Здравната реформа на ГЕРБ 3: застраховка над осигуровката

От 2000 г. до момента нито една партия с изключение на ДПС не е подкрепяла варианта с конкурентни частни здравни каси.

Повечето политически партии обмислят двустълбов или тристълбов модел, в чиято основа е държавната здравна каса, а пациентите доплащат доброволна или задължителна и доброволна осигуровка за здраве.

Трудностите пред задължителното застраховане

Вноската за здраве сега е 8%. От осигурени (основно работещи в частни фирми) годишно се събират 2.4 млрд. лв. (за 2017 г.). Държавната здравната каса плаща за здравни услуги 3.8 млрд. лв.

Отделно от това пациентите доплащат за прегледи, изследвания, лечение в болница и лекарства същата сума. Застраховането за заболяване е доброволно и от него се възползват около 300 хил. души, като повечето от тях са служители на частни компании и техните семейства, като услугата е част от социалния пакет на фирмите. През миналата година премийните приходи на доброволното здравно застраховане са общо 97.4 млн. лв. по данни на Комисията за финансов надзор, като щетимостта в този сектор е изключително висока – потребителите ползват правата си по тази застраховка за безплатни прегледи, изследвания и лечение поне 6-7 пъти годишно по данни на застрахователите.

Ако промяната в модела предвижда тристълбов модел, в който всички са задължени да плащат допълнително за здраве над здравната вноска, държавата си създава нов проблем с финансирането на този втори стълб. Причината е, че тя осигурява 4.5 млн. души – пенсионери, деца, майки, студенти, войници и всички държавни служители. Дори и в момента тя не намира достатъчно средства, за да покрива пълната им осигуровка за здраве, а държавата се е задължила през следващите 10 години до достигне вноската за здраве при минимална работна заплата за всеки от осигурените от нея. Получава се така, че държавата внася за тази група една сума накуп – 1.2 млрд. лв. В същото време работещите в частния сектор и държавните фирми, които са 1.6 млн. души, внасят в здравната каса здравни осигуровки на стойност 2.6 млрд. лв. (план за тази година).

Здравните застрахователи в момента имат условия да не застраховат пациенти с тежки хронични заболявания като рак, диабет и други, както и пациенти над 65-годишна възраст, в повечето случаи и деца. При всички тях щетимостта е най-висока и се предполага, че държавата е длъжна да им осигури безплатно здравеопазване.

Солидарният модел на здравно осигуряване, популярен в Европа, не предполага задължително застраховане. Още повече че при индивидуалните полици пациентът не би могъл да ползва повече, отколкото е платил.

Доброволното застраховане го има и сега

Според представители на дружества, които се занимават със здравно застраховане, ако моделът препоръчва само доброволно здравно застраховане, това не може да се приеме за каквато и да било промяна.

"Това не е надграждане. В момента пациентите и без това доплащат много средства за здраве. Ако промените предполагат доброволно застраховане, единственият ефект от него е, че ще се узаконят сегашните доплащания. Тоест ние се отказваме от солидарния осигурителен модел и узаконяваме 50% от разходите за здравеопазване да са от джоба на болния", коментира д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на здравните застрахователи и изпълнителен директор на здравния фонд "Доверие", който е втори по пазарен дял.

Според нея причината хората да не си правят допълнителна здравна застраховка и да заплащат, когато имат нужда, е, че държавата е абдикирала от контрола кой за какво взема пари от пациента. Застрахователите трудно ще се справят с "творчеството" на лекарите за какво ще се доплаща, ако това бъде позволено законово, и вероятно ще изчислят високи суми на застраховките, които да отговарят на високата щетимост, която се очаква.