Червени войни: епизод 49

Основният му противник се очертава да бъде Корнелия Нинова. Тя е всичко, което Миков не е за критиците му. Активна, прагматична и гласовита - Бойко Борисов беше помолил предишният председател на БСП Сергей Станишев да не пуска едновременно срещу него Нинова и настоящия омбудсман Мая Манолова, тъй като не може да ги надприказва. По-важното е, че зад нея се оформи силно лоби. Освен бившия министър на икономиката Румен Овчаров зад нея застават и близките до левицата социолози като Юрий Асланов, а "Галъп" открива за Нинова оптимистично висока подкрепа. На представянето на програмата ѝ (което не се проведе на "Позитано 20" и изненада много ресорни репортери) присъстваха двама министри от правителството на Пламен Орешарски - Драгомир Стойнев и Ангел Найденов, както и лидерът на софийската партийна организация Калоян Паргов. Нинова беше трета по гласове на предишния конгрес, а този път започна кампанията си няколко месеца по-рано и обиколи много партийни конференции по места.

От другите кандидати впечатление правят няколко души. Красимир Янков първи "влезе" в лидерската надпревара още в началото на годината и открито заяви желанието си за обединение с АБВ. Депутатът Кирил Добрев бе другият номиниран освен Нинова и Янков, който излезе с цялостна програма за радикално обновление на левицата. Има вероятност пловдивският хотелиер и лидер на местната организация Георги Гергов също да успее да събере известно количество гласове. Ако се стигне до втори тур на избора за председател, къде ще отидат гласовете за тези кандидати ще е от огромно значение. За Добрев и Гергов се подозира, че може да са възможни донори на подкрепа за Нинова. В БСП много се спекулира, че тя ще бъде подкрепена и от Кирил Добрев, което ще спомогне сближаване с формацията на бившия президент Георги Първанов. Гергов също беше близък на Първанов, но по-важното е, че Нинова беше в борда на директорите на "Международен панаир Пловдив", когато Гергов успя да го приватизира с увеличение на капитала.

Сагата ще се развие през нощта на 7 срещу 8 май в НДК. Но който и от кандидатите да успее да стане лидер, има някои неща, които трудно се променят.

Червените фронтови линии

Ако се зачетете в изказванията на някои от 32-ата кандидати за лидер на партията (интервюта с някои от основните претенденти можете да прочетете в този текст), на пръв поглед няма големи разлики. Всички (с изключение на Кирил Добрев) защитават сближаване с Русия и дори проповядват нуждата България да работи за отпадането на санкциите, които й бяха наложени след окупацията на Крим. Нищо, че София ще се озове в неприятно малцинство, а ползата дори няма да е един "Южен поток". Трудно говорят за провала с Пеевски (там Корнелия Нинова е малко по-откровена), а и дори да го признават, го определят просто като "политическа" грешка, едва ли не моментът не е бил преценен правилно. Всички са за организационно развитие на партията, привличане на младите, прекратяване на споровете за лявото и дясното (защото така или иначе са автентични социалисти), разширяване на социалната база, патриотизъм...

Истинската битка обаче е за отношението към властта. Вече никой не си прави илюзии за възможността социалистите да спечелят самостоятелно парламентарно мнозинство, за да са пак в управлението, ще им трябва или нова тройна коалиция, или коалиция с ГЕРБ.

Бившият президент Георги Първанов вече публично обяви, че ръководството на БСП начело с Миков се опитва да направи завоя. Изказването звучи малко като на коалиционен партньор, нуждата от когото може да отпадне. Или като странна атака срещу Миков, като се има предвид, че точно АБВ е в управляващата коалиция. Нещо, което от БСП не спират да му припомнят.

"Ние сме единствената истинска, последователна опозиция, партия и коалиция, която не измени с нищо през тази една година, независимо от големите изкушения, включително и поканата за участие във властта", каза Миков на една от партийните конференции в края на миналата година – твърдение, което той често повтаря в публичните си изяви. Който е следял как гласува БСП в зала, е наясно, че опозицията на партията е по-скоро номинална.

Любимите мишени на Миков и на крилото, което го подкрепя, в парламента са здравният министър от квотата на ДСБ Петър Москов и социалният министър Ивайло Калфин от АБВ. Когато обаче ставаше дума за спорни решения, ръководени или подкрепяни от ГЕРБ, БСП оставаше пасивна или дори подкрепяше ГЕРБ. Последният очевиден случай бе една от най-спорните поправки в Изборния кодекс, която трябваше да отмени провеждането на референдуми и избори в един и същ ден – вместо да приемат собствената си поправка, ГЕРБ просто подкрепиха рестриктивната мярка, предложена лично от Миков.

А това е само последният пример – Миков подкрепи със собствения си глас назначаването на Цветан Цветанов за шеф на вътрешната комисия в парламента. Преди това БСП подкрепи предложените от ГЕРБ конституционни промени и по този начин съдейства за блокирането на правосъдна реформа на министър Христо Иванов. Въпреки че не пестиха критики срещу Иванов и реформата, Миков и партийците му не предложиха алтернатива. Малко по-рано пък от БСП почти не скриха как изтъргуваха назначаването на неудобната на Миков Мая Манолова за омбудсман с почти всички партии от управляващата коалиция.

Вместо да напада ГЕРБ и Бойко Борисов, Миков предпочита да се цели в неолибералния модел и в... бившите си съпартийци от АБВ. Тази "борба за лявото пространство" доби толкова абсурдни пропорции, че докато депутатите гласуваха безумните промени в Изборния кодекс, Миков напусна парламента, за да иде до община Бойчиновци и да раздаде членските карти на 60 разочаровани партийци на общинската организация на АБВ, които решили да се върнат в редиците на БСП.

Нинова също е обвинявана, че иска да направи завой - нещо, което тя отрича. Според "лявото ядро" тя е проводник на идеята за обединение с АБВ. Дори се спекулира с близостта й с "Лукойл", чието публично лице в България - Валентин Златев, винаги е афиширал близост до Георги Първанов. В партията много се спекулира, че евентуалната подкрепена за нея от Кирил Добрев и Георги Гергов също е предвестник за този бъдещ ход. Допълнителен аргумент за подобни твърдения е, че менторът на Нинова Румен Овчаров продължава да е представител на държавата в "Лукойл Нефтохим" въпреки смяната на властта.

Хора от нейното обкръжение отричат подобен ход, но с не много убедителни аргументи. За тях обаче е по-важно, че Нинова ще успее да енергизира партията.

Засега везните клонят към победа за Михаил Миков. Това може да доведе до успокояване в БСП, която няма да е разкъсвана от вътрешни противоречия. Но може да ускори и разпада, тъй като размяната на нападки и удари под кръста скоро не е достигала до такива нива.