Как платихме над 2 млрд. лв. за АЕЦ "Белене"

По-важното обаче е друго. Според министъра на енергетиката Теменужка Петкова, както и според източници, чели цялото решение от 393 страници, с които "Капитал" разговаря, арбитражът отхвърля почти изцяло руските претенции за заплащане на компенсации за пропуснати ползи. С това се приема българската защитна теза, че всъщност за АЕЦ "Белене" никога не е имало подписан цялостен договор и централата се е изграждала "на парче" с отделни анекси към подписаното в края на 2006 г. рамково "Споразумение за изграждане на АЕЦ "Белене". По този начин руската компания не може да претендира за загуби в рамките на пълната договорена цена, а само за конкретно поръчаните детайли. Подобно заключение през 2013 г. имаше Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Тя излезе с доклад, с който обвиняваше НЕК в груби нарушения на Закона за обществените поръчки по проекта за "Белене", тъй като централата се е строяла без окончателен договор. Тогава АДФИ се оглавяваше от настоящия енергиен министър Теменужка Петкова.

Кой колко

Решението на арбитража е поредният аргумент за критиките (включително на "Капитал"), че през 2006 г. НЕК и правителството са се впуснали в авантюра. Без да има окончателен договор за изграждането на АЕЦ "Белене", одобрен и лицензиран проект, беше платен аванс 164 млн. евро с ДДС на "Атомстройекспорт", дъщерната компания на "Росатом", която беше избрана за изпълнител на проекта. По-късно, през 2008 г., НЕК пък подписва Допълнение 5 към споразумението от 2006 г., с което поръчва оборудване с дълъг срок на изработване за 673 млн. евро. От него към края на 2009 г. реално са поръчани детайли за 230 млн. евро. Именно последното е в основата на иска на "Росатом" в арбитража.

С тези прибързани решения, подготвени още от правителството на Симеон Сакскобургготски, но валидирани от кабинета на Сергей Станишев, НЕК влиза с двата крака в проекта. По времето на тройната коалиция имаше нюанси в поведението както на министъра на икономиката Румен Овчаров, така и на премиера Станишев, но реалният патрон на трипартийното управление - Георги Първанов, направи всичко възможно да бетонира проекта със своя голям енергиен шлем (три големи руски енергийни проекта).

Липсата на краен договор беше и една от причините за оттеглянето на избрания през 2008 г. стратегически инвеститор - германският енергиен гигант RWE. "Значителните разходи по проекта могат да бъдат извършени само на базата на солидна финансова концепция и утвърден качествен окончателен договор за изграждането на АЕЦ "Белене", се казваше тогава (освен всички други критики към работата по АЕЦ "Белене") в писмо на германската компания от 24 март 2009 г. до ръководството на НЕК. Такива очевидно няма и RWE се оттегля в края на 2009 г.

Тук идва моментът на ГЕРБ. В предизборната си програма от 2009 г. партията на Бойко Борисов подкрепяше строежа на АЕЦ "Белене", макар и с важното уточнение, че не трябва да се използват държавни средства. След поемането на властта от ГЕРБ обаче средата за проекта вече беше рязко променена с излизането на стратегическия инвеститор. Тогава вече е ясно, че проектът е затънал в проблеми - нещо, което е пределно ясно от кореспонденцията между НЕК и RWE.

Ако проектът беше прекратен още тогава, настоящите щети от 550 или 620 млн. евро до голяма степен можеха да бъдат избегнати. Към края на 2009 г. поръчаното оборудване още не беше готово - това става едва в началото на 2012 г. Така НЕК можеше да се лиши само от аванса, който беше превела през 2008 г. (136 млн. евро), и да се наложи да плати и някои неустойки, но далеч по-малко от настоящата сума.

Първоначално изглежда, че ГЕРБ може да вземе необходимия завой. На 8 декември 2009 г. се подписва Допълнение 6, с което се удължава срокът на действие на споразумението от 2006 г. само с три месеца. "Още в първата междуправителствена конференция между България и Русия казах, че АСЕ трябва да прекрати производството на поръчаното оборудване, докато не се разберем как да продължим проекта", казва Трайчо Трайков, който в този период беше министър на икономиката и енергетиката. В началото на 2010 г. например на НЕК е забранено да превежда пари към руския изпълнител, което тогава добре се видя по рязко подобреното й финансово състояние. Трайков обяснява, че през цялото време притеснението е било за вече подписаните договорености, по които така или иначе е трябвало да се плати. "Искахме да опитаме да направим проекта както трябва, така че да е изгоден за нас", продължава Трайков.

Така се стига до април 2011 г., когато министърът забранява на НЕК да подписва нови допълнения, с които се удължава споразумението за "Белене". Ако то не беше подписано, това означаваше, че руската компания няма правно основание да работи. Въпреки това изпълнителният директор на държавната компания Красимир Първанов подписва, без за това да е имало и разрешение на Българския енергиен холдинг, а по-късно решението му беше оправдано от финансовия министър Симеон Дянков.

С подобни ходове краят на АЕЦ "Белене" идва едва на 28 март 2012 г. Това е два месеца след като "Росатом" беше съобщила, че вече е сглобила изцяло първия реактор и 70% от втория. "Цяло чудо е, че имаме това решение на арбитража след цялото вътрешно саботиране в полза на "Росатом", което се случваше в България", казва Трайков.

Изходът от арбитража можеше да бъде и по-лош. Всъщност спасението на НЕК е това, което провали проекта за АЕЦ "Белене" - лошият договор, заради който "Росатом" не успяха да вземат всички претендирани от тях средства. Последното обаче трябва да стои като огромен светещ знак пред ръководството на енергийния сектор в България и лично на Бойко Борисов. Освен че много внимателно трябва да се преценява нуждата от такива гигантски проекти, друга компания при подобен проект може и да направи железен договор, от който после България няма да се измъкне само с един млрд. евро пропилени пари.