Бизнес с политическа тапицерия

Липсващи концесионни такси

За 2015 г. общо пасивите на дружествата в този конгломерат надвишават 1 млрд. лв. - според данните, публикувани във финансовите им отчети. От тях задълженията за осигуровки и данъци към НОИ и НАП (независимо разсрочени или не) са 148 млн. лв., а към персонала - 32.7 млн. лв. От няколко години собствеността на фирмите се прехвърля на офшорни компании.

Бившият министър на енергетиката Румен Овчаров, когото ГЕРБ индиректно обвиниха за загубите за държавата след дадената по негово време концесия на мина "Бобов дол" през 2005 г., отвърна с контраобвинение. "Ковачки дължи 50 милиона за социални осигуровки, 40 милиона - за данъци, 30 милиона концесионна такса, но държавата не ги иска", каза той в ефира на бTV по повод временната анкетна комисия. В открито писмо Ковачки обяви, че ще търси съдебна отговорност за думите му, че е "плащал нещо друго през това дружество и някой трябва да седне и да поразбере какво". "Капитал" не успя да се свърже с Ковачки за коментар по актуалните политически препирни около бизнеса му.

Срещу фирми, свързани с него, се водят множеството дела за неизплатени дългове. Част от мините му от години работят на загуба заради затруднението да пласират скъпата си продукция. Бившият енергиен министър от БСП и сегашният от ГЕРБ дават различна оценка за дължимите от Ковачки концесионни такси. Според Румен Овчаров става въпрос за 30 милиона лева, а пред комисията по енергетика в парламента министър Теменужка Петрова съобщи, че дружеството "Въгледобив Бобов дол", притежател на концесията за мината, дължи на държавата такси от 560 хил. лева главница и лихви.

Според финансовите отчети, към които самият Ковачки препраща в откритото си писмо, задълженията за концесионни такси на шестте му мини са общо 46.036 млн. лв. (дългосрочни и краткосрочни). Те няма как да бъдат видени в Националния концесионен регистър, където не са описани, за разлика от обичайната практика. Най-голямото задължение от 33.9 млн. лв. е на "Въгледобив Бобов дол". Тази сума е представена като дългосрочни провизии, но влиза в графа други текущи задължения според бележките към отчета за 2015 г.

От Министерството на енергетиката не успяха да потвърдят тези данни, както и да разяснят разминаването в числата. А задълженията на Ковачки за концесии са с дълга история. По време на първото правителство на ГЕРБ срещу него бяха заведени шест дела заради неизплащането им. В крайна сметка "Мини открит въгледобив" беше осъдена да плати 423.703 хил. лв. за второто полугодие на 2009 и първото на 2010 г.

"Въгледобив Бобов дол" пък беше в производство по несъстоятелност с дата на неплатежоспособност 31 декември 2012 г. В средата на миналата година производството беше прекратено заради приет оздравителен план за дружеството. По-рано тази година спря да работи друга мина, свързана с Ковачки - "Черно море".

Компромиси заради социалния мир

Един от лостовете, с които Ковачки си осигурява държавните решения да работят в негова полза, са стачките. През 2010 г. така беше издействано ТЕЦ "Брикел" да продължи работата си въпреки липсата на сероочистващи инсталации. Тогава първото правителство на Бойко Борисов искаше да закрие централата заради опасността от тежки глоби от еврокомисията, но отстъпи след продължилите цяла седмица протести на работниците.

През април следващата година зам.-министърът на екологията Евдокия Манева заяви, че "Брикел" е заплашена от санкция от 119 млн. лв., ако не върне на централния регистър на въглеродните емисии парникови квоти за 18 млн. лв. Причината е, че продължи да работи и след изтичането на разрешените 20 хил. часа, за които разполагаше с квоти за замърсяване на въздуха. След като беше спасявана от затваряне с нови комплексни разрешителни за дейността й, в началото на 2012 г. "Брикел" беше посочена и като една от причината за искано от НЕК поскъпване на тока заради задължението да купува скъпата електроенергия от топлоцентралата - с ироничната в случая, като се има предвид очевидното замърсяване от ТЕЦ-а, преференция за високоефективно и екологично производство от когенерация.

През 2014 г. и ТЕЦ "Бобов дол" получи от служебното правителство подобни отстъпки заради работата на двата й блока с една сероочистваща инсталация в нарушение на закона. Тогава централата се възползва от дадената й възможност да прави проби, като удължи тестовия период и дори сключи договор за произведената електроенергия. Електроенергийният системен оператор излезе със становище, че това не може да продължава, но последвалите протести на миньори успяха да издействат отсрочка.

