В Европа съдебни изпълнители удостоверяват факти и събират малки вземания без съд

А в Литва установяването на фактически обстоятелства от ЧСИ може да се извършва и по разпореждане на съда по реда на ГПК.

Заплащането на тази услуга не става по тарифа, а по договаряне с клиента на пазарен принцип, без минимум и максимум. В Литва средната цена за изготвяне на констативен протокол е 70 евро за един час работа, казва литовката Довила Саткаускиене. По нейна информация в Литва се издават по 3000 такива удостоверения за година.

Вав Франция типичен констативен протокол струва към 250 - 300 евро, но все пак се преценява и обемът на работата, затова цената може да падне много, ако става въпрос за съвсем елементарно удостоверяване, казва Шардон.

Саткаускиене дава пример какво може да се удостовери по този начин: фактически обстоятелства за състоянието на движими и недвижими вещи, увреждане от лица или природни бедствия - изправността на превозно средство, състоянието на помещения, условията в административни помещения, текущото състояние на гори и земя, състояние на движими вещи, състояние на имот преди и след строителството и др., установяване на фактически обстоятелства в киберпространството, като например фиксиране на съдържанието на SMS, имейл, публикувана информация в интернет, социални медии, фиксиране на гласуването в интернет, нарушаване на авторско право и много други.

Във Франция често строителните компании искат от ЧСИ фиксиране на състоянието на инфраструктурата и на съседните сгради, преди да започнат строителството, за да избегнат неоснователни искове за вреди, каза Матийо Шардон. Пак там съседи викат ЧСИ да измери и удостовери нивото на шум в конкретния ден и час.

Събиране на малки вземания за комунални услуги без съд

Само преди седмица изпълнителният директор на "Топлофикация София" обяви, че дружеството вече няма да води дела срещу потребители, чиито задължения са под минималната работна заплата от 560 лв., защото това не е изгодно с оглед разходите, които трябва да се направят. По същото време в медиите излезе информация за скандален случай, при който задължение от 98 стотинки към мобилен оператор, за което клиентът не е подозирал, за 10 години е нараснало на 1000 лв.

Тези примери бяха дадени по време на конференцията при обсъждането на практиките в много европейски страни, където има специална процедура за събиране на вземания за комунални услуги и свързани с тях дейности от ЧСИ, без да се минава през съд. Намесата на съда може да се поиска само като правно средство за защита срещу изпълнението, но ако длъжникът загуби делото, ще трябва да плати много повече пари като разноски.

Във Франция възможността да се събират малки вземания без съд е сравнително нова – въведена е едва преди три години и се прилага за задължения до 4000 евро, казва Шардон. Това обаче е нормална практика и редица други държави в ЕК – Белгия, Холандия, Люксембург, Литва, Румъния, Гърция, както и в Сърбия.

В рамките на процедурата в Сърбия съдебният изпълнител постановява решение по предложение на взискателя и въз основа на представен надлежен документ. Интересна подробност за тамошната процедура е, че всички дела за събиране на вземания за комунални услуги се разпределят равнопоставено между съдебните изпълнители според тяхната териториална компетентност. Самото разпределение се извършва от камарата по искане на взискателя на принципа на случайния подбор според подредбата на съдебните изпълнители в регистъра по азбучен ред. Цялата комуникация между камарата, взискателя и съдебните изпълнители се осъществява по електронен път, а разпределението на делата се извършва чрез софтуер. Така се премахва всяко подозрение относно способността на публичния съдебен изпълнител да действа независимо и обективно, разказа Тамара Гуцуня, член на изпълнителни комитет на Камарата на публичните изпълнители на Сърбия.

Частното изпълнение е ресурс за държавата, а не бреме

Частното съдебно изпълнение е сериозен ресурс за държавата и само от нея зависи как тя да го управлява ефективно и успешно, за да намалее натовареността на съда, а гражданите и бизнесът получават по-бързо защита на правата си, при това на разумна стойност. Това е посланието в речта на председателя на българската Камара на ЧСИ Георги Дичев при откриване на конференцията. Той обаче очерта и проблемите в средата, в който ЧСИ осъществяват дейността си, и то не тези, свързани с популизма и опитите за политическа злоупотреба, а промените в макросредата.

Междуфирмената задлъжнялост в България продължава да бъде изключително висока, с трайна тенденция на растеж, съдебната система е силно и неравномерно натоварена, налице е висок процент на лошите кредити на банките, които прехвърлят на колекторски фирми огромни пакети от вземания, но така търпят загуби, защото получават едва няколко процента от дължимото по необезпечените кредити, изрежда Дичев. Събирането по съдебен път на малките задължения води до затормозяване на съда и до значително оскъпяване за длъжниците и кредиторите, производството по несъстоятелност е изключително тромаво, често то се използва от длъжници и кредитори за цели, различни от функцията му, а процентът на удовлетворяване на кредиторите - много нисък.

Всичко това очертава една диспропорция - частното съдебно изпълнение има численост, ресурс и експертност да поеме задачи, които да облекчат ситуацията със задлъжнялостта, натовареността на съдебната система и социалните рискове при малките дългове, но ръцете му са вързани поради неразбиране и забавена промяна в нормативната база. И тук е ролята на държавата, която трябва да оцени, че частното съдебно изпълнение е ресурс, а не бреме, заключи Дичев.