🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Как се прекрояват таксите за събиране на дългове

Опасно е когато промените в ГПК се диктуват от чист популизъм, а авторите им изучават закона пътем

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

- Депутатите изучават изпълнителния процес, докато пишат закон, с който го променят.

- Камарата на частните съдебни изпълнители предупреждава за масов фалит на кантори.

- Според адвокатурата малките длъжници се насърчават да не връщат дълговете си, а промените са в интерес на колекторските фирми.

Два дни по шест часа парламентарната правна комисия зацикли на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), посветени основно на таксите в изпълнителния процес, и затвърди подозренията за популизъм и липса на концепция в тази материя, която засяга както бизнеса, така и всеки гражданин.

Още в началото на мандата политическите сили дадоха заявка, че за пореден път ще се упражняват в "защита на длъжниците" на гърба на принудителното изпълнение, което със сигурност има нужда от нова правна уредба, но изготвена внимателно и експертно. Първоначално в четирите внесени законопроекта за промени в ГПК имаше само два текста, които принципно се отнасят до таксите, събирани от частните съдебни изпълнители: 1. сборът на таксите в изпълнителното производство не може да надвишава размера на дълга, и 2. при плащане в срока за доброволно изпълнение такси не се дължат. Текстовете бяха приети по принцип при първото четене и изведнъж преди второто изникнаха редица други предложения, чиито автори – депутати от правната комисия, не са в състояние да изложат нито мотиви, нито анализ за въздействието им върху системата.

Предложенията

- От таксата за изпълнение на парично вземане ("такса за успех") да се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя. Така в съдебното изпълнение остава една пропорционална такса, но тя се орязва съществено, като от нея се приспада таксата за опис;

- Сборът от всички пропорционални такси в изпълнителното производство за задължения над 20 000 лева да не надвишава 1/20 (5%) от задължението. (Сега таванът е 1/10, или 10%, независимо от размера му);

- Сборът от таксите, събирани от ЧСИ за сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лв. за задължения до 1000 лв.;

- Разходите за адвокат в изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лв. за задължения до 1000 лв. (Алтернативно предложение слага таван на адвокатския хонорар в тези случаи до 100 лв.);

- Когато съдът отмени действия на ЧСИ, разноските за тях се връщат;

- Длъжникът не възстановява на кредитора разноски, направени за изпълнителни способи, които не са приложени (което и сега е така, но очевидно не се знае от вносителя);

- Такси и разноски не се дължат по искове за вреди срещу ЧСИ и т.н.

Много от тези текстове си противоречат, други показват неразбиране на материята, една част бяха оттеглени, а някои бяха приети по принцип с идея да се "прецизират". Извън всичко останало обаче, дебатът оставя усещането за неглижиране на факта, че в изпълнителното производство има две страни – кредитор (взискател) и длъжник, чиито интереси трябва да са еднакво защитени.

Стигна дотам, че всички решения по законопроекта в правната комисия се вземат в резултат на диалог (понякога доста остър) между омбудсмана Мая Манолова, която стои в основата на идеята "да спасим длъжниците от кредиторите", и неколцината представители на експертната общност – Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет, председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев, зам.-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Красимир Влахов и съдията от ВКС Борислав Белазелков. На моменти Манолова изземва ръководството на заседанието от председателя на комисията Данаил Кирилов, а експертите изнасят лекции на депутатите за принципите на изпълнителния процес, в което няма лошо, ако се прави преди писането на законопроекта, а не чак при второто четене.

Реакции

От Камарата на ЧСИ обявиха, че по принцип приемат приспадането на таксата за опис от окончателната "такса за успех", като така таксата за опис остава само като вид аванс за разноските. Но не приемат ограничаването на таксата за успех до 5% от задължението за над 20 000, защото това ще срине системата.

Сега приходите на ЧСИ в изпълнителния процес за парично вземане идват основно от две пропоционални такси. Едната е за опис на имущество в началото - 1.5% върху по-малката сума между цената на описаната вещ и размера на дълга, другата е таксата за изпълнение (за успех), която се изчислява в процент върху събраната сума (от 10% за вземания до 1000 до 2% за над 100 000 лв.) Простите такси в изпълнителното производство са разходоориентирани и по принцип не формират възнаграждението на ЧСИ – 20 лв. за образуване на дело, 20 лв. за връчване на призовка, 5 лв. за справка за имущество, 15 лв. за налагане на запор. За сравнение - за вписване на запор в Агенцията по вписванията държавната такса е 40 лв.

