Какво има в черната кутия на фонд "Земеделие"

Взет поотделно, всеки от тези проекти не е фрапиращ - разликите между пазарната и поисканата сума се движи в порядъка на няколко десетки хиляди до няколко милиона. Но като съвкупност - разпрострени на над милиард евро и със съмнението за самия начин на оценяване, това сочи към потенциална огромна финансова щета за бюджета на ЕС и държавния бюджет, който съфинансира ДФЗ. И към бланкетна политическа отговорност, тъй като въпросните проекти са се случвали в рамките на поне три правителства - тройната коалиция, първия кабинет на ГЕРБ и правителството "Орешарски".

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Перлите на пътя и перлите в джоба

За да проверим адекватността на сметките в различните проекти, прибегнахме до няколко метода. Първият беше да поискаме от различни компании реални пазарни стойности на дейности в строителството. След това взехме проекти, които самите оценители на ДФЗ са коригирали надолу. Използвахме и двете като референтни стойности, за да проверим как се таксуват дейностите по общинските проекти. Това, което открихме, е, че има драматично разминаване в заплащането на някои еднакви дейности (виж графиката). Например доставка и монтаж на пътни знаци може да струва 340 лв. на брой в община Кула, и едва 140 лв. в община Братя Даскалови. Хоризонталната маркировка на пътя с перли струва 5 лв. на квадрат в Калояново, и 13 лв. в Братя Даскалови. В Антоново дезинфекция на водопровод струва 0.48 лв. на метър, а в Якимово - цели 3 лв. Разликите изглеждат малки, но наложени върху количествата работа - измервани в хиляди квадрати или кубични метри, водят до десетки, стотици, а понякога и милиони левове разлика (виж тук).

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Обяснението, дадено от оценители и от фонд "Земеделие", е, че става дума за проекти в различни периоди на прием, когато цената е варирала. "Извеждането и разглеждането на конкретен разход без цялата КСС и спецификата на проекта не означава, че разходът е оценен неправилно", казват от фонда, без да влизат в конкретика. Но често проектите са в едни и същи комисии, или в сравними времеви периоди, когато цената не би могла да варира толкова. Другото обяснение, за географската разлика, също не важи при доста от проектите, които се намират сравнително близо един до друг.

Друг сериозен въпрос е, че голяма част от общинските поръчки са обявени на по-високи цени от одобрените от фонда. Понякога става дума за няколко хиляди лева, в други случаи стигат до милион - открихме такива в 20 проекта. Самите оценители, с които обсъдихме този въпрос, не поеха отговорност за него, като заявиха, че отговорността е на възложителите. Директорът на фонда Румен Порожанов и неговият заместник - Атидже Алиева-Вели, категорично заявиха пред "Капитал", че не може да има подобни случаи, тъй като "между одобрен договор и поръчката за него сумата трябва да върви само надолу". Това не е факт по много от проектите. Според отговорите на фонд "Земеделие" на конкретни примери, завишенията се обясняват с "непредвидени разходи", които могат да са до 5% от стойността на проекта. Интересното е, че фондът казва, че одобрява такива разходи, само когато са поискани от бенефициентите при подаване на проектите. В нито един от случаите, за които попитахме - Ружинци, Неделино, Завет - подобни разходи не са предвидени в КСС, така че или трябва да са поискани отделно, или допълнени по-късно.

В няколко казуса открихме протоколи, които първоначално са били редуцирани като стойност от оценителите с мотива "непазарни цени", но по-късно са върнати на оригинално заявените суми, без обяснение. Такива са например спортните зали в Мадан и Сливница. Обяснението на фонда за тези протоколи е техническа грешка, допусната от оценителите. Също не беше уточнено каква точно е техническата грешка, която е довела до подробно и детайлно оценяване надолу, а след това - на отмяна на това оценяване. По-късно съответните поръчки са спечелени съответно от фирма, близка до ДПС и от "Джи Пи груп" (в случая със Сливница има само една подадена оферта в търга, което според кмета Васко Стоилков е индикация за ниските цени, но в опита на одиторите много по-често говори за поръчка с нагласени условия).

