Павлина Панова, Надежда Джелепова и Атанас Семов отиват в Конституционния съд

Павлина Панова е заместник-председател на ВКС и председател на Наказателната колегия. Според магистрати професионалният й профил е изключително подходящ за Конституционния съд, защото освен наказателен съдия тя е и съдия ад хок в Съда по правата на човека в Страсбург вече няколко мандата и има много добра експертиза в тази област. Местата, които се овакантяват в КС, са на двама наказателни съдии – Румен Ненков и Кети Маркова.

В края на 2014 и началото на 2015 г. Павлина Панова се кандидатира за председател на ВКС след изтичане на мандата на Лазар Груев, но статуквото в предишния Висш съдебен съвет два пъти бойкотира кандидатурата й, подкрепена от Съюза на съдиите в България.

Надежда Джелепова е зам.-председател на ВАС и ръководител на Втора колегия на съда. Тя беше назначена на този пост само преди седем месеца – на 27 март т.г., по предложение на председателя на ВАС Георги Чолаков, който си сформираше екип.

Надежда Джелепова е с над 34 години юридически стаж, 17 години от които са във ВАС, пише в официалната справка на съда. Преди това е била зам.-председател на Софийския окръжен съд и председател на Районен съд – Елин Пелин.

Конкуренцията

Общо десет върховни съдии участваха в избора за Конституционния съд: петима от ВКС – зам.-председателките Павлина Панова и Дария Проданова (ръководител на Търговската колегия), Емануела Балевска, Симеон Чаначев, Николай Дърмонски, и петима от ВАС - зам.-председателката Надежда Джелепова, Галина Солакова, Жанета Петрова, Марина Михайлова, Маруся Димитрова. При толкова много кандидати логично никой от тях не получи необходимото мнозинство от повече от половината от присъстващите на заседанието 172 върховни съдии, т.е. 86 гласа, което бе условие за успех още на първия тур. Балотажът беше между четири дами – Надежда Джелепова с получени 62 гласа в първото гласуване и три от кандидатките на ВКС - Павлина Панова (60 гласа), Емануела Балевска (49) и Дария Проданова (30).

Правилата

Правилата за избор, гласувани от общото събрание на ВКС и ВАС, предвиждат, че всеки съдия от двете съдилища може да гласува за един или двама души, но не повече. За избрани се считат кандидатите, получили гласовете на повече от половината от присъстващите членове на общото събрание. Ако никой не успее, се провежда втори тур, на който отиват първите четирима. Ако и на него нито един от кандидатите не получи повече от половината гласове, се провежда трети тур. До него се допускат само тримата с най-много гласове. За избрани при това гласуване се считат двамата кандидати, получили най-много гласове. В случай че на балотажа има избран един кандидат, на третото гласуване опциите се стесняват между първите двама от останалите.

Общото събрание мина съвсем протоколно, без никакви въпроси към претендентите и без обсъждания. Предложенията за номинирането им заедно с кратките мотиви към тях (по сведения на повечето съдии - съвсем формални и без аргументация за качествата на кандидатите) така и не станаха публично достояние. Те бяха разпространени само на вътрешната магистратска поща.

Атанас Семов - човекът, който щеше да уволни Бойко Борисов

За разлика от двете съдийки Атанас Семов е личност с доста противоречиви изяви, най-вече в рамките на агресивна политическа кариера като дясната ръка на Яне Янев в партията "Ред, законност и справедливост" и кандидат за президент в кампанията през 2011 г. с много интересни политически послания.

Атанас Семов (вляво) заедно с лидера на РЗС Яне Янев по време на предизборната кампания на партията ''Ще уволня Бойко Борисов'' в президентските избори 2011 г. След като Яне Янев изпадна от парламента след 2013 г., той стана съветник на премиера Борисов по сигурността Фотограф : Юлия Лазарова

Слоганът на президентската му кампания през 2011 г. стана хит - "Ще уволня Бойко Борисов!". Обяснението на Семов бе, че Борисов е срам за страната и оставането му на власт води до изоставане на държавата.

По време на цялата си президентска кампания Семов поддържаше едно основно послание - настоящата конституция не става за нищо и той, и РЗС, ще се борят за свикване на Велико народно събрание колкото се може по-скоро за изработването на нова конституция. През юли 2011 г. във Варна като кандидат за президент от РЗС Семов заяви: "Тази конституция в сегашния си вид не може да бъде кърпена. Това е една изгоряла от слънцето демодирана стара дреха, на която всеки опит да я боднеш с игла, за да закърпиш скъсаното, предизвиква още по-тежко раздиране на плата." Той декларира, че ако бъде избран за президент, първият му президентски акт ще бъде законопроект за изменение на конституцията, въз основа на който да бъде свикано Велико народно събрание. Сега президентът Радев го назначава на пост, от който с очаква да брани конституцията, а мотивите за това са формални.

Далеч по-смущаващ факт от професионалната биография на Семов е отхвърлянето на кандидатурата му през есента на 2015 г. за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз. Семов беше номиниран от българското правителство за тази позиция, но не получи одобрението на специалния комитет, който дава становище по годността на кандидатите, излъчени от държавите членки. Отрицателното становище на комитета, споделено с българските власти, е мотивирано с липсата на достатъчен професионален опит на високо ниво.

Тази история се разиграва на фона на проточила се проверка на прокуратурата за нередности в Международната магистърска програма по право на Европейския съюз в СУ, чийто ръководител е Семов. Проверката е по сигнал на докторант от 2013 г., но се проточва парадоксално във времето със серия от откази за образуване на досъдебно производство и отмяната им, докато накрая през 2015 г. окончателно е постановен отказ.