Добро утро, корупция

Защото бездействието на прокуратурата до момента може да се обясни само с корупция, а активизирането ѝ днес - като кампания. И двете хипотези обаче показват големия проблем - как държавното обвинение, което се държи като политически играч, е абсолютно безотчетна институция.

О, имало търговия с българско гражданство

За последните 10 години около 115 хиляди човека са получили българско гражданство на основание българския им произход. В повечето случаи това става през т.нар. удостоверение за произход, което се издава от ударената от прокуратурата Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). От години общоизвестен факт е, че именно издаването на въпросното удостоверение е входната врата на корупцията в процеса по придобиване на българско гражданство.

Веднъж снабдени с този ключов документ, кандидатите могат да подадат молба до правосъдното министерство, което трябва да предложи на президента издаването на указ за гражданство - последните две институции действат в обвързана компетентност и именно въпросното удостоверение е ключово.

По информация на "Капитал" само за последните пет години са подадени поне два сигнала до главния прокурор Сотир Цацаров, съдържащи идентични с обявените от прокуратурата факти за корупцията в агенцията. Публикациите в медиите по темата са повече от дузина. Самата прокуратура през 2014 г. констатира порочните практики в доклад, обявен публично.

Единственото последствие от тези сигнали е било срещу основния разобличител на порочните практики - бившата директорка на дирекцията за българско гражданство в правосъдното министерство Катя Матева. Когато през 2015 г. тя започва да сигнализира за проблема, срещу нея започва класическа административна репресия. Образувано е дисциплинарно производство и е отнето разрешението ѝ за достъп до класифицирана информация. Обвинението - разкривайки злоупотребите, тя е уронила престижа на правосъдното министерство. В сигналите си Катя Матева разкрива, че от години процедурите по предоставяне на българско гражданство са под контрола на ВМРО и има действаща корупционна схема.

Не по-различна е съдбата на ресорния зам.-министър на правосъдието, подал сигнала до Цацаров - Петко Петков.

Когато в края на 2015 г. Петков подава оставка като зам.-министър и се връща на работа като съдия, срещу него започва офанзива от ВСС и Инспектората към ВСС. Бламирано е назначаването му като преподавател в Националния институт на правосъдието. В крайна сметка Петков заминава в Косово, където работи по линия на мисията на ЕС.

През седмицата президентът Румен Радев съобщи, че е препращал до прокуратурата сигнали, които е получавал за нередностите в агенцията. "Мога да кажа само, че до този момент в рамките на това разследване няма сигнали от президентството", отговори индиректно зам.-главният прокурор Иван Гешев. Ден по-късно от държавното обвинение разпространиха прессъобщение, в което потвърдиха думите на Радев и казаха, че от март до октомври 2017 г. е имало проверка по сигнала, която е била извършена от ДАНС, но е завършила с отказа да се образува разследване.

Два важни детайла. Първо - според прокуратурата организираната престъпна група, ръководена от Петър Харалампиев функционира от юли 2017 г., т.е. когато ДАНС и държавното обвинение уж са проверявали ДАБЧ. Второ - проверката в ДАНС трябва да е била извършена от дирекцията на агенцията, занимаваща се с противодействие на корупцията. От август 2017 г. (т.е. докато е текла проверката в ДАБЧ) тази дирекция се ръководи от Антон Славчев, който днес е зам.-председател на КПКОНПИ. Преди това (от юни до август 2017 г.) той ръководи дирекцията в агенцията, занимаваща се с противодействие на.... незаконната миграция.

Разкритията на Катя Матева достигат и до международните медии. България влиза в новинарските заглавия и така става ясна цената на българското гражданство. Това на няколко пъти - през 2014