Иска ли някой български домати
Производството на плодове и зеленчуци най-накрая расте, но пазарът на свежа продукция остава труден
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Субсидиите са онази невидима сила, която може с лекота да изтрие логиката, крепяща всеки пазар. Те са и моторът, който вече почти десетилетие не просто задвижва сектора на селското стопанство в България, но и чрез изкуствени стимули определя неговата посока на развитие. Например, ако субсидията за отглеждане на тикви е по-голяма или равна на разходите за него, производителите масово ще гледат тикви.
Министерството на земеделието и храните избра да промени начина, по който използва този огромен лост за периода 2014-2020 г., като пренасочи пари към приоритетни производства: например плодовете и зеленчуците. Това вече дава резултати. През 2015 г. ръстът в отглеждането на плодове е 26%, а зеленчукопроизводството расте със 17%. Според данни, изнесени от министъра на земеделието и храните Десислава Танева, тенденцията се запазва и през 2016 г., като увеличението на площите с плодове е 52%, а при оранжерийното производство - 16%. Това нарастване не е свързано само с подпомагането. В България има традиции и почти оптимални условия за отглеждането на някои плодове и зеленчуци. Секторът също така има значителен експортен потенциал и работи основно за преработвателната индустрия, която изнася продукти с по-висока добавена стойност.
Но на вътрешния пазар българските зеленчуци и плодове все така не могат да преборят гръцкото, турско, полско, италианско и македонско производство. Основната причина са по-ниските цени на вноса (виж графиката). За разликата в стойността на българските спрямо вносните плодове и зеленчуци, признават и самите фермери. Като основна причина те сочат по-високите си производствени разходи и неравенството в размера на субсидиите спрямо колеги от ЕС, с които работят на един и същ пазар. Другите проблеми са големият сив сектор и липсата на силни организации на производителите, които могат да предложат големи количества еднородна продукция. Търговците пък имат свои причини за недоволство от българските производители: опаковките и съхранението са на много ниско ниво.
Свежест на ниска цена
"Клиентите като цяло търсят най-ниската цена, разбира се, има и такива, които предпочитат българските стоки в сезона им, но най-важна си остава цената", разказва търговец от борсата в Слатина, пожелал името му да не се споменава. Дори в това време на годината, когато се събира местната продукцията и започва най-активната й търговия, цените на българските стоки изпреварват значително вносните (виж графиката). Това показват официалните данни на Държавната комисия на стоковите борси и тържищата, през който канал минава една голяма част от търговията (виж графиката). "Сега най-много внос продаваме от прасковите, защото българската върви 1.10 -1.40 лв., а гръцката по 0.60 - 0.80 лв. Вносни са ни и дините, пъпешите и гроздето", обяснява търговецът. Доматът, по думите му, е на идентични цени, но българският стига до крайния клиент оскъпен заради многото прекупвачи по веригата. По-скъпи са и българските гъби. "Гъбата от Полша е 1 евро тарелката, от тук излиза от производителя на 2.20 лв., след опаковане и с надценката на търговеца е 2.50 лв., за какъв потенциал на местните продукти да говорим", казва Владимир Виденов, търговец на зеленчуци. Той смята обаче, че има и такива български потребители, които предпочитат да консумират местните плодове и зеленчуци, защото вярват, че са по-качествени или просто имат любими сортове.
Не е изключено обаче такива клиенти да попаднат в капана на недобросъвестни търговци, които им представят гръцката или македонска стока за български продукт. Друг търговец на едро от Слатинската борса обяснява, че не работи с местните плодове и зеленчуци поради няколко причини. Първо, големите градинари и овощари, които могат да предложат търсените от пазара разфасовки в индивидуална опаковка и да предложат стока с добър търговски вид, не са много на брой и са започнали да работят директно с големите търговски вериги. Второ, много от малките производители въобще не предоставят документи, не са регистрирани по ДДС и упражняват дейност в сивия сектор, а проверките при търговеца са сериозни и той не може да си позволи да продава такава стока.
Да тичаш след големите
За да станат по-конкурентоспособни българските продукти, производителите трябва да повишат ефективността на своите стопанства. "Проблемът всъщност не е, че западната или съседската продукция от плодове е много евтина, проблемът е, че нашата е много скъпа, понеже ни липсва технология на отглеждане. Изгубили сме в последните 20-30 години опита и едва сега започваме да го създаваме на принципа проба-грешка и затова разходите ни по производството са по-високи, а оттам нараства и цената", обяснява председателят на Съюза на овощарите Живка Гроздева. "Ако ние имахме наука и институти, които да ни кажат кои сортовете са подходящи за България, как да се отглеждат, за да се достигне хубав добив, как да намалим разходите си и да можем да продаваме на конкурентни цени, картинката щеше да е различна. Сега в момента цената на българските ябълки например е 100% по-висока от цената на полските. Не са редки случаите, в които местната продукция застоява и изхвърля заради ограничените възможности за износ на тази стойност и залятият с чужда продукция вътрешен пазар", казва тя. По нейни данни на пазара на свежи плодове в момента има едва 20-30% българска продукция. Нишата, в която чуждите продуктите трудно могат да конкурират местното производство, са единствено черешите.
