Разкопки на всеки километър

Скандалът около тези разкопки се заформи едва в последните дни, когато протести поискаха трасето на пътя да се промени, за да се запази селището. В резултат на спешно свиканата комисия в Министерството на културата и под личната заръка на Бойко Борисов археолозите бързо излязоха с решение - предложиха разкопките да се преместят "няколко метра встрани", за да не се пречи на бързото минаване на магистралата.

"От самото начало настоявам, че важните обекти, които имат експозиционна стойност, трябва да се изместят встрани от магистралата, но да останат в рамките на същата археологическа среда", казва пред "Капитал" ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към БАН. Той твърди, че единствените сгради, които ще трябва да се изместят, са гробница, вила и църквата - много малка част от целия обект. Още от края на миналата година обаче пред редица медии той твърдеше, че трасето трябва се измести, а археологическият обект да се запази в цялост.

Доц. Димитров може и да е мислил различно в началото, а може и да не е. Истината е, че българската археология е поставена в зависима ситуация от еврофондовете за пътища и се явява обслужваща услуга към инфраструктурното строителство. Така се финансират разкопки, но трудно се прави наука.

ЕвроАрхеология

"Уникалната възможност, която имаме сега, е, че се изграждат инфраструктурни обекти в големи територии на страната, които преди това са били частни земеделски земи и е нямало как да бъдат проучени", каза пред "Капитал" доц. Здравко Димитров.

Още през 2015 г. съществуващата по онова време Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" е сключила четиригодишно рамково споразумение за 15 млн. лв. без ДДС с въпросния институт за проучвания по трасетата на магистралите "Струма", "Хемус" и "Черно море". Сега този договор се администрира от Агенция "Пътна инфраструктура" и именно по него се случват плащанията. Парите са осигурени от оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 г. и вече са усвоени около 6 млн. лв. от тях.

Разликата между държавното и европейското финансиране покрай инфраструктурните обекти се откроява най-силно в отчета на института, в който работи доц. Димитров. За 2017 г. структурата е получила субсидия за издръжка от 1.85 млн. лв., а средствата покрай проекти като тези за автомагистрала "Струма" и жп линията Септември - Пловдив, са над 6 милиона.

Какво (не) прави държавата

Според доц. Димитров проблемът е, че държавата няма концепция как да действа в случаи като този край Благоевград. Когато се открият находки с експозиционна стойност, казва той, трябва да не се нарушава инфраструктурният проект, но да се запазят паметниците на културата. Сега често се стига до положение, в което похарчените европейски милиони за разкопки и за труд на специалистите не водят до създаването на туристическа атракция.

В случая с Благоевград това ще значи 2 млн. лв и труда на 200 души, които са изровили огромно по размерите си селище - една от сградите е просъществувала четири века (I до IV) - над които в крайна сметка ще мине магистрала. Най-общо се работи в рамките на проекта и когато договорът приключи, всичко се зарязва. Защото други пари не се отделят.

Основният начин, по който държавата финансира археологическите проучвания (извън европарите), е чрез специална конкурсна схема на Министерството на културата. Накратко институциите, които се занимават с теренни разкопки - музеите в страната, Софийския университет и Национален археологически институт с музей към БАН, всяка година кандидатстват с проекти. Само малка част от тях получават средства.

От отчета на ведомството за 2017 г. например се разбира, че са получени заявки за финансиране на теренни археологически проучвания на 122 обекта на обща стойност над 3 млн. лева. Одобрени са обаче само 70, които са получили точно 1 млн. лева - колкото е бил размерът на субсидията. За специализирани дейности по опазване на недвижими културни ценности заявките са били 35 на обща стойност 3.46 млн. лева. Осигурено е финансиране на консервационни и реставрационни работи за само 23 обекта на обща стойност 819 хил. лева, въпреки че през 2017 г. бюджетът на министерството по това направление също е бил 1 млн. лева. Ограниченият ресурс води и до абсурдни ситуация - някои обекти се финансират веднъж, а на следващата година не получават средства. Това до голяма степен обезсмисля и първоначалните разходи, тъй като проучването остава недовършено и находките могат да бъдат унищожени от времето или от иманяри.

В бюджета на Министерството на културата за 2018 г. заложените суми за разкопки и реставрация са по-големи - по 1.5 млн. лв., или общо 3 милиона. Постъпилите вече проекти обаче са 140, което предполага, че парите отново няма да стигнат за всички. Освен това от тази година важат и нови правила при финансирането. Парите ще се насочват само за проучване на обекти, към които би имало туристически интерес. Решението за това взе миналата есен министърът на културата Боил Банов след посещение в Перперикон.

Отговорността да прецени кои разкопки имат потенциал да се превърнат в атракция има специална комисия, в която участват представители на Министерството на културата и представители на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Другият начин за финансиране се казва Бойко Борисов. Например при посещението си в Хераклия Синтика край Петрич в края на миналата седмица премиерът обеща еднолично да отпусне 100 хил. лв. за довършване на разкопките и тази седмица Министерският съвет одобри разпределянето им. Тамошните археолози отдавна настояват за още средства, но трябваше премиерът да им дойде на крака, за да ги получат. С две думи - държавна политика за археологията няма. Има пари на парче.

Има и частни проекти

Частните дейности в археологията най-често се свързват с иманярството и незаконната търговия с антики. Но има и добри примери. Националният археологически институт с музей към БАН например е получил над половин милион лева през миналата година по договори с български фирми и организации. Става дума за частни инвеститори на обекти в Крумовград, Созопол, Поморие, Брезник и др.

Пример за такова сътрудничество е и решението на бизнеса в Разград от септември 2017 г. да финансира археологическото проучване на най-голямата на Балканския полуостров работилница за кремъчни сечива отпреди 6500 г. край село Каменово. В предишните две години разкопките бяха финансирани от Министерството на културата и от Регионалния исторически музей в Разград, но за миналата година не получиха нито държавна, нито общинска подкрепа. Очевидно местните са решили, че София е далече, а магистрали скоро няма да минат оттам.