Депресия за нашите деца

Всички тези данни говорят, че депресията е широкоразпространено състояние и е важно да се дискутира открито. И грамотно.

Поколението У, познато още като милениалите, са хората, родени между началото на 80-те и края на 90-те години на ХХ век. На пръв поглед много от тях изглеждат добре адаптирани към средата – имат образование, работа, следват тенденциите и са по-разкрепостени от предишните поколения. В същото време обаче психологически изследвания, които правят сравнителен анализ между генерациите, показват, че поколението У е най-депресивното досега. На милениалите в повечето държави не се налага да обикалят улиците, въоръжени до зъби, и да организират преврати. Войната на това поколение, изглежда е вътрешна – със себе си, с депресията и тревожността, които се превръщат в епидемия, но за които все още се срамуваме да говорим.

Как изглежда депресията

Докато работех по тази тема, с мен се свързаха познати и приятели от поколението У, за които никога не съм предполагала, че са се борили с депресията. Искаха да разкажат за своето преживяване, за да може други хора, които преминават през нещо подобно, да видят, че не са сами или "луди". Да разберат, че има изход. Ето част от техните разкази:

"Имах чувството, че живея като насън. Все едно въздухът беше постоянно задимен и не можех да видя нищо ясно. Колкото повече се съпротивляваш на самотата, страха и мъката, толкова повече затъваш. Като в плаващи пясъци. И всичко това, защото не си позволяваш да страдаш нормално, колкото ти е нужно." Б.

"При мен депресията започна с чувство за постоянна умора и липса на желание и сили да върша дори най-любимите си дейности. Минаха няколко години, докато си дам сметка, че състоянието ми не е просто умора. Започна да ми коства огромно усилие на волята да стана от леглото, да си измия зъбите, да изляза от вкъщи. Oпитвах различни начини - спорт, нови предизвикателства, нови проекти, но нещата се влошаваха. В един момент просто реших, че не мога повече да живея така, и потърсих психолог. Терапията не ми помогна, затова се насочих към психиатър и започнах да пия хапчета. Това помогна. За пръв път от години се събуждах с енергия. Все още имам моменти, когато съм "долу", но вече имам желание и сила да се справям с тях." К.

"Страшно важно е близките ти хора да те разберат. Не да ти се карат и да те обвиняват, че бездействаш." А.

"Едно от най-трудните неща беше да разбера какво се случва в действителност и да осъзная, че човекът до мен страда от депресия. Да си във връзка с някого, който е в депресия, не означава, че той постоянно е замлъкнал или в лошо настроение. Напротив. Точно оттам идва объркването. Плашещо е, когато усетиш, че започваш да губиш самия себе си, докато се опитваш да бъдеш полезен и да подкрепяш другия. Накрая осъзнах, че колкото и да се стараеш, човекът до теб трябва сам да иска да си помогне. Външният натиск не върши работа – само можем да сме опора на близките си." Л.

Защо депресията е толкова разпространен проблем сред милениалите

Факторите един човек да страда от депресия са много. Трудно може да се посочи една конкретна и устойчива причина. Все пак семейната история се приема за един от малкото общовалидни критерии. Така например изследване от 2013 г. сравнява 3 поколения австралийски семейства, за да открие, че децата, чиито родители, а дори баби и дядовци, са страдали от психични разстройства, са изложени на по-сериозен риск (A three generation study of the mental health relationships between grandparents, parents and children).

В същото време се оказва, че поколението У страда от много по-нестабилно психично здраве в сравнение с предишните генерации. През 2010 г. Университетът в Сан Диего публикува научен труд, който съпоставя информация за психологическите характеристики на младите хора в периода 1938 - 2007 г. и установява следното:

През 2006 г. два пъти повече тийнейджъри казват, че преживяват повтарящи се периоди на депресия и тревожност, в сравнение с 1986 г.

В периода 1989 – 2001 г. два пъти повече ученици са потърсили помощ за депресивен епизод, а 3 пъти повече съобщават за мисли, свързани със самоубийство.

За периода 1938 -2007 г. броят на учениците и студентите, които показват нива на депресия, тревожност и параноя над нормата, се е увеличил 5 пъти.

Дори ако оставим статистиката настрана, в разговорите с представители на поколението У темата за депресията се появява често. От една страна, вероятно това поколение говори по-свободно за психичното здраве, отколкото своите предшественици. От друга обаче, не можем да не си зададем въпроса защо все повече млади хора водят битка с депресията.

В световен мащаб преглед на психологическите проучвания намира отговора в пет основни причини:

1. Големият избор обърква

Народната мъдрост "Много хубаво не е на хубаво" обобщава теорията, която американският психолог Бари Шварц разглежда в своята книга "Парадокс на избора". Според него, когато имаме прекалено голям избор, се чувстваме по-зле и стресирани. Задачата да оценим и изберем между множество алтернативи изглежда непосилна, затова постоянно я отлагаме. Така многото опции всъщност ни карат да не изберем нищо. Освен това, колкото повече варианти имаме, толкова по-склонни сме да се съмняваме в избора, който правим, и да си мислим, че другите възможности са по-добри. Дори изборът ни да е правилен, не вярваме в него. Това ни затормозява, кара ни да изпитваме вина и съмнение.

Днес повече откогато и да било досега можем да избираме между стотици вариации за начина си на живот, връзките, работата и почивката си. Според проф. Шварц това е една от причините милениалите да живеят с вечното усещане, че нещо не им достига. Неслучайно се появи и попкултурната абревиатура FOMO - fear of missing out или страхът да не изпуснеш нещо.

