Растежът на икономиката остана под прогнозите на правителството

Икономиката е нараснала с 3.6% през 2017 г., което е забавяне спрямо предходната, когато беше 3.9%

Броят на работещите нараства във всички сектори на икономиката през четвъртото тримесечие, но най-голямо е повишението в селското стопанство - с цели 42.5 хил. души.

Лилия Игнатова

Броят на работещите нараства във всички сектори на икономиката през четвъртото тримесечие, но най-голямо е повишението в селското стопанство - с цели 42.5 хил. души. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1.4 милиарда е общият брой на отработените часове в икономиката през четвъртото тримесечие.

Растежът на българската икономика се е забавил и остава под прогнозите на някои банки и финансови институции. Предварителните данни на НСИ в сряда показаха, че за миналата година ръстът на БВП е 3.6% при 3.9% година по-рано. Прогнозата на Министерство на финансите и най-актуалната на Българска народна банка бяха за повишение от 4% през 2017 г.

В основа на растежа през миналата година е по-високото потребление в резултат на растящите възнаграждения и заетост.

Увеличението на БВП през четвъртото тримесечие е и под експресните оценки на НСИ от февруари - с 0.1 процентни пункта до 3.5% на годишна база (тогава нямаше данни за цялата година). Така стойността на произведените стоки и услуги на територията на България достига 98.6 млрд. лв. по текущи цени за годината, като на всеки човек от населението се падат почти 13.9 хил. лв. от общия обем.

Домакинствата отново водят

Икономиката се движи предимно от потреблението през 2017 г., а ключови остават покупките на домакинствата, които допринасят към общия годишен ръст с 3.1 пр.п. по изчисления на "Капитал". От друга страна, потреблението на правителството регистрира спад на годишна база от 0.6% през четвъртото тримесечие, но за годината отбелязва плюс от 2.5%.

Частното търсене ще продължи да нараства с висок темп до края на 2019 г., счита БНБ в последния си макроикономически преглед. Банката залага също на увеличение на правителственото потребление до края на прогнозния период, главно заради по-високите заплати в публичния сектор.

Производителността на труда през четвъртото тримесечие на миналата година нараства с 0.7% спрямо същия период на 2016 г. За сравнение, най-ниският темп на увеличение преди това е от третото тримесечие на 2014 г., показват данните на НСИ. Забавянето вероятно идва от по-голям дял на работещите в селскостопанския сектор, който се отличава с най-ниската производителност на труда в икономиката.

Повече заети в аграрния сектор

Броят на работещите нараства във всички сектори на икономиката през четвъртото тримесечие, но най-голямо е повишението в селското стопанство - с цели 42.5 хил. души. Услугите и индустрията също отчитат повишение от съответно 28.2 и 6.8 хил. заети, но то не е достатъчно да компенсира по-големия дял на хората в нископродуктивния аграрен сектор.

За сравнение, докато в индустрията и услугите производителността на труда на всеки работещ се равнява на съответно 7.2 хил. и почти 7.8 хил. лв. под формата на брутна добавена стойност, в селското стопанство тя е едва 1.3 хил. лв.

Всеки зает е допринесъл средно с 19.4 лв. за отработен час към брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение - през четвъртото тримесечие на предходната година всеки работещ е създавал 19.1 лв. на час.

Инвестициите са нагоре

Разбивката на БВП по компоненти показва отчетлив годишен ръст на брутното образуване на основен капитал от 3.8% през 2017 г., а приносът на показателя към промяната в БВП е 0.7 пр.п. БНБ отбелязва, че нивата на публичните инвестиции през последните две години са относително ниски. Тоест промяната в брутното капиталообразуване идва от частния сектор, а не от държавата. Банката очаква обаче приносът на публичните вложения да нараства през 2018 и 2019 г.

Външната търговия е на червено

Силните покупки на домакинствата намират отражение и в данните за външната търговия - част от потреблението е на внос. Стойността на вноса нараства със 7.2% за годината, като достига близо 64 млрд. лв. по текущи цени. От друга страна продажбите на български стоки в чужбина също се увеличават, но по-умерено - с 4% през 2017 г. Според БНБ забавянето на износа се дължи главно на услугите.