Разговор за много, ама наистина много пари

Достатъчно е да огледате обаче лицата на хората в залите на Open Days и ще разберете, че нещата не седят точно така. Основният въпрос, който се задаваше на всяко събиране там, беше ще съществува ли тази политика и след 2020 г. "Тя е под заплаха. Искат да я заменят, развалят, спрат", каза зам.-председателят на Комитета на регионите. Защо?

Едната причина е чисто икономическа. Ако излееш толкова голяма финансова инжекция право в инвестиционните артерии на 27 икономики, е нормално да засилиш ритъма и да произведеш някакъв резултат. Въпросът е достатъчен ли е той и колко дългосрочно ефективни са тези инвестиции. Втората е политическа - в един ремонтиращ се съюз дори най-старите мебели ще бъдат местени.

Да започнем с икономическата

Основната причина да съществува кохезионната политика и по-развитите държави да плащат за развиването на по-изоставащите е да се постигне някакво ниво да сближаване, за да работи добре единният пазар. Проблемът е, че според самия доклад на комисията това почти не се е случило на много места. Някои региони, предимно тези на столиците на новите държави членки, са се представили много добре и са стигнали по-слабо развитите западни региони. Но много други не само не са се развили, но продължават да изостават (Северозападна България например).

Преглед на оригинала

Причината за този провал, както самата комисия призна, е раздаването на пари, без да се държи особена сметка за целите. На хартия имаше някакви стратегии, но на практика никой от измерителите в тях не беше задължителен. Ако се чудите защо се появиха толкова много градинки в българските градове и села или защо съществуват проекти за дограма в сгради, които никой не ползва, това е отговорът. "Въведохме в новия период 2014 - 2020 г. надзор над постигането на целите. Това е един от уроците, които научихме", казва Мариана Хрисчева, ръководител на отдел "Оценка и европейски семестър", в отговор на въпрос дали е имало постигнати цели. "Сега имаме индикатори, които съществуват, но не бяха задължителни. И затова не беше лесно да следим прогреса."

Според доклада "много малко програми имаха фокус върху резултатите и измерваха прогреса", а въвеждането на такива измерители сега "ще изисква културна промяна на много места". Например инвестициите в туризъм и култура често са били водени от общините и са давани най-вече за строителство (като крепостите на Божидар Димитров). Това може да има негативни ефекти, твърди анализът на комисията, като например умишлено раздуване на проектите и слаба дългосрочна финансова устойчивост.

Разбира се, трябва да се има предвид, че този период съвпадна с най-голямата съвременна икономическа криза. Според авторите на анализа, които са 14 отделни организации и са изследвали всеки аспект на фондовете, напълно вероятно е без тази финансова подкрепа, колкото и пропиляна да е част от нея, много от държавите в ЕС да имаха още по-сериозни проблеми. "Кохезионната политика спря спада, който иначе щеше да е много по-дълбок", казва Хрисчева. Всъщност ясно се вижда как от различия между държавите през 2007 г. сега в ЕС вече става въпрос за различия вътре в самите държави, т.е. има раздалечаване между някои региони в отделните страни. Например София е вече тотално различна икономика от останалите български градове.

Но тази спасителна сламка доведе до много притеснителен ефект. За всички нови държави членки до 2013 г. фондовете са отговаряли за между 20 и 60% от публичните капиталови инвестиции, а в някои държави като Унгария, Словакия и Латвия тези европари са отговорни за над половината публични инвестиции.

Преглед на оригинала

В България сумарният процент до 2013 г. е около 38, но истински страшното идва по-късно - през 2015 г. този процент е вече 50 според данните на Министерството на финансите. Ръстът е драматичен - от 11.6% през 2008 г. делът им във всички публични инвестиции тук е стигнал 77% през 2015 г., а на местно ниво - в общините, това финансиране почти на 100% измести всеки собствен ресурс. С други думи, еврофондовете пристрастиха икономиките на новите членки към този вид "безплатни" пари и това ще означава много трудно преминаване към друг модел по-късно.

Преглед на оригинала

Което ни води до втория проблем - политическия

Комисията е категорична, че позитивните ефекти от фондовете се усещат както в новите, така и в старите страни членки - заради повишения износ. Но когато Великобритания напуска, Германия се кара с Централна Европа, а мигрантите натискат националните бюджети, е много трудно да водиш спокойни разговори за пари. Неслучайно на Open Days ги няма онези, които в останалото време решават какво ще става с тези пари - правителствата.

Преглед на оригинала

Една от промените вече е видна - под натиска на страните донори комисията въведе повече финансови инструменти, където да ангажира частен капитал и така да умножи ефекта с по-малко налични средства. Свикналите с грантове роптаят срещу това. Другата промяна беше поставянето на ясни цели и задължителни индикатори, които искат от страните да реформират, за да докажат, че от тези пари има ефект. На това дължим наченките на водна реформа в България, промените на Закона за обществените поръчки, стратегията за реформа в здравеопазването и още много други, които държавата сама надали щеше да прави.

Но дори и така, напълно сигурно е, че парите за тези фондове ще намаляват още след 2020 г. Страни като Германия и Холандия не искат вече да поддържат съществуващата система. От една страна, е много трудно да защитят пред избирателите си защо продължават да се дават пари само на държави, чиито граждани така или иначе пристигат масово в Западна Европа. Последното проучване на Евробарометър по въпроса, от края на 2013 г., сочи, че повечето граждани на страните от Западна Европа не знаят за проекти, финансирани от ЕС, и огромна част от тях смятат, че ЕС трябва да инвестира навсякъде, не само в изоставащите региони.

"Направихме много, но не се рекламираме достатъчно", заяви комисарят по регионалната политика Корина Крецу в Брюксел. Това е странен аргумент - в страните, където тези фондове работят, например България, огромен процент от хората знаят за съществуването им. Там, където те не финансират нищо - като в Холандия, е нормално да не се познават. Още милиони за рекламни материали няма да променят това.

Един от участниците от Източна Европа, разгневен от плановете за промени, заяви на комисията: "Заплашвате основния инструмент за инвестиции в малките населени места, когато евроскептицизмът е във възход." Но ако основният инструмент за поддържане на европейската солидарност са парите, а не ценностите, това е съюз, обречен на разпад така или иначе.

И тук е скрит най-големият грях на европейските "безплатни пари". Той е ясен за всеки жител на страни като България, както личи в този цитат на унгарската медийна анализаторка Мария Вашарели по повод затварянето на най-големия опозиционен вестник в Унгария: "Ако ЕС не беше финансирал строителството и функционирането на диктатурата на Орбан, цялото нещо щеше да се срине. Независимо колко е болезнено, трябва да се посочи, че разрушаването на "Непшабадшаг", един от последните бастиони на свободната преса, беше купено с огромните пари, налети в страната, които се ползват от криминалните олигарси на една криминална държава." Някои неща, изглежда, не могат да бъдат уловени в докладите на комисията, независимо колко страници са.