Конкурентоспособността на сектора плодове и зеленчуци, според производители, е ниска и заради различните начини на субсидиране в различните държави от ЕС. "Полша и Гърция например имат държавни стратегии за подпомагане на развитието на някои сектори, отделно от европейските субсидии. Ето затова производителите успяват да излязат на българския пазар с ябълки от 20 евроцента", обяснява Гроздева.
Подпомагането е различно не само спрямо другите държави, но и спрямо другите земеделски сектори. "Тук е възприет моделът за ставка на декар. Разходите ми за един декар отглеждане на пипер са около 2000 лв., а субсидията 90 лв. Субсидията де факто покрива около 5% от разходите ми. При зърнопроизводството разходът е 160 лв., а субсидията 30 лв. Кой ще бъде по-конкурентоспособен", казва зеленчукопроизводителят Валери Велев, който отглежда 3000 дка и работи с една от големите търговски вериги и фабрики на българския пазар.
Сред основните проблеми е и този, че стопанствата в най-голямата си част са малки и не могат да предложат търсените от пазара количества. Сдружения на производители, които да предлагат големи количества еднаква откъм сортове и вид продукция, все още не се създават. Това ограничава достъпа до нови и големи пазари, но също така оказва влияние върху цените, преговорите с търговци и доставчици.
Много голяма част от производителите на плодове и зеленчуци не са в състояние дори да опаковат и съхраняват стоката си в най-добрите за това условия. На борсата българските доматите и праскови се продават в захабени кашони от банани, без никакви обозначения за производителя. При вносните продукти такава практика е изключение.
Но това са по-скоро дребни проблеми на фона на огромния сив сектор в продажбите и във вноса (около 80-85% по данни на Националния съюз на градинарите в България). Другото е оскъпяването на труда на берачите вследствие на въведените еднодневни трудови договори, които задължава производителите вече да плащат осигуровки - нещо, което доскоро те не правеха. "При някои от културите, които изнасяме, все още можем да предложим конкурентна цена и това се дължи най-вече на по-ниските разходи за ръчен труд спрямо други държави. В последните години обаче цената му се вдига и сега е на едва два пъти по-ниска стойност от Италия. Тенденцията към поскъпването ще се запази и това е притеснително, особено предвид ниската производителност на този труд", казва Живка Гроздева.
44 коментара
"Полша и Гърция например имат държавни стратегии за подпомагане на развитието на някои сектори, отделно от европейските субсидии. Ето затова производителите успяват да излязат на българския пазар с ябълки от 20 евроцента"
Ами какъв е проблема тогава - ще ядем евтини ябълки, платени от полските и европейските данъкоплатци. Те не са лоши и на вкус, между другото.
Виж, за доматите си купувам български, когато са в сезон - по-скъпи са, но по-вкусни.
Промяна в събсидиите може да е тласък.Да се подпомагат малки,семейни стопанства.
Как може в страни с по-висок стандарт/заплащане да се произвежда по-евтина продукция, не е само субсидии.
Докато производителите на плодове и зеленчуци не се обединят и създадат свои търговски борси със модерни хладилни и складови помещения така ще бъде!?Парламента трябва да приеме закон за защита на земеделската си продукция с оръжие от собствениците.Сегашните борси са под всякаква критика,както в санитарно отношение така и в предлагането!!!???
аз купувам доматите във Франция по 4,5 евро килото (в момента). Не говоря за полски боклуци, говоря за истински домати (и от кога в Полша растат домат? ) . Само българските градински домати са по-добри.
Когато се
- затвори крана на вноса от Турция, Гърция, Македония,Китай и Сърбия, - организира се не-мутренско изкупуване на произведеното от фермите
- гарантира се стандарта на живот в някое село, за да си плодо - зеленчуко - млеко - медо- производител
- има защита на дребните стопани срещу кражби от..
Тогава и ще има БГ домат, вино, мед, розово сладко и т.н.
Някои села ще живнат... Инак от СФ до БС - пусто с горени фабрики около ПД..
Естествено, че силно индустриализираното производство ще е по-евтино. Естествено , че хибридният домат набран зелен и почервенен с газ преди продажба, с трайност от над месец - ще е по-евтин , а и предпочитан от търговците. За всеки влак си има пътници и доката масата търсят евтиното , вместо качественото, ще доминират турските и гръцките стоки
[quote#5:"gavrilov"](и от кога в Полша растат домат? )[/quote]
От както има оранжерии.От тогава и в Холандия произвежда домати и то с добро качество.
Някой обърна ли внимание и на следните неща?
- много прекупвачи по веригата;
- сив сектор;
- остарели технологии;
- закрити или неработещи/нефункционални селско-стопански институти?
Аз лично не мога да разбера къде е проблема.
- за масовата продукция(пластмасовите домати в Лидл) - там е нормално да идва от внос.
- Българските производители са почти изцяло в сивия сектор (затова и нямат сдружение и организации). Те са в повечето случаи малки стопанства, които произвеждат и продават директно на крайния потребител. По пазарите, колкото искаш такива производители. Продават скъпо и продават истинска продукция. И си вадят пари хората (без да ми издават касова бележка).
- да си призная, не виждам смисъл в България да се произвеждат същите пластмасови домати за Лидл, каквито можем да внесем от Турция например. (каквато идея се внушава от статията).
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.