Поредната жертва на държавата

Може ли в България или не

"Всичко това може да се случи в България", заяви пред bTV Атанас Кундурджиев и допълни, че в страната се правят такива операции и на деца. Думите му обаче не се потвърждават от статистиката на Изпълнителната агенция по трансплантация. "През последните шест години в България не са извършвани бъбречни трансплантации на деца", отговориха оттам на въпрос на "Капитал". Регистърът на агенцията показва, че последните извършени бъбречни трансплантации от жив донор на деца са били в болница "Пирогов" - по една през 2009 г. и 2010 г.

Mediapool пък припомня, че капацитетът на болница "Лозенец" - където Байрям е изпратен за лечение, да извършва трансплантации на деца от години се оспорва от родители и пациентски организации, а през 2012 г. проверка на Изпълнителната агенция по трансплантации установява, че лечебното заведение не покрива нужните изисквания за подобен тип операции.

В сряда от пресцентъра на здравното министерство изпратиха прессъобщение, в което се казва, че ведомството е разпоредило свикване на разширен консилиум от специалисти заради нуждата от спешна трансплантация на бъбрек на детето. Според съобщението решението на фонда за финансиране на лечение в чужбина не е било придружено от съответните експертни становища и се основава единствено на мнението на един лекар, който не е трансплантолог. "Съгласно законовите разпоредби Министерството на здравеопазването има право да изпрати пациент за лечение в чужбина само след експертната преценка на специалисти трансплантолози и на националния консултант", казват още от ведомството.

Дори и да се предположи, че в България има база и специалисти, които могат да извършват трансплантации на деца, от изказванията на лекуващите лекари на Байрям се разбра, че състоянието му е критично и това усложнява сериозно операцията.

Личният лекар на детето д-р Павлина Крумова обясни пред БНР, че хроничната бъбречна недостатъчност още от 11-месечна възраст е довела до усложнения за здравето на детето и затова е преценено, че операцията в България е "крайно рискова и технически невъзможна". Според нея в страната няма подготвен толкова голям екип от разнородни специалисти и възможно решение би било да се покани опериращ консултант. Преди години чужди специалисти идваха за операции в България и това имаше двоен ефект - както за пациента, така и за българските лекари, които могат да трупат опит по този начин. Това обаче вече рядко се случва.

Опасна тенденция

Случаят на Байрям припомни и някои сериозни проблеми във фонда за лечение на деца, дошли след показната акция на службите през април м.г. и съсипването на звеното от бившия министър Петър Москов и новия директор Владимир Пилософ. Допреди тези развития случаите на децата се изпращаха до най-малко двама независими експерти, които да преценят възможно ли е лечение в България или не. Предишният директор на фонда Павел Александров внимаваше това да са лекари, които не са потенциални лекуващи на децата, за да не се стига до казуси, в които пациентите (и средствата за лечението) се изпращат в болници, от които са дошли становищата. Децата, които кандидатстват за финансиране от фонда, са с изключително тежки диагнози, чието лечение е и много скъпо. От Изпълнителната агенция по трансплантации заявиха, че според наредба на Министерството на здравеопазването една бъбречна трансплантация струва 20 хил. лв. и се заплаща от бюджета на ведомството.

Новият правилник на фонда ограничи обективността на експертните мнения с въвеждането на правилото някои случаи да се разглеждат от лекарски консултативни комисии и консилиуми. В случая на Байрям министерството е пренебрегнало независимото мнение и е поискало становище от директора на болница "Лозенец" проф. Любомир Спасов и началника на отделението по онкоурология в Александровска болница проф. Петър Панчев - именно двамата специалисти, които искат да извършат трансплантацията в България. Освен това близките на детето не са получили официален отказ от фонда, а само обаждане по телефона ден преди да трябва да заминат за Германия, което е нарушение на правилата.

През последните месеци ясно се видя, че фондът се опитва да задържа повече деца за лечение в България. Родители сигнализираха за бавно разглеждане на документите, лоша комуникация с екипа на звеното и откази за финансиране на операции в чужбина, които само допреди година са били одобрявани. Пред bTV Пенка Георгиева от обществения съвет съобщи и за случай на 6-месечно дете, за което е настоявано да бъде извършена чернодробна трансплантация в България въпреки липсата на опит на българските специалисти. И определи това като "тревожна тенденция".