След като таксата за опис практически отпада от окончателното формиране на приходите на ЧСИ, въвеждането на ограничение от 1/20 за таксата за изпълнение ще доведе до масов фалит на кантори, а тези, които останат, ще търсят други методи и начини да оцеляват, пише в експресния анализ на камарата, изготвен след внасяне на предложенията миналата седмица – в последния момент преди обсъждането. Това според анализа ще изкриви драстично съдебното изпълнение и в крайна сметка ще го ликвидира като ефективност. Същевременно се посочва, че някои от другите новости в процеса неминуемо ще увеличат разходите - ще трябва например да се назначават още призовкари заради новите изисквания за най-малко три посещения в рамките на месец, едно от които в почивен ден, преди да се стигне до залепяне на призовка на вратата.

Според проучване на ИПИ от 2011 г. средните разходи на една кантора през 2010 г. са били 302 хил. лв. годишно, при положение че тогава общият брой на служителите в канторите е бил около 1000, сега те са около 3000. Общата събрана сума от всички ЧСИ годишно е около 1 млрд. лв., което, разделено на 202 кантори в страната, дава средно около 5 млн. лв. на година. Пет процента върху тази сума (колкото е средният размер на пропорционалната такса за успех) дава средно 250 000 лв. събрани такси годишно, което е значително по-ниско от средните разходи на кантора. Това - без да се отчита ефектът от намаляване на таксите при най-масовите дела за дългове до 1000 лв.

Таксата за успех стимулира ЧСИ да преследват крайния резултат, а не извършването на множество действия, за които само да се трупат такси, пише в становището на камарата.

Висшият адвокатски съвет остро възрази срещу идеята да се ограничи до 150 лв. адвокатският хонорар за сметка на длъжника по дела за дълг до 1000 лв. На практика това означава, че независимо колко е платил кредиторът на адвоката си, за да защитава интересите му в изпълнителния процес, длъжникът ще му възстанови само 150 лв. въпреки общия принцип, че неизправната страна дължи на другата всички разноски. Този текст не държи сметка за финансовото състояние на длъжника, а единствено за размера на вземането, като едновременно с това наказва кредитора. И най-богатият, и най-бедният длъжник ще носят една и съща намалена отговорност за разноски – до 150 лв., стига задължението им да е до 1000 лв.

Така се насърчават длъжниците за малки суми да не връщат дълговете си, а сумата до 1000 лв. е приблизителният размер на т.нар. битови задължения, които засягат в най-голяма степен всекидневния живот. Ако някой например осъди съседа си за 300 лв., защото му е наводнил апартамента, но с години не може да си събере парите, разноските му за адвокат в принудителното изпълнение ще са много повече и дори ще обезмислят самото изпълнение.

Същевременно корпорации ще се радват на защитени ниски разноски по дела, по които те са ответници – ако един работодател дължи 500 лв. от заплата или обезщетение, той ще може до безкрай да "размотава" работника си, когато знае, че има таван на разноските. Големите корпоративни взискатели лесно ще намерят разрешение, като започнат да възлагат събирането на колекторски фирми, пише в становището на адвокатурата, където за пореден път се прави изводът, че печеливши от промяната са единствено колекторите. Но ако целта на закона е такава, трябва ясно да бъде казано, че това е политическата воля на законодателя, а проблемите в действията на колекторите са известни отдавна, сочи адвокатурата.

Другата гледна точка за проблема с малките дългове

Всъщност проблемът с малките дългове е отделна тема, за която депутатите очевидно нямат идея. При тях винаги има диспропорция между размера на дълга и разноските за събирането им - това е една от причините, поради които НАП просто не иска да се занимава със събиране на глоби, съдебни такси и др., коментират ЧСИ. Едно такова производство може да трае с години, длъжникът се укрива, призовава се многократно, правят се справки и така до безкрай – няма как да се ограничат разходите до 150 лв. Това според ЧСИ и адвокатурата насърчава чувството за безнаказаност в масовото съзнание, защото е послание, че длъжниците няма нужда да се опасяват от санкции, когато нарушават закона. Същевременно, колкото и незначителен проблем да изглежда събирането на една глоба от 20 или 50 лева, в национален мащаб става въпрос за милиарди.

Достатъчно показателно е, че от досегашните многочасови дебати в правната комисия все още няма дори минимална яснота каква ще е дори най-общо визията за таксите в изпълнителното производство, след като парламентът приключи с промените в ГПК. Като най-оптимистичния срок за завършване на работата в комисията се очертава краят на октомври, след като на заседанието във вторник депутатите решиха да отложат дебата след голямата конференция за проблемите на ГПК, която адвокатурата организира на 7 и 8 октомври.

Все още няма коментари
Нов коментар