Годината на големите покупки

Очакванията на икономистите са потреблението да има по-голям принос към растежа през тази година, а фактори са ниските лихви, спадащата безработица и растящите доходи

Лилия Игнатова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След кризата много домакинства свиха разходите си и отложиха едрите покупки. Подобно потребителско поведение е логично – ако не си сигурен за бъдещето, е по-добре да заделяш бели пари за черни дни.

През последните две години обаче икономиката расте с по над 3% на година, доходите също вървят нагоре, безработицата намалява, а лихвите са на исторически ниски нива. Подобна картина прави бизнеса по-голям оптимист и дава импулс на домакинствата за повече покупки. Което пък кара икономистите да очакват потреблението да има по-голям принос към растежа през тази година.

Разтворените портфейли на хората са добра новина за компаниите, които работят за вътрешния пазар, тъй като продажбите им ще нараснат. Печеливш е и държавният бюджет – повече потребление генерира по-голям приход от косвени данъци като ДДС. Засиленото търсене при равни други условия означава и растящи цени на някои стоки. Въпросът обаче е дали този импулс за повече покупки ще се запази – повечето потребителски индекси показват, че и домакинствата, и бизнесът са все още предпазливи, тъй като не са сигурни дали икономическият подем от последните две години ще продължи.

Силата е в доходите

През миналата година малко над една трета от икономическия растеж (3.4% от БВП) се дължи на повече разходи на домакинствата. Очакванията на много анализатори са тенденцията да се ускори през тази година, а факторите, които влияят положително, са няколко.

На първо място е ръстът на доходите. От началото на тази година минималната работна заплата беше увеличена с почти 10%. Средната брутна работна заплата също расте, и то с един от най-бързите темпове в ЕС - 9.5% през 2016 г. спрямо година по-рано. Върху увеличението влияе развитието на пазара на труда - комбинацията от намаляваща работна сила заради влошената демография и спадаща безработица, води до недостиг на персонал. Така компаниите започват да се конкурират помежду си и предлагат по-добри работни условия и по-високи заплати, за да привлекат наличната квалифицирана работна ръка. Очакванията са през тази година безработицата да продължи да пада, а доходите да растат. Това логично увеличава възможностите на населението да потребява по-големи количества или по-качествени стоки.

В допълнение – заявките на бъдещото управление за по-високи минимални пенсии и учителски заплати. "Евентуално увеличение на пенсиите ще се отрази върху потреблението на стоки от първа необходимост", казва Красен Йотов от Industry Watch.

Оптимисти, но не съвсем

Пробуждащата се инфлация през тази година в съчетание с исторически ниски лихви по кредити и депозити на теория също би трябвало да даде импулс за повече покупки като имот или нов автомобил. "По-изгодно е да се купува, отколкото да се държат пари в банка на нулева или дори отрицателна лихва. Както миналата година, така и тази стратегията между спестяване и инвестиране се променя", коментира Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Търсенето на дълготрайни материални активи се очаква да е един от движещите фактори за потреблението през годината. "Данните на НСИ показват, че домакинствата смятат да харчат повече за дълготрайни стоки. Стойностите на индекса са най-високи от 2002 г. насам", отбелязва Красен Йотов. Пример за нараснало търсене е пазарът на жилищни имоти в София, където цените през последната година нарастват с 11% по данни на националната статистика.

Подобрено потребителско настроение в сравнение с 2016 г. показва и проучването на GfK за потребителския климат в Европа за първата четвърт на 2017 г. "Икономическите очаквания на българските потребители за първите два месеца от годината достигнаха най-високите си нива през последните години, но отново спаднаха до негативни нива през март", посочват от института за пазарни проучвания. Според GfK причината е, че "българският потребител все още не може да предположи колко дълго ще продължи икономическият растеж, наблюдаван през последните години".

Въпреки това в края на тримесечието показателят отчита 3.5 пункта подобрение в сравнение с предходната година. Подобни колебания за светлото бъдеще засича и индексът на потребителското доверие на НСИ - през март показателят е на минус 25.3. Това означава, че хората имат повече негативни, отколкото положителни възгледи за бъдещото развитие на икономиката и за доходите си.

Прогнозите на повечето международни финансови институции също са предпазливи, въпреки че се ревизират леко нагоре. Бъдещето на ЕС е все така неясно, заявките на Тръмп за протекционистична политика в комбинация с бавното пренастройване на китайската икономика вървят с опасения за забавяне на световната търговия. Отделно от това са притесненията за засилващи се диктаторски желания на управляващите в Турция, Русия и Унгария.

Лихвите също няма да останат вечно ниски – след като Федералният резерв започна бавно покачване на основната лихва, рано или късно Европейската централна банка (ЕЦБ) също ще трябва да последва тази политика. А когато се променят факторите, определящи стратегията спестяване – инвестиране, потреблението не би могло е единственият двигател, на който разчита икономиката.

Държавата като консуматор

Погледнато през данните за БВП, ръстът на потреблението през последните две години е доста колеблив. Причината за това обаче най-вероятно са правителствените разходи, а не частното потребление.

Преди две години бюджетът беше на свръхдефицит, докато през 2016 г. приходите надвишиха разходите, което доведе до излишък в края на годината. Плюсът беше за сметка на свиване на правителствените разходи и на по-малко еврофондове, които са компонент на общото потребление. Бюджетът през тази година обаче отново е планиран на дефицит. "Няма да има затягане на бюджетните разходи, а напротив - ще има разпускане, съдейки по предизборните обещания", казва Ангелов. Той припомня, че през 2015 г. имаше рекордна усвояемост на еврофондовете заради края на стария програмен период. Така миналата година беше нулева, но през тази еврофондовете отново ще са фактор.

Най-важният компонент

Повишение на потреблението е добра новина. "В дългосрочен план обаче двигател на растежа е производителността – за последните 15 години 90% от по-високия БВП идват от повишена производителност и много малко – от ръст на заетостта", казва Красен Йотов. Така че в дългосрочен план, за да догонваме останалите държави от ЕС, ще са нужни инвестиции, които да увеличат производителността на икономиката.

Георги Ангелов е по-голям оптимист. "Вече има възможност за инвестиции и по-дългосрочни перспективи за икономически растеж. Трудно може да се каже, че движещата сила на растежа през тази година ще е само една. Може би за пръв път именно през 2017 г. всички двигатели на икономиката ще работят", убеден е икономистът.