Бакалските сметки - достатъчно добри

От фонд "Земеделие" заявиха пред "Капитал", че са редуцирали поисканите разходи от общините с 358 млн. лв., а заедно с намаленията при самите търгове и с наложените финансови корекции (252 според Порожанов), спестената сума по двете мерки - 321 и 322, е 666 млн. лв. Това може би е така - проблемът с ДФЗ, както вече обяснихме, е че разчитаме само на неговите думи и твърдения, тъй като одитите на външните компании не са публични. Но отвъд това твърдение има други, много притеснителни факти.

Независим оценител, на когото дадохме малка част от одобрените КСС-та, откри завишения в рамките на над 70% само на първата страница на един от проектите - и те възлизаха на близо 800 хил. лв. Би могло да се твърди, че това са предварителни разчети, и общините се застраховат, преди да обявят поръчките, така че да им останат пари. Но експерт от фонда, пожелал анонимност, уточни пред "Капитал", че това са окончателни КСС-та и по тях изпълнителите могат да играят със сумите, но "са задължени да изпълнят позициите и количествата". Това е проблем заради две обстоятелства.

Първо, веднъж разчетен така, даден проект много рядко излиза съществено по-евтин. Всеки строител ще ви обясни, че играта с количествата и вложените материали е елементарна и ако целта е да се изпълнят дадени количества, за да се приберат едни пари, то всичко е въпрос на няколко документа. Самият фонд уточни, че при поръчките е спестена едва около 11% от стойността на договорите - далеч под 70% процента завишение, което открихме.

И второ, дори да имате съвестен строител, съвестни оценители и наистина загрижени служители на фонда, в много случаи е възможно КСС-тата да са просто некадърно или неадекватно направени. Да вземем примера с най-скъпия единичен общински проект, финансиран от ДФЗ - стадионът в Неделино. Малката родопска община е получила 5.86 млн. лв., за да построи спортното съоръжение, с още две малки спортни площадки. Такъв стадион не съществува. Парите за него са одобрени, авансът от 50% е платен, а после върнат. Причината са съществени недостатъци в самия проект, пуснат от бившия вече кмет Стоян Беширов и одобрен единодушно от оценителна комисия номер 10 на ДФЗ. Както обяснява сегашният кмет Боян Кехайов, един такъв непреодолим проблем например е фактът, че част от мястото за стадиона е река. За да се случи строителство там, е трябвало да бъде предвидена и вдигната подпорна стена с размери 70 на 8 метра, която би струвала над 700 хил. лв. и която не е заложена при КСС-то на проекта. Това, което строителят - фирма "Дюлгер", открива също, е, че част от земята, предназначена за стадиона, е частна, а собствениците имат претенции. Разбираемо, фирмата се отказва от проекта и връща парите.

Но това не е всичко, защото "Дюлгер" има и друг проект преди това в същата община - сградата на кметството. Той също е одобрен от оценителите на фонда, а пропуските в онова КСС са били дори по-фрапиращи. "По думите на строителя, в него не е бил заложен например изкоп, а са били заложени два пъти други дейности", обяснява Кехайов. Спиро Чавдаров от "Дюлгер" потвърждава, че е получил обект, на който се е наложило да актува допълнителни дейности. "Бяха заложили много повече мазилка, теракот и т.н. В същото време имаше дейности, които напълно бяха пропуснати - например хидроизолация в основите." Актувайки съвестно проекта, той е спестил 300 хил. лв. от строежа на сградата. След това Беширов го е накарал да вдигне допълнителен етаж със спестените пари, което е било санкционирано от фонда и парите са върнати (според Кехайов поръчката за стадиона е "компенсация" за тази история, но "Дюлгер" отрича).

