Обратно в първи клас

Защо спряха европарите за образование и наука

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България отново ще е със спрени плащания по една от оперативните си програми. След като през 2013-2014 г. за известен период бяха спрени ОП "Околна среда" и ОП "Регионално развитие", сега потърпевша е новата програма за наука и образование (ОПНОИР). ЕК няма да възстановява пари на бюджета по вече подадени искания и няма да приема повече искания, докато не бъдат разрешени забележките към програмата. Това е процедура, която се прилага сравнително често в ЕС. Ето най-важното по въпроса.

Ситуацията

Тъй като ОПНОИР е нова програма, тя подлежи на т.нар. превантивен одит. Европейската комисия го прави за нови програми и за такива с повишен риск. В България одитирани са били научната програма и "Околна среда". Проверката на ОПНОИР е била от 26 до 28 октомври 2016 г. и е показала нередности в 8 от 16 проверени проекта с обща стойност 180 млн. лв. Тъй като одитният доклад още не е пристигнал, не е ясно кои са точно проверените проекти, но ако се съди по извода, че тези с нередности съдържат 96% от финансирането, почти сигурно става дума за проекти, управлявани от МОН. Към момента по програмата от раздадени 326 млн. лв. над 300 млн. лв. са управлявани директно от министерството.

Причините

Именно заради това една от основните критики на одиторите е, че няма разделение между този, който дава парите, този, който ги получава, и онзи, който го контролира. И трите са дирекции на едно и също министерство. Технически този проблем се решава, като зам.-министър или отделен директор управлява програмата. От 5 юли м.г. обаче тогавашният министър Меглена Кунева изземва функциите от ръководителя Иван Модев и ръководи програмата почти четири месеца. Това е периодът, в който тече и най-активното договаряне.

Сред другите установени нередности е липсата на одитна следа и прозрачност при оценката на проекти, лоша организация на звената, които управляват проектите, липсата на състезателна процедура при назначаването на външни експерти и неадекватна оценка на индикаторите за измама.

Всичко това са съществени слабости с потенциал да спрат цялата програма. И затова е важно как ще бъдат разрешени.

Проблемите

Това далеч не е първият сигнал, че има проблеми с ОПНОИР. Още при съставянето й имаше много мнения (включително на "Капитал"), че МОН е неподготвен орган, за да управлява подобна програма. Програмирането й се опита да поправи дефицитите, но това не беше особено успешно.

След това цялото звено, което програмира ОПНОИР, напусна. През април 2016 г. проф. Денков подаде оставка като зам.-министър в МОН заради несъгласие с подхода към програмата на екипа на Меглена Кунева. Уволнен беше началникът на отдел "Управление на риска и контрол", който проверява планирането на средствата. Напусна и специалистът, подготвил насоките за кандидатстване за центровете. Ръководител на програмата стана Цветана Герджикова, бивш началник на дирекцията, отговаряща за европейските фондове в МОН по време на тройната коалиция (когато министър беше Даниел Вълчев), както и в началото на първия мандат на ГЕРБ. По неофициална информация на "Капитал" Герджикова е била принудена да напусне заради проблеми в звеното.

При обявяването на класиране по "Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка за деца в неравностойно положение" стана ясно, че има проблеми. Появиха се няколко спечелили сдружения с регистрации в един град, на един и същ адрес, на близки дати след обявяването на насоките за кандидатстване и със свързани лица. Това предизвика Кунева да разпореди проверка на одобрените проекти.

За проблеми в ОПНОИР сигнализира и малко преди назначаването на служебния кабинет бившият вицепремиер по управлението на европейските фондове Томислав Дончев. В писмо до Кунева той изреди сериозни проблеми в оста за центровете за върхови постижения и центровете за компетентност.

Последствията

МОН има два месеца, за да отговори на критиките, след като получи доклада. След това има още четири месеца да приложи мерки, за да увери Комисията, че проблемите са адресирани и да бъдат освободени плащанията. В противен случай програмата ще бъде замразена. За да не се случи това, очевидно ще трябват мащабни промени в министерството.

Това, което е сигурно е, че ще има финансова корекция. Държавният бюджет ще трябва да поеме някаква сума от вече разплатените средства, за които първоначално е било планирано да бъдат поети от Брюксел. Например три малки училищни проекта под 100 хил. лв. ще трябва да бъдат изцяло платени от МОН, тъй като в насоките за кандидатстване изобщо не е било посочено, че се използват т.нар. опростени разходи. Този вид отчитане е задължително за малки проекти, тъй като въвежда единна ставка за дадени дейности (напр. обучение на един човек - 100 лв.) и спестява много бюрокрация. МОН, изглежда, или не са разбрали, или не са поискали да го въведат и сега бюджетът ще трябва да плати.

По-сериозни ще бъдат корекциите по големите проекти, ръководени от самото министерство. Каква сума ще остане за бюджета от тях още не е ясно и е предмет на преговори.