Пазиш ли кутията, Пандора?

Основното опасение на Трифонов и екипа му очевидно е, че сега въпросите ще влязат за разглеждане в парламента. Според закона за прякото участие на гражданите във властта парламентът има тримесечен срок да разгледа предложенията и да вземе решение по тях. Неприкритото послание на шоумена в пресконференцията му след изборите беше, че ще изчака да види какво ще стане с резултатите и тогава ще реши дали да прави партия. Причината за притеснение обаче не е, че депутатите ще отхвърлят предложенията - това би значело да настроят срещу себе си огромна част от електората - а за начина, по който ще ги приемат.

Политическите партии всъщност веднага се затичаха в посоката на тази нова, видима обществена енергия. Бойко Борисов обяви, че партията му ще приеме и трите въпроса, във вида, в който са зададени. "Отдавна ГЕРБ е за смесена система и мажоритарният елемент е добър. Вие от БСП се противопоставяхте", заяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов на лидера на социалистите Корнелия Нинова. Ден по-рано Нинова обаче вече бе заявила подкрепа за резултата от референдума: "Според мен ГЕРБ направиха голяма грешка - не чуха народа си, що се отнася до референдума. Над 3 млн. българи казаха "не ви харесваме такива, каквито сте". Това беше предпоследен сигнал, последният ще е фатален за политическата система. Аз изразявам уважение към мнението на народа си и ще направя всичко възможно да покажа, че БСП ги е чуло", заяви Нинова пред bTV. Лидерът на ДСБ Радан Кънев написа във Facebook: "3.5 милиона българи са гласували, огромният брой - с три пъти "Да". Ясно е, че въвеждане на силен мажоритарен елемент е задължително."

Да говориш е едно, да действаш е друго. Ако съдим по движението на последния референдум - този за електронното гласуване - допитванията хвърлят несвикналата с тях политическа класа в паника. На миналия референдум гласуваха 2.73 млн. души, от които 1.8 млн. подкрепиха предложението. Това се случи през октомври 2015 г. През януари 2016 г. правната комисия на парламента препоръча на депутатите да приемат текст в този смисъл, което доведе до споменатото отваряне на кутията на Пандора.

Месеци наред всички политически партии се упражняваха в инженерство, интриги и договорки, които кулминираха в предложението на същия този Цветанов референдуми и избори да не се провеждат заедно, както и в абсурдния пакет от предложения на Патриотичния фронт - да се забранят социологическите проучвания по време на кампания, да се съкрати продължителността на самата кампания, да се въведе задължително гласуване, а санкцията срещу негласувалите да бъде отписване от списъците, както и редица други идеи. Някои от тях бяха обезсилени, но други - като задължителното гласуване и ограничаването на секциите в чужбина, останаха и изиграха лоша шега на партиите, защото вдигнаха омразата към тях и активността на референдума. В крайна сметка през април парламентът гласува за пробен електронен вот през 2018 г., а след няколко такива опита да го въведе окончателно. Компромисът беше постигнат трудно, но решение все пак имаше.

Нещо подобно ще се случи и сега, но в многократно по-големи размери. Първо, защото тези предложения засягат много по-пряко политическите интереси на партиите и различните играчи, и второ, защото полето е тотално объркано. Мажоритарна система означава преначертаване на границите на райони, а намаляването на субсидиите чувствително ще удари и големи, и малки партии (виж текстовете долу). Трите месеца ще текат в период, в който или ще има служебно правителство, или силна политическа нестабилност и евентуални нови избори.

От стенограмите при обсъжданията на Изборния кодекс тази година стана ясно, че решенията в управляващата коалиция се вземат в зависимост от моментни хрумвания на партийните лидери. Хаосът няма да намалее. Това са същите хора, които сега ще трябва да отрежат собствените си пари и да променят собствените си избирателни райони, при това докато мислят за нови избори.

Преглед на оригинала

С две думи, очаквайте промяна, но не бързо. Това обаче може да е добре. Заради мълчанието на партиите публичен дебат по предложенията така и не се проведе преди гласуването. Сега, когато вече е ясно какво искат хората, най-накрая ще има възможност за такъв. Освен ако Слави Трифонов не изпревари събитията и не реши да влезе на същата тази вълна в следващия парламент.

По пътя към мажоритарния вот

Въпросът за преминаването към мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство, на два тура, бе подкрепен от 2.5 млн. души, или 72% от гласувалите за него.