Така имаме община, която на няколко пъти е предоставяла некачествени и непълни КСС, които са били одобрявани от оценителите и единственото, което е спасило парите по този проект, е било съвестното актуване от страна на строителя. Това не прилича на адекватна система за контрол и надзор. Запитана кой носи отговорност, зам.директорът Атидже Алиева-Вели не дава конкретен отговор. "Има експерт, който координира оценките - той проверява самите протоколи, но не оценява съдържанието им. Експертът не е компетентен да се изкаже какво съдържа тази оценка. Може да индикира за техническа грешка, само ако е нещо много фрапиращо", казва тя. Също така от фонда признават, че не правят крос-проверка между отделните комисии, дали има разминавания в одобрените цени.

От фонда казват, че налагат корекции, но така са спестени едва 3.37% от раздадените пари - несъществена сума на фона на над два милиарда раздадени.

Откъде се вмирисва земеделието?

Това ни води до въпроса с ръководството на тази агенция. Румен Порожанов, който е настоящият изпълнителен директор, е бил такъв от 2011 до 2013 г. и отново от 2014 г. насам. Неговият заместник Атидже Алиева-Вели е била във фонда през цялото това време, а е назначена за зам.-изпълнителен директор по време на кабинета "Орешарски", когато всички източници на "Капитал" твърдят, че ДПС е било активно замесено в управлението на агенцията и в разпределянето на поръчките. Този деликатен баланс на интереси не изглежда нарушен и в момента. "Фондът е едно от местата, където в най-голяма степен бяха запазени кадрите ни в държавната администрация след идването на ГЕРБ на власт", казват депутати от движението. Това не е задължително лошо, ако тези кадри са обективни и професионални. Проучването на "Капитал", подкрепено с твърдения на запознати, показа, че за някои поръчки следата води директно към политически партии и определени изпълнители.

И Алиева-Вели, и Порожанов са категорични, че за цялото това време до тях не е стигал никакъв сигнал от експерт, че има проблем със завишаването на цените в КСС-тата на общинските проекти. Ако това е вярно, то системата за вътрешен контрол във фонд "Земеделие" не работи добре.

Примерът с уволнения след разследването на "Биволъ" главен експерт Янаки Червеняков е чудесна илюстрация за това. След като сайтът доказа, че той има стил на живот, който не отговаря на заплащането му, и тъща му има проекти по ПРСР, Червеняков бе набързо уволнен. Той обаче е израствал в системата години наред, и при Порожанов и при други директори, без очевиден проблем. Сега формалната причина за уволнението му е, че не е подал задължителните имуществени декларации, което обаче вътрешната система за проверка на фонда не е открила, докато не е възникнал сигналът от "Биволъ". Още по-притеснително - нито Порожанов, нито Алиева-Вели изразиха пред "Капитал" готовност да проверят дейността на Червеняков, докато е бил във фонда, въпреки очевидните съмнения, че той може да е влиял както на експертите под себе си, така и на оценителни комисии. Това кореспондира добре със заключението на Сметната палата при проверка във фонда, че са установени "случаи на забавяне за завеждане на нередности за 12 проекта две години след подаване на сигнал за съмнение за нередност поради забавяния в процеса на събиране на доказателства и разкриването им".

Румен Порожанов се съгласи със заключението, че оценителните комисии понякога са били "не достатъчно ефективни". Каза, че сега фондът ще търси референтни цени вместо оценители и че според него това е в основата на "медийната атака" която вижда срещу себе си. Но ако ръководството на фонда се надява да излезе от последните девет години и 15 млрд. лв. само с вдигане на рамене и махване на ръка, то това е най-сериозният повод за притеснение. Защото ще ни остави да разчитаме отново на случайни изтичания на информация, за да разберем за следващия голям проблем в тази структура.

Румен Порожанов е начело на фонда през доста от времето, обхванато от документите. Въпреки това той твърди, че никога не е имал сигнал за нередности при оценяването. Ако това е вярно, то системите за контрол във фонда не работят добре. Фотограф : Георги Кожухаров