2. Нестабилните семейства отглеждат несигурни деца

Семействата от поколението Х, тоест родителите на поколението У, са имали по-голяма свобода в това да сменят партньорите и конфигурациите на семействата си в сравнение с предишни поколения. От една страна, това им е дало по-добър шанс да открият личното си щастие. Обратната страна на тази монета е, че голяма част от милениалите са израснали в нестабилна семейна обстановка. Съвместно изследване на "Бъркли" и Университета в Сан Франциско разглежда влиянието на развода върху децата в рамките на 25 години. Оказва се, че дори когато двамата родители се разделят без конфликти и продължат да виждат децата си, веднъж пораснали, тези деца се страхуват, че техните собствени романтични връзки също ще се провалят. Така за милениалите една важна част от живота – интимните отношения с другите, се превръща в източник на несигурност.

3. Онлайн комуникацията пречи да се свързваме пълноценно

Колкото повече общуваме онлайн, толкова по-малко активни сме офлайн. Живият контакт губи от важността си, а електронната комуникация не осигурява пълноценна подкрепа и свързаност с другите. Така познатите ни постоянно са на един клик разстояние, но в същото време се чувстваме самотни и все по-лесно развиваме социална фобия.

4. Чувстваме се все по-изолирани

Едно от най-базисните разбирания в психологията е, че сигурната и подкрепяща социална среда е изключително важна. Тя ни дава основа, върху която да стъпим, за да се чувстваме щастливи и да бъдем здрави. Проучване на "Харвард", известно като най-дългото психологическо изследване, правено някога, обхваща период от почти 80 години. Резултатите показват, че колкото по-силно свързани сме с общността, в която живеем, толкова по-щастливи се чувстваме.

В същото време милениалите са по-изолирани и откъснати от социалната среда в сравнение с предишните поколения. За периода 1985 - 2004 г. броят на хората, които твърдят, че няма с кого да споделят важните неща в живота си, почти се е утроил според данни на Американската социологическа организация. Това неминуемо увеличава риска от депресия.

В България данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че броят на хората, които живеят сами, се увеличава. Докато през 2001 г. 22.7% от населението е живяло в едночленни домакинства, до 2011 г. този брой е нараснал на 30.8%. От една страна, данните говорят за по-голяма икономическа независимост, но от друга, е възможно да допринасят към чувството на самота.

5. Консуматорските ценности повишават риска от тревожност и депресия

Психологът проф. Мартин Селигман е един от основателите на дял в психологическата наука, наречен позитивна психология, който изследва въпроса какво дава смисъл на живота. Според проф. Селигман през последните десетилетия, депресията се превръща в епидемия заради консуматорството - колкото по-силно се състезаваме и се стремим към трупането на материални неща, толкова по-незадоволени се чувстваме в действителност. Когато сме движени от собственото си удовлетворение и изхождаме от лични морални убеждения и ценности, тогава чувството на щастие расте.

Само лошо нещо ли е депресията

Ако сте имали досег с депресията, дали през личния си опит или страданието на близък, вероятно знаете, че това състояние често се описва с усещане за безсмислие и безнадеждност. Интересно е да се отбележи мнението на някои психолози, че депресията има точно обратния еволюционен смисъл. Според изследване на Института по психиатрия и генетика в щата Вирджиния е възможно депресията да е механизъм, който се задейства, когато имаме нужда да обърнем по-голямо внимание на себе си, начина си на живот или определен важен проблем. От тази гледна точка депресивните епизоди биха могли да носят и позитиви, като ни помогнат да разберем повече за себе си и да поемем отговорност за личното си щастие.

Връщайки се към данните на СЗО, които сочат, че едва 10% от хората, страдащи от депресия, търсят помощ, важно е по-често да отваряме темата за психичното здраве. Всеки един от нас е отговорен за свалянето на срама и стигмата, които обвиват депресията. Разбирането и подкрепата могат да спасят ваш близък, който се чувства сам и безпомощен в страданието си.

Невинаги е възможно да предотвратим депресивно състояние, но има неща, които помагат.

Чистият въздух

Времето, прекарано сред природата, има благотворен ефект върху емоциите и цялостното психично здраве. Дори само няколко часа на открито могат да ни направят по-фокусирани, уверени и спокойни. Така например, изследване сравнява две групи от хора – първите отиват на почивка сред природата, а вторите – в градска среда. Резултатите показват, че няколко дни сред природата са достатъчни за да подобрим и заздравим емоционалното си функциониране (Restorative Effects of Natural Environment Experiences).

Разговорите

Говорете за това, което чувствате. Разговорът помага да намалим напрежението, да се справим със стреса, усилва усещането за свързаност с другите и ни помага да изживяваме мислите си като по-малко странни или страшни.

Специалистите

Общуването с психолог или психотерапевт може да е от голяма полза, тъй като това е човек, обучен да погледне към вас и проблемите ви максимално обективно и има необходимите знания, за да ви асистира в намирането на отговорите. Колкото и да са доброжелателни близките ни, техните съвети обикновено се базират на личния им опит и могат да се окажат неподходящи.

Навиците

Нашата рутина неминуемо се отразява на психичното ни здраве. Докато някои навици като редовната консумация на алкохол увеличават риска от депресия и тревожност, други ни помагат да се чувстваме по-добре. Здравословното хранене и спортът влияят позитивно върху самооценката, стимулират отделянето на хормони на щастието, придават по-голям смисъл на всекидневието и са добър начин да се грижим за тялото и психиката си.