Преглед на оригинала

Това е най-сложният от всички въпроси за решаване. В България досега не е имало такъв тип система и това би значело изцяло нова карта на избирателните райони и изцяло нов тип състезание. Най-близкото до това беше въведеният през 2009 г. мажоритарен елемент, който беше базиран на съществуващите райони и без опция за балотаж.

Почти 2.5 млн. души подкрепиха въвеждането на мажоритарно гласуване, но вотът им по-скоро целеше да "накаже" статуквото. Всъщност е много вероятно подобна система да помогне на големите партии да затвърдят позициите си Фотограф : Георги Кожухаров

В този диалог трябва да станат ясни няколко факта, които екипът на "Шоуто на Слави" съзнателно или несъзнателно изкривява, смята политологът от Софийския университет Даниел Смилов. Първо, очевидно е, че мажоритарните избори дават голям бонус от места в парламента на първите две партии, докато в същото време отнемат места от тези, полагащи се на малките партии според народния вот. Докато Трифонов и екипът му твърдят, че във Франция и Великобритания парламентарно представени са голям брой партии, те не споменават друг важен факт: че винаги две партии държат контролния пакет места - във Великобритания първите две партии (консерватори и лейбъристи) имат около пет шести от националното представителство, а във Франция социалисти и републиканци имат 474 от общо 577 места.

Второ, преначертаването на границите на изборните райони ще доведе до едно от най-проблемните явления в американската политическа система - т.нар. Gerrymandering. Това е процесът по манипулиране на границите на изборните райони спрямо броя избиратели в тях. Смилов припомня, че заради миграцията на населението или други демографски промени тези граници трябва периодично да се променят и това винаги води до политически скандали. Десетилетия наред партиите (особено управляващите в даден щат) са теглили чертите спрямо своите нужди и за да контролират ефекта от етническия вот в САЩ. Можем да очакваме същото да се случи и в България.

Тъй като няма практика по въпроса, сега най-близкият текст в Изборния кодекс казва, че президентът определя "наименованията, границите и номерацията на изборните райони". Той вероятно ще бъде променен, но това ще е изключително важен елемент. Който контролира тези нови "линии в пясъка", ще владее и системата. Смилов припомня, че това, което спасява САЩ от хаос в процеса по пречертаване на електоралната карта, са добрите съдилища и ясната съдебна практика по случая. В български условия - без практика и с недостатъците на правосъдието, ефектът ще бъде много по-различен.

Теория и практика на мажоритарния вот

Преди време с прост експеримент с отворените данни от резултатите от 2013 и 2014 г. IT специалистът Божидар Божанов пресметна, че при 240 депутати ще трябват средно около 5000 гласа за влизане в парламента. В експеримента му тази система елиминира най-скандалните елементи, като местните феодали в малките населени места, но бетонира най-големите партии и прави много трудно избирането на независими кандидати.

Реалността потвърждава партийната теория, но с едно наум. През 2009 г., когато бе въведен мажоритарен елемент, възходящата тогава ГЕРБ взе всички места. Но ГЕРБ тогава можеше да се счита за нововъведение в българската политика, т.е. системата фаворизира аутсайдера, понесен от вълната на народното недоволство и воден от харизматична фигура. Това може да дава неочаквано предимство на нови кандидати, изправящи се срещу тези на управляващите (интересен експеримент ще бъде гласуването в "Младост" тази седмица, когато ще има точно такъв вариант).

Липсата на адекватна кампания за същността на мажоритарната избирателна система позволява на Народното събрание да не е обвързано точно с посочения във въпроса вариант, смята Смилов. Алтернативата на такава система би било увеличаване на мажоритарния елемент в условията на пропорционална избирателна система. Въведените през 2014 г. преференции, ако бъдат намалени високите прагове например, биха работили добре, защото ще дават възможност за избор. Друг вариант е германската система, която дава два гласа на всеки избирател - един за мажоритарен кандидат и един за партия.

Любимият и най-подкрепен от българския гласоподавател въпрос на този референдум беше "подкрепяте ли партийната субсидия да стане 1 лев на получен глас". Защо 1 лев, не е ясно. Защо не по 53 стотинки на глас например? Най-логичният отговор е, че левчето изглежда хубава кръгла сума и лесно се помни.

Преглед на оригинала

Дори представителите на политическите елити не спорят, че държавните субсидии за политическите партии в България са нереално високи. Годишната субсидия, която държавата изплаща на партиите, е около 35 млн. лева, което е под 0,1% от държавния бюджет. Забранено е всякакво корпоративно финансиране, партиите могат да получават дарения само от физически лица, при ограничение до 10 000 лв. годишно от един човек. Конкретният размер на субсидията варира според резултатите от всеки следващ парламентарен вот, защото се определя на критерий по 11 лева за всеки получен глас на последните избори, като субсидия вземат само партии и коалиции, които са получили над 1% от гласовете.

Така големите политически партии кътат пари в банкови депозити и дори печелят от лихви. През 2014 г. ГЕРБ например е получил само от лихви 698 000 лв., а през 2013 г. - 401 000 лв. Но по-любопитното е, че през 2014 г. ГЕРБ е раздал 1,209 млн. лв. като дарения, а през 2013 г. - 3,169 млн. лева. С друти думи, партията получава от бюджета пари, част от които после раздава за дарителство и социално подпомагане, разбира се - с марката си. Популизмът в това е видим. Освен това партията може да си позволи да харчи много повече, отколкото получава годишно - с 6 млн. лв. 2013 г., а през 2014 г. - с цели 11 млн. лв., които покрива със спестените пари от субсидиите си през годините.

Именно тези абсурди са индикацията, че въпросът с партийните субсидии не е решен правилно. Ако има някаква логика в подкрепата на партии, то тя е да могат да покриват административните разходи по организирането на дейността им. По принцип тези разходи не зависят от броя на получените гласове на изборите. Но аргументите срещу сегашната схема за партийно субсидиране не могат да се открият при сравнението с механизма в други държави, както настояват инициаторите на референдума.

Най-лесният начин да се сравни партийното субсидиране в България с други държави е през общите пари, които дава държавата на година, защото иначе механизмите на субсидиране в Германия и Австрия например, които бяха сочени за пример, са доста сложни, те включват не само пряко финансиране, но и косвено, коментира политологът Даниел Смилов, който изследва отдавна въпроса.

В Германия например годишната държавна субсидия за политическите партии е до 155 млн. евро годишно, отделно се финансират и партийни фондации с образователни цели. Партиите получават по 0,78 евро на глас, получени на три типа избори - за европейски, федерален и за регионален парламент. Отделно се дават по 0,38 евро като съфинансиране за всяко евро от членски внос или малко дарение до определена сума. Ключов момент при германския модел на финансиране е, че едновременно с държавното финансиране на партиите е позволено неограничено да набират корпоративни дарения, коментира Смилов. Нещо повече - частното финансиране даже се стимулира с правилото, че държавната субсидия за партия не може да е по-висока от набраното от частни дарения. Отделно от това са безплатното медийно време във всички публично лицензирани електронни медии, включително частните, данъчни облекчения на малките дарители и т.н.

Австрийските партии също са мощно финансирани - отделно на федерално ниво - около 50-60 млн. годишно през различни пера, отделно на регионално ниво, сочи политологът.

Посвоему уникален е моделът в САЩ, който допуска неограничено харчене на частни дарения (колкото може да събере кампанията), като философията на този модел е аргументирана през 1972 г. с решението на Върховния съд по делото Buckley v. Valeo, според което законовото ограничение за разходване на пари в изборната кампания нарушава Първата поправка за свободата на словото.

Много по-различен е моделът във Великобритания, където само парламентарната опозиция получава директна субсидия, при това сравнително скромна, но пък партиите разполагат с безплатно телевизионно време за кампаниите и забрана за купуване на реклами в електронните медии. Английският закон за финансирането на партиите е детайлизиран на 200 страници, сочи Смилов.

Всички тези примери показват колко е нелепо опростяването на дебата до ниво "левче или два". Същественото е дали системата на партийното финансиране изпълнява присъщите й цели - да гарантира равна възможност на всички партии да участват в избори, като укрепва политическия плурализъм и правилното функциониране на демократичните институции, и, разбира се, да предотвратява корупцията.

Това всъщност е най-лесният за разрешаване въпрос от трите предложения, отправени на референдума. Критерият за размера на субсидията (11 лева на глас) не е фиксиран в Закона за политическите партии, а се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет и няма никакъв проблем да бъде намален още в тазгодишния закон за бюджета. В чл. 63 на проекта обаче и в момента е заложена същата сума.