ГЕРБ не иска промени в Изборния кодекс

"Демократична България" внесоха в парламента промени в изборните правила, свързани с видеонаблюдението при броенето на бюлетините

   ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

ГЕРБ планират да предложат промяна в закона за извънредното положение, с която да се възложи на Централната избирателна комисия (ЦИК) да приеме правилата, по които ще се гласува в условията на извънредната епидемична обстановка. Идеята е да се опише редът за гласуване на хората, които към деня на вота се намират под карантина в домовете си, и за болните от коронавирус, които се намират в COVID отделенията на болниците. "Карантинираните към датата на изборите биха могли да гласуват с подвижна избирателна урна, а за болните в COVID отделенията може да има специална урна, различна от тази, която е в болницата", каза за "Капитал" зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Ципов.

Според ЦИК трябва промяна в Изборния кодекс

Той смята, че за да се предостави възможността за гласуване с мобилна секция, не са необходими промени в Изборния кодекс, а правилата за гласуване по този начин трябва да се създадат от изборния орган. Противно мнение обаче изказа председателят на ЦИК Александър Андреев. По време на консултациите за датата на изборите при президента Румен Радев той посочи, че регламентирането на гласуването на карантинираните трябва да стане чрез промяна в Изборния кодекс. От ЦИК уточняват, че тази промяна би могла да стане пак в Закона за извънредното положение, но чрез промяна примерно в преходните и заключителни разпоредби на кодекса, с която да се даде правомощие на ЦИК да определи извънреден ред за гласуване с подвижните секции за карантинираните. Причината е, че в Изборния кодекс сега има посочен ред, по който гласуват с мобилни урни хората с увреждания. Той предвижда те да заявят желанието си, че искат да гласуват по този начин, не по-късно от 14 дни преди датата на вота, а тези, които не са направили това, биха могли да го направят не по-късно от 5 дни от изборния ден, като представят документ от ТЕЛК. Този срок позволява те да бъдат заличени от избирателните списъци. "За хората под карантина трябва този срок да е по-кратък, а за удостоверяването за това, че не могат да напускат домовете си, би трябвало да се използват списъците на Националния оперативен щаб", казват от ЦИК. От "Обединените патриоти" също смятат, че регламентирането на гласуването на карантинираните трябва да стане чрез промяна на Изборния кодекс. Двете формации от управляващото мнозинство - ГЕРБ и "Обединените патриоти", ще обсъждат утре предложенията си за промени.

Защо ГЕРБ не иска да отвори Изборния кодекс

Причината от ГЕРБ да не желаят да внесат промени в Изборния кодекс е, че вече има доста предложения за промяна на изборните правила и ако го отворят за ново разглеждане, ще трябва да се обсъждат и тези поправки. Част от тях бяха лансирани от извънпарламентарните формации при срещите им с президента Румен Радев и са свързани с възможността за гласуване по пощата за българите в чужбина, осъществяването на видеонаблюдение в секционните избирателни комисии по време на броенето на бюлетините и попълването на протоколите с резултатите от вота, както и възможността подписките, които партиите трябва да представят пред ЦИК за регистрация за участие в изборите, да се събират по електронен път, а не както е досега - чрез саморъчно поставен подпис. Другото опасение е, че освен поправките, свързани с пандемията, може да има и други предложения за промени, като например промяна на праговете за преференциалното гласуване, от който да се пренареждат листите, които се внасят всеки път, когато се гласуват промени в Изборния кодекс.

"Демократична България" внесе промени за видеонаблюдението

При срещата си с президента представителите на "Демократична България" лансираха идеята за видеонаблюдение при броенето на бюлетините в секционните избирателни комисии и възможността подписките на партиите да се събират по електронен път, а в понеделник представиха и промените, които предлагат в Изборния кодекс. Проектът на извънпарламентарното обединение предвижда гражданите да могат да следят в реално време действията по преброяването на гласовете, съставянето и подписването на протокола, както и опаковането на изборните книжа чрез видеонаблюдение, като кадрите да са достъпни свободно и безплатно на интернет страницата на ЦИК. Промените предвиждат лицата, които имат право да присъстват в изборното помещение по време на броенето - застъпници, наблюдатели, кандидати и представителите на медиите, да имат право да излъчват процеса по преброяването на гласовете. В проекта е записано и че ЦИК осигурява платформата и техническата възможност на секционните избирателни комисии да излъчват на живо действията по броенето на вота. "Целта на предложението е да повиши доверието в изборния процес, като въведе допълнителни мерки за гарантиране, че всеки подаден глас ще бъде преброен и отчетен правилно", се казва в мотивите към законопроекта.

Другото предложение за промени в Изборния кодекс на "Демократична България" е свързано с възможността за събиране на подписките за подкрепа на партиите, коалициите и инициативни комитети за регистрацията им в ЦИК и по електронен път. Мотивът на обединението е, че "на фона на пандемията от коронавирус и изисквания за социална дистанция присъственото събиране на подписи е предпоставка за повишен здравен риск и би довело до демотивиране на подкрепящите".

Гласуване на карантинираните с мобилни секции е постижима задача, показва експертен анализ

Осигуряването на достатъчно мобилни избирателни секции, за да могат карантинираните избиратели да гласуват чрез тях, е напълно постижима задача. Това обосновава екипът на сайта "Отворен парламент" в анализ симулация, която в средата на миналата седмица беше представена и на президента Румен Радев при срещата с него в рамките на консултациите за датата на вота. Според анализа теоретично, ако към датата на изборите се запазят настоящите нива на заболеваемост за цялата страна, ще са нужни 1813 мобилни секции, за да може всички болни и карантинирани да гласуват. Реално всъщност ще са необходими много по-малко секции, защото, от една страна, се очаква след три месеца нивото на заболеваемост да спадне чувствително, а също така няма причина да се смята, че 100% от болните и карантинираните да заявят, че искат да гласуват. Логично, най-голям брой мобилни секции трябва да бъдат разположени в няколко от големите областни градове, където е концентрацията на болни от коронавирус - София, Бургас, Стара Загора и Пловдив, но пък именно поради по-голямата гъстота на населението там и факта, че обичайно карантинирани са членовете на едно семейство, ще е необходим по-малък ресурс.

Предпоставките, от които изхожда анализът на платформата, са няколко. На първо място, това са данните за последните парламентарни избори през 2017 г., когато с подвижна избирателна кутия в страната са гласували общо 5549 души в 185 секции. Това прави средно по 30 души, дали вота си в мобилна секция. Най-много са гласувалите по този начин в гр. Върбица (област Шумен) - 88 избиратели, а най-малко в секция в гр. Рила (област Кюстендил) - 5 избиратели. Изборният ден е бил с продължителност 13 часа или 780 минути. Така при среден брой от 30 души, гласували с мобилна секция, необходимото време е било 26 минути за един избирател (най-краткото време за гласуване е било за малко под 9 минути). Прави се резерва, че в настоящата ситуация в едно домакинство може да има повече от един заболял и/или поставен под карантина, което при подходяща организация би намалило значително времето за работата на комисията.

На следващо място, отчетени са данните за заболеваемостта към 6 януари - датата, на която е изготвена симулацията - активните случаи на заболели от COVID-19 в страната са 70 722 души, а в допълнение под карантина са поставени още 17 272 души. Към днешна дата 65 хиляди са активните случаи на COVID, които също така са и карантинирани, от тях 6000 са в болници. Отделно има 18 хил. карантинирани - контактни и влезли от страни, от които се изисква карантина.

"Ако към датата на изборите се запазят настоящите нива на заболеваемост, а необходимите минути за гласуване са 20, според изчисленията ще са нужни 1813 мобилни секции, за да може всички болни да гласуват", се прави извод в симулацията. Това, разбира се, е при условие, че всички около 70 хил. избиратели подадат декларация, с която изрично да обявят желанието си да гласуват по този начин, което при традиционна избирателна активност под 50% средно за страната не е реалистично. Никога не се случва.

Същевременно симулацията включва и инфографика, която показва как би се променил броят на необходимите подвижни секции за гласуване, в случай че броят на заболелите от коронавирус се увеличи с 10% към датата на изборите или съответно се намали с толкова.