Мръсните тайни на Созополския залив

Благодарение именно на Рейни и неговата странна история, разказана от Джиън Куазар в "Далечни хоризонти" и от Бленд Симпсън в "Призрачният кораб от диамантените рифове", знаем някои от подробностите за потъването на Mopang - средноголям търговски кораб, намиращ се на 30-ина метра под повърхността, близо до остров Св. Иван и Созопол. Американските моряци го изоставили заедно с целия му товар и гориво, а местните забравили за него.

Тези дни обаче Mopang изплува обратно в новините: оказа се, че престоялият близо 100 години под водата мазут от резервоарите му е течен и изтича през дупки в корпуса, а петното от него застрашава бреговете по средата на летния сезон.

Доброволците

На 6 август по цялото Южно Черноморие започват да се появяват сигнали за топчета от мазут. Институциите правят предписания да се почисти и предполагат, че става дума за баластни или сантинни води, изхвърлени от преминаващ кораб, каквито случаи е имало в миналото. Далеч не е сигурно, че властите щяха да разберат откъде идва мазутът, който се стовари на плажовете по средата на летния сезон. Миналата година през юли например подобно бедствие отново връхлетя на юг, но тогава така и не стана ясно кой е източникът. Този път доброволци водолази стигат до истината.

Първи са "Приятели на морето", които се потапят около кораба и подават сигнал до "Морска администрация" (МА) още на 7 август. Новините от тези дати обаче така и не показват името на Mopang да се е появило на бял свят. Малко след тях на мястото пристига и Михаил Заимов. Той е водолаз любител от дълги години, а голяма част от времето си прекарва в Созопол. Още когато вижда новините за разлива, казва той, се досеща откъде може да идва. "На мен ми е като в задния двор това, затова мога да говоря с увереност за него. Бил съм там още `93-а година", казва той (рисунката на корицата на "Капитал" е негово дело от тогава). Заимов и още няколко водолази слизат до Mopang, където откриват, че е имало структурни промени в потъналия на борд кораб.

Подводното видео на Михаил Заимов показва изтичането на втечнения мазут от пробойните в обшивката на кораба

Корабите като Mopang имат няколко резервоара, както и десетки ребра по кила си, в които държат мазут (виж графиката). Тъй като килът е една от най-силните точки на кораба, ребрата са структурно здрави. Проблемът обаче е в бордовете. Корабите не са проектирани така, че бордовете им да издържат подобна тежест дълго време. Конструкцията на Mopang е отслабнала с годините и под влияние на теченията и водата. В началото на август по-бурното време, предполагат водолазите, е предизвикало допълнително смачкване, при което част от мазута се е изляла от резервоарите в трюмовете. Оттам през пробойни по обшивката е започнал да изтича нагоре на тънки черни струйки.

Именно тези кадри - на втечнения мазут - бяха показани по новините на няколко телевизии на 12 август и са взети от подводния филм на Заимов, който той прави при първия оглед. Това, че любителят водолаз също така води "Денят започва с култура" на БНТ, а и познанствата му с много хора от тази общност, помага доста за популяризирането на темата Mopang.

Шумът

Информацията, че на дъното на Созополския залив има мазут, не е особено нова. Още през 70-те години, казва кап. Никифор Герчев, водолази откриват Mopang и виждат, че от него сълзи черна течност. "През зимата замръзва, а през лятото капе", казва 81-годишният Герчев, който е живата история на българското морско спасяване. "Заслугата на Заимов е, че е вдигнал шум, за да се реши този проблем", смята той.

Заимов наистина вдига шум. "Подадохме сигнал на "Морска администрация", те изпратиха веднага катер", казва той. По това време властите вече взимат насериозно твърденията за подводния разлив. Дотогава идеята, че на 30 метра дълбочина може да има течен мазут на 100 години, който да се вдига нагоре, изглежда по-скоро невероятна. Август вече е почти в средата си, а течът е започнал преди две седмици.

Любителите са вдигнали дрон, от който ясно се вижда големината на разлива на повърхността към онзи момент: огромният нефтен филм прави лодките да изглеждат като играчки. "Разливът въобще не беше малък, по мои сметки няколко десетки тона са се излели в морето от началото на август. Струята от нитовете на места беше дебела колкото струя от бензинова колонка. Течението ги е носило ту нагоре към Атия, ту на юг", обяснява Михаил Заимов.