В края на годината - при второто правителство на ГЕРБ, централата получи и подновяване на лиценза за производство на електроенергия за още пет години, както и комплексно разрешително за третия блок. Въпреки това глобите за замърсяване на въздуха от ТЕЦ "Бобов дол" не спряха, включително и през тази година.

Компенсации за политически услуги

Заплахата от стачки не са единственото обяснение за благоприятния за Ковачки изход от проблемите за сектора и държавата, създавани от неговите компании. В деня, в който ТЕЦ "Бобовдол" получи лиценза си, лансираните от кабинета спорни промени за прехвърлянето партидите от частните универсални и професионални фондове в НОИ бяха прокарани в парламента с гласовете на ГЕРБ, ДПС и трима депутати от партията на Ковачки. Странното беше, че самият той индиректно притежава частното пенсионно дружество "Топлина", затова подкрепата за промените се изтълкува като желание за неговата национализация, която би заличила наличието на проблем заради практическото затваряне на парите от вноските в кръг от свързани собствености.

Показателен е и друг подобен момент - през 2015 г., когато премиерът Борисов публично огласи желанието си прокуратурата да се намесва в частни сделки и дори да ги спира, няколко дни по късно в парламента се появиха два законопроекта с поправки за три закона в тази посока. Сред вносителите беше и председателката на БДЦ Красимира Ковачка. След скоростното им придвижване към пленарната зала промените бяха изтеглени по нареждане на премиера, който бил убеден от главния прокурор Цацаров, че идеята не е добра. Практиката като цяло показва, че най-често за намиране на мнозинство за спорни закони ГЕРБ разчита на АБВ, ДПС и/или БДЦ.

Освен за заплаха със стачки миньорите от дружествата на Ковачки са използвани и като политически инструмент. В края на 2013 г. част от тях бяха докарани пред президентството за протест в подкрепа на решението на правителството на Пламен Орешарски за 20% такса върху приходите от слънчеви и вятърни централи и срещу намерението на президента Росен Плевнелиев да наложи вето върху тази промяна.

Няколко дни преди евроизборите през май 2014 г. Нова TV излъчи репортаж със скрита камера от събиране на миньорите от открития рудник в Бобов дол, на което началникът им ги агитира да гласуват с бюлетината на БСП. От записа се чуват думите му: "Тази седмица ще се дават и заплати. Значи, това означава, че добре се работи с правителството, да кажем. Има постъпления от него. Значи, трябва да запазим лоялността към правителството." Гласуването в Бобов дол потвърди дадената инструкция, а в края на месеца кабинетът "Орешарски" позволи да бъдат разсрочени 41 млн. лв. задължения на Ковачки за осигуровки към НОИ и 44 млн. лв. за данъци към НАП.

Пряк достъп до ключови регулатори

С осемте си народни представители партията на Ковачки получи несъразмерно широко представителство в ръководствата на ключови регулаторни комисии, които този парламент избра. От тях най-скандален беше изборът на Георги Златев за член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВВ). Златев е бивш изпълнителен директор на "Брикел", Гълъбово, а до 2015 г. - на "Мини Марица-изток" ЕАД, Раднево. Проблемът е, че цената на въглищата от "Мини Марица-изток" подлежи на регулиране от КЕВР, а тя влиза като компонент в ценообразуването на електроенергията.

В Комисията за защита на конкуренцията беше избран адвокатът от Ямбол Красимир Зафиров, предложен от депутатите от БДЦ. С тяхната номинация Дора Андреева получи място във Фискалния съвет, създаден по европейски регламент, изискващ независима структура, която да следи състоянието на бюджета и да е коректив на Министерството на финансите. Партията на Ковачки успя да се сдобие с представител дори и в Съвета за електронни медии.

Предвидимо развитие

През ноември 2008 г., към края на управлението на тройната коалиция, прокуратурата съобщи, че разследва Христо Ковачки за данъчни престъпления в особено големи размери - над 16 млн. лева. През 2009 г., когато вече управлява първото правителство на ГЕРБ, започва и делото срещу него. Следва познатата схема - от тригодишна условна присъда и конфискация на първа инстанция до окончателното му оправдаване през 2014 г. от Върховния касационен съд. И причината е позната - обвинението не е представило преки доказателства и не доказало тезите си по несъмнен начин.

С каквито и заключения да излезе временната анкетна комисия за концесията на мина "Бобов дол", по-важно е това, което ще последва като решения, които биха довели до реално решаване на проблемите и за работещите в компаниите на Ковачки, и свързаните с тях проблеми на държавата в енергийния сектор.

Клише е, че такива решения се взимат с политическа воля, но обратното е продължаването на порочната среда за бизнес с комфортна политическа тапицерия.