Данъчните алтернативи на опозицията

Вляво - да накажем богатите

В рамките на няколко месеца депутати от БСП на три пъти искаха справки от министъра на финансите за платения данък общ доход с различни разбивки в тях. Затова и когато партията излезе със свои предложения за промяна в подоходното облагане в посока диференциране на ставката, изненадата не беше голяма. Предложението е за месечни доходи над 3900 лв. данъкът да се увеличава с по 2.5 пункта в диапазон от пет стъпки (виж карето), докато достигне 25% за заплати над 10 400 лв. За работещи родители се предвижда необлагаем месечен минимум от 500 лв. на дете. С този модел според БСП 2.24 млн. души ще запазят сегашната ставка върху доходите си от 10%, които са "масовата средна класа".

"В този модел на облагане го няма социалния елемент. Идеята е просто да се обложат доходите на богатите. Но реално се удрят работещите във финансовия и в IT сектора", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него система с толкова много скали е сложна и трудна за прилагане.

От БСП предлагат още максималният осигурителен праг да се вдигне до космическите 3900 лв. (при 2600 лв. в момента и 3000 лв., предложени от правителството) още от догодина, а минималната заплата - до 640 лв. (при 510 лв. сега). Най-голямата изненада обаче е идеята за премахване на 5-процентната ставка върху дивиденти и ликвидационни дялове и заместването й с нарастваща, която започва от 10% и стига до 25%. От БСП изчисляват, че от тази мярка биха събрали повече близо 1.5 млрд. лв. Те цитират данни на Министерството на финансите, според които 8000 българи са декларирали доходи от дивиденти за една година от 7.2 млрд. лв. Според лидера на партията Корнелия Нинова този дивидент генерира сив сектор, "защото през него се плащат заплати на черно, за които не се внасят осигуровки". Това са и парите за корупция и плащания под масата, твърди председателят на БСП. И е права, но само отчасти. Голяма част от тази сума се дължи на еднократен ефект - през последните две години много фирми раздаваха повече от обичайния дивидент. Това се случи след кампания на НАП за изчистване на кеша във фирмите, през който дружествата заобикалят плащането на корпоративни данъци и дивидент. Реално обаче голяма част от парите ги няма, а през годините са извадени от касите и са използвани за разходи, които не са свързани с дейността на дружеството (вероятно някаква част са и плащания под масата), а са в полза на съдружници и свързани с тях лица. Ако приемем, че чистенето на кеша е поприключило, в следващите години и при нов спад на икономиката приходите от дивидент ще намалеят.

"БСП удря тежко предприемачите, но няма да събере очакваните милиардни допълнителни приходи. Такова увеличение от 5 пъти драстично ще намали декларираните дивиденти и ще свие данъчната основа. Просто фирмите няма да плащат дивиденти. Още повече че общата тежест на данък печалба плюс данък дивидент ще бъде близо 35% - много по-високо от ставката от 25% за данъка върху доходите, което ще създаде силни стимули за арбитраж. Самият данък върху доходите с 25% максимална ставка е много по-висок от съседните страни - в Румъния, Сърбия и Македония има плосък данък от 10%. Това прави страната неконкурентна", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". Той обръща внимание и на още един недостатък в идеята на БСП – по-високата ставка, с която ще се облагат доходите от дивидент, ще е само за местните лица. За чуждите фирми тя остава 5%. "Това създава стимули български фирми да се пререгистрират в чужбина или в офшорки, за да платят по-нисък данък. И ни връща поне 20 години назад в едни тъмни времена, когато ставките бяха високи, но събираемостта на данъците беше ниска, а офшорките - масово разпространени", допълва икономистът.

"Предложенията са насочени да накажат този, който печели, не да помогнат на този, който не печели. Това е грешна политика. Ето, Полша току-що намали корпоративния си данък от 15% на 9% за малки фирми с приход до 1.5 млн. евро на година. Това е подкрепа и за мен правилна политика", казва и Георги Кадиев, който е бивш БСП депутат и бивш зам.-министър на финансите.

БСП предлага и по-ниски ставки на ДДС – 9% за лекарствата, които се реимбурсират от здравната каса, и 5% за хляба, като според техните експерти загубата от приходи от косвен данък ще се компенсира от повече постъпления от облагането на дивидентите. Диференцирането на ДДС обаче създава предпоставки за изкривяване на пазара и натиск от други сектори да се намалят и техните ставки.

Вдясно - да увеличим потреблението

Малко преди БСП със свои идеи в данъчната сфера излезе и "Демократична България". Една от тях не е нова и се лансира от десните и преди година. А тя е за намаляване на ДДС от 20% на 18%.

"Намаляването на ставката има статични и динамични ефекти. Статично, понижението е от около 1 млрд. лв. за бюджета, които ще останат в ръцете на домакинствата. От всеки допълнителен лев разполагаем доход българските домакинства със сигурност ще изхарчат за потребление поне 80 ст. Така реалното потребление ще се увеличи и в бюджета ще влезе ДДС. Имаме и вторични ефекти, като например, че ще се повиши вносът, но не виждам голям проблем ставката да се върне там, откъдето тръгна през 1994 г.", казва Георги Ганев, икономист от Центъра за либерални стратегии и "Демократична България".

Стои обаче въпросът доколко намаляването на данъка върху потреблението сега би действало проциклично, и то в момент, в който икономиката прегрява. И дали при нова криза, която ще доведе до спад на приходите в бюджета, на правителството, което и да е то, няма да му се наложи да вдига ставката. Което пък чисто политически ще му донесе негативи.

"ДДС не може да се понижи по време на криза, прави се, когато си на върха на растежа. Тогава можеш да подкрепиш потреблението и да контрираш част от инфлацията", казва Петър Ганев. Той обаче е по-скептичен за другото предложение на формацията – за въвеждане на необлагаем минимум за данък общ доход. "Проблемът е, че говоренето за необлагаем минимум в България не се възприема като намаляване на данъчната тежест, а като вид социална политика. Това е водещият аргумент в обществото и според мен опасността е при спад в приходите да се появи желание за контрамерки в посока вдигане на ставката", казва той. И допълва, че приходът от данък общ доход се движи около 3% от БВП. С въвеждането на необлагаем минимум се изтрива около една трета от този приход, а ако се вдигне ставката на данъка върху доходите, логично нагоре отива и корпоративният данък.

"Необлагаемият минимум вероятно ще струва на бюджета около 1.5 млрд. лв. Очакванията са въвеждането му да доведе до достатъчно силен динамичен ефект, за да може това да не струва на хазната значителни средства, дори в рамките на текущата година", казва Георги Ганев.

Третата идея на формацията е за въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба, съответно намаляване и на данъка на едноличните търговци. За пръв път темата беше повдигната тази година от либертарианската организация "Експертен клуб за икономика и политика" (ЕКИП). А идеята е, че премахването на корпоративния данък върху неразпределената печалба би довело до повече свободни средства за фирмите, което повишава стимулите за инвестиции. Подобна мярка обаче е сложна за прилагане и контрол, а и през последното десетилетие компаниите в България са с най-ниското данъчно бреме в ЕС - ефективната ставка в страната е 9% при средно 20.9% в съюза към 2017 г. Но пък е въпрос на дебат дали бизнесът наистина няма нужда от подобен стимул предвид ниското ниво на инвестиции в икономиката.