"Морска администрация" вика на помощ частната "Мултрашип", с която има договор, и нейните влекачи се опитват да заградят мазута с плаващи бонове (големи надуваеми елементи), но вълнението на морето е над 3 бала към онзи момент. Дали заради това, дали заради липса на достатъчно опит с подобни операции, боновете не помагат. Другото, което опитват, са абсорбенти. "Имаме такива, в едни торби, те са като стиропорени топчета", обяснява директорът на "Морска администрация" кап. Живко Петров. "Но времето беше лошо и вятърът ги отвяваше. Петното е твърде тънко, за да попият."

Отново любителите се намесват. "Слязохме долу, за да запушим дупките с подръчни материали", казва Заимов. Има предвид малки дървени чопове, които забиват в пробойните, за да спрат теча. Според Заимов 80% от дупките са били затапени и течовете значително намалели.

Комиците

Комичното (или по-скоро трагичното) в цялата ситуация са действията на управляващите към онзи момент. По всичко изглежда, че, вярно на принципите си, правителството е действало подобно на любител водолаз: опитвало се е да запуши пробойните, а не да реши проблема генерално. Първо на 13 август министърът на транспорта Ивайло Московски се появява в Созопол и обявява от борда на катер на "Морска администрация", че разливът е "овладян". Технологията на боновете, казва Московски, не позволява разливът да се разпространи. Също така има на разположение кораб на Европейската агенция за морска безопасност, който ще бъде повикан да събере останалото.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов в същото време обявява, че са взети проби, които ще бъдат изследвани за 5-7 дни и ще станат ясни резултатите. "Няма опасност за туристите и екологията", твърди Димов.

Боновете очевидно не вършат работата, с която се хвали Московски. Те са взети от пристанище "Росенец" и са предимно за спокойни затворени води - на 3 бала вълнение и нагоре в открито море те се разпиляват по водата. Корабът, за който говори министърът пък, наистина се намира в български води - "Галакси Еко" във Варна. Той има сключен рамков договор с Европейската агенция за чистене на нефтени разливи. Оказва се обаче, че корабът е за големи петна - над 1000 тона. Както обясни пред "Капитал" директорът на "Морска администрация" кап. Живко Петров, един ден работа на "Галакси Еко" струва 8 хил. евро без разходите за гориво, а мазутният разлив е преценен като твърде малък, за да са ефективни системите на кораба. Затова и той въобще не напуска Варна по посока Созопол.

Що се отнася до пробите, за които Димов съобщава, техните резултати все още не са ясни. Водолазите не са ги виждали, МОСВ не ги е обявявало, а МА няма представа какво става с тях.

Цялото упражнение изглежда просто опит да се покажат по телевизията двама членове на кабинета и да успокоят хората, че всичко е под контрол.

Решението

В същото време остатъците от изтеклия вече мазут продължават да излизат на брега. Сайтът koralbeach, поддържан от сдружението "Да запазим Корал" твърди, че на 17 август огромно петно е заляло плажа. Публикуват и сателитни снимки, на които се виждат дълги петна с дължина над 10 километра. Очевидно е, че опитът за потушаване не работи. В същия ден "Морска администрация" иска от Европейската агенция по морска безопасност да започне да предоставя сателитни снимки на засегнатия район. "Принципно получаваме по 2 снимки на седмица, но пренастроиха сателитите и получавахме всеки ден от 20 август цяла седмица", казва кап. Петров.

Той не споделя притесненията, че разливът е екокатастрофа. "Трябва да бъдем по-внимателни с думите. Има замърсяване, избликнало е нещо първия ден, но няма риск от катастрофа. 100 тона по класификация са малък разлив", твърди капитанът, който смята, че в морето дотук са излезли не повече от няколко тона мазут.

Очевидно обаче след първоначалния застой от МА и от кабинета започват да подхождат по-структурирано. Десет дни след изказванията на Московски и Димов се появява и решението - разбира се, под формата на Бойко Борисов. Отпускат се 2.5 млн. лв. на две компании - "Хидроремонт ИГ" и "Дийп дайв системс", за да източат мазута от потъналия кораб. Борисов пристига в Созопол триумфално и обявява, че за 50 дни ще бъде почистен проблемът от дъното.

Операцията

50 дни са условно число, смята Росен Желязков от "Дийп дайв системс". "Може да стане по-бързо, може да стане по-бавно. Зависи от времето, както и от количеството мазут", казва той. От това зависи и плащането - ако стане по-бързо, цената ще е по-ниска. Всъщност никой не знае колко мазут има на дъното. Общите резервоари на Mopang събират по документи (взети от Заимов от американските архиви) около 660 тона, но вероятно в кораба няма толкова. "Подготвени сме за цялото количество, но не знаем колко има вътре", казва инж. Йордан Чернаев от "Хидроремонт". Той казва, че подобна операция в България не е правена (виж графиката).

Преглед на оригинала

На Желязков може да се вярва. Той е всепризнат специалист по водолазни операции. Фирмата му изгражда повечето марини и изкуствени рифове в България, но най-известната й работа е в Италия - "Дийп дайв" е компанията, построила плаващите кейове на Кристо в италианското езеро Изео. Всъщност племеникът на Кристо - Владимир Явашев, и Росен Желязков са другите доброволци водолази, които се гмуркат заедно със Заимов до Mopang, за да проверят състоянието на кораба.

Засега цялата операция още не може да стартира. Част от забавянето е заради административни пречки, но времето е големият проблем. Има вълнение и към тази седмицат екипът все още не може да пусне дори бетонните котви, които са нужни за задържането на място на водолазния кораб и почистващия кораб "Русалка". Тепърва предстои нов оглед на състоянието на кораба и едва тогава ще започне пробиването на дупки, през които да бъде източвано горивото. Най-ранната дата, от която може да се започне, е 3 септември.

"Първо ще източим трюмовете, после резервоарите - има 9, и накрая около 50 ребра с мазут", обяснява Желязков. Първо ще се прави дупка, ако оттам изтича мазут, ще се изсмуква с мембранна помпа нагоре към повърхността, а после ще се минава нататък. Накрая трябва да се влезе и вътре, за да се изсмуче останалия мазут. Това ще е рисковано, защото корабът всеки ден се срутва по малко, обяснява водолазът. "Има реална опасност да рухне съвсем. Килът е в добро състояние, но бордовете са изгнили." Ако се стигне дотам, целият мазут може да изплува горе, което би означавало сериозен проблем.

Септември и октомври ще са спокойни месеци и удобни за работа, надяват се от двете компании.

Изводите

От високия бряг на Стария Созопол до Вятърната мелница Михаил Заимов сочи към виждащия се в далечината с просто око разлив зад Св. Иван и събиращите се около него лодки. "Сега е още по-интересен", казва той, като допълва, че не разбира защо има лодки, при положение че има въведена временна забрана. Той се надява, че когато източат мазута, Mopang ще остане като атракция за водолазните школи и ще привлича още желаещи да се учат.

Кап. Герчев пък има друга надежда. Този случай, казва той, трябва да послужи за събуждане. България е една от страните, които се отказаха от държавни структури за морско спасяване. Още през 2007 г. правителството на тройната коалиция решава да даде под наем единствения голям кораб за такива операции - "Перун", а моряците му напускат. След като наелата го "Интернет агенция" ООД го оставя в Дубай през 2008 г., се решава, че ще бъде продаден, защото годишните разходи по него са 400 хил. лв. На негово място идват частни компании - влекачи като тези на "Мултрашип" и чистещи кораби като "Еко Галакси" и "Русалка", която ще участва в сегашната операция. Герчев беснее срещу този факт. Според него България е имала чудесно работеща държавна структура за спасяване, а продажбата на "Перун" е престъпление.

Росен Желязков не е съгласен. "В повечето държави е по-добре такава работа да се върши от частни компании, които имат опита и непрекъснато вършат това." Той пък намира за абсурдно да му искат 3 млн. лв. гаранция по Закона за обществените поръчки. "За какво? Аз изпращам водолази там, които си рискуват живота, а те искат да дам 3 млн. лв. гаранция. Казах им да намерят фирма по света, която да заложи подобна сума за такава операция."

Кап. Живко Петров също си е взел поука и има надежди. "Морска администрация" няма нищо, това е истината. Имаме 8 катера и екипаж за 2, но те са малки, за оказване на помощ", признава той. Затова и работят с такива доброволчески групи като водолазите в Созопол. Той не иска да се възстановява държавна структура, а се надява на още бюджет. "Въпросът е колко ресурс може да отдели държавата. Сега нямаме бюджет и не можем да активираме бързо частни компании. Как да стане?"

А пък за всички други остава надеждата времето и ръждата да не изиграят лоша шега на морския бряг. Би било тъжна ирония едно от моретата, които консервират най-добре останките от кораби, да разруши точно Mopang.