Децата на кризата

4. Имате повече спестявания или повече задължения (човек трябва да пести повече, или да харчи)?

Диляна Стоянова, 23

Диляна Стоянова, студент

1. Бизнесът на моите родители определено беше тежко повлиян от кризата, което доведе до значителни ограничения в семейния бюджет. Кризата не повлия значително на живота ми, но беше първият път, в който усетих, че родителите ми се чувстват безпомощни и неуверени в развитието на бизнеса си.

2. Ограничения, дестабилизация, неизвестност.

3. Кризата не повлия по никакъв начин в изпълнението на целите и желанията ми, но не мога да кажа, че именно тя бе причина да се разкрият нови възможности.

4. Определено мисленето ми относно разходите се промени. Спестявам пари от малка, а след кризата си поставих за цел никога и при никакви условия да не тегля кредит. Днес винаги отделям един определен процент от заплатата си за спестявания.

Самуил Петков,24

Самуил Пектов, обслужване на клиенти и стратегическо планиране

1. Когато си в гимназията, подобни събития усещаш по странен начин, който не ти е много понятен. Факт е, че напрежението в родителите ми можеше да се реже с нож. Позициите им бяха разклатени, заплатите намалени, но не мога да твърдя, че при нас беше осезаема разликата в начина на живот.

2. Напрежение, съобразяване и спестяване.

3. Възрастта ми беше такава, че не толкова попречи, но ми изясни доста добре кои са секторите в икономиката, които са устойчиви и не се влияят от катаклизми. Работа за комуникационни специалисти ще има винаги, тъй като дори и лошите новини трябва да бъдат представени добре. Със сигурност кризата разкри и доста интересни примери от обкръжението на семейството, които само доказаха, че с правилното стратегическо мислене можеш да преодолееш всякакви трудности. Това беше вдъхновяващо и поучително.

4. Няма да лъжа. Имам специален цип, инсталиран в матрака ми. Шегата настрана. Мисля си, че е нужен баланс, но правилното разчитане на бюджета, за да заделиш за черни дни, е добра практика.

Мартин Марков, 27

Мартин Марков, в сферата на търговията

1. Не смятам, че кризата от 2007 г. се е отразила лично на мен и на семейството ми във финансово отношение. Факт е обаче, че се забеляза срив в развитието на семейния бизнес, който доведе до доста стрес, но не е имало драматична промяна в начина ни на живот или прекомерно затягане на коланите. Може би в такива моменти адаптивността е ключово качество.

2. Несигурност, предизвикване, политика.

3. Гледайки през призмата на студентските години, мисля, че доста врати бяха затворени по онова време. На трудовия пазар, в развитието на малкия бизнес и т.н. Мога да кажа, че пропуснатите възможности бяха повече.

4. Имах много очаквания. Може би гледах идеалистично на живота, тъй като тепърва навлизах в по-сериозната му част. Не мога да определя дали точно кризата е била в основата на всичко, но около себе си виждах адски много хора, които се страхуваха от новосъздадената реалност. Някои от тях не посмяха да стартират собствен бизнес. Историята показва, че подобни сривове на финансовите пазари не са рядкост и може би след още 20 - 30 години отново ще станем свидетели на подобен крах.

Виктория Тончева, 24

Виктория Тончева, докторант

1. Моето семейство наистина усети кризата. Тогава все още бях в училище и не се замислях много за приходите на семейството ми, но стесняването на семейния бюджет дойде толкова внезапно, че нямаше как да не видя разликата. Предполагам, за други хора разликата не е била така осезаема, но в семейството на началник на собствен среден бизнес в сферата на строителството смяната на настроението към ежедневния бюджет наистина се отрази както на покупките, така и на семейните отношения.

След това дойдоха трудностите по покриване дори на семестриалните такси в частното училище, в което учех в онзи момент – нещо, за което никога не си бих представяла, че ще се замислям на 15-16 години. Дългове и погасяването им бяха честа тема за разговор. Истината е, че това наистина промени живота ми. То се отрази на избора ми за висше учебно заведение – завърших в Шотландия, където образованието е безплатно за европейски граждани. Също и кризата ме научи да не харча пари, които не съм изкарала, отказвайки ме от кредити и насърчавайки ме да работя, докато уча.

2. Несигурност, напрежение, непредвидимост.

3. Когато бях в гимназията, си мислех, че ще избера университета си според престижа и личните ми интереси, според приятелите и мечтите ми. Тези ми мисли се промениха след осъзнаването, че кризата и финансовото състояние на родителите ми в онзи момент имат голямо отражение върху избора ми на висше учебно заведение. Така изборът ми беше ограничен и се съставяше главно от университети в Шотландия. Още по-голям удар беше моментът, когато не бях сигурна, че семейството ми може да ми помогне финансово за заминаването ми за университета. От време на време ми се струваше, че изборът на бъдеще ми е отнет.

4. Аз имам повече спестявания от задължения и това идва до голяма степен от избора ми на висше учебно заведение и факта, че се издържах финансово с почасова работа. На тази степен, мисля, е най-важно приходите на човек да покриват разходите му и да не се правят необмислени покупки. Когато устроя кариерата си и имам семейство, ще се опитам да спестявам по-усърдно. Не си правя илюзии, че никога няма да задлъжнея, но винаги бих оценила риска, преди да се aнгажирам с изплащането на сума, по-голяма от месечната ми заплата.

Тома Ушев, 27

Тома Ушев, счетоводна кантора в Пещера

1. Спомените ми от кризата са свързани с последната ми година в училище и първите две в университета. Тогава сякаш икономиката секна, беше трудно да си намериш работа, особено като студент. Всеки се оправдаваше с кризата за какво ли не.

2. Хм, с три думи е трудно да опишеш нещо подобно, но да кажем "оправдания", "съмнения" и "безвремие". Мисля, че в контекста на първия въпрос се връзват добре.

3. Предвид възрастта ми към онзи момент ми е трудно да преценя дали е имало възможности, които не са се открили пред мен, но имах приятели, които вече завършваха добри специалности и им беше трудно да се реализират, част от тях се преориентираха професионално. И сега като наблюдавам, сякаш за днешните студенти някои неща се случват една идея по-лесно и светът им е една идея по-подреден.

4. Имам спестявания - не много, но достатъчно, че да планувам някои неща в обозримото бъдеще. Според мен човек по-скоро трябва да спестява и да се простира според чергата си. Една от най-лошите страни на нашето поколение е, че сме се втурнали в най-различни посоки след недомислени мечти, пътувания, статус-символи, телефони, скъпи автомобили и т.н. Докато не виждаме как в същото време животът си тече покрай нас и е пълен с чудесни възможности. Е, не всичко е като на кино, но ако човек намери своята посока и вътрешен мир може да бъде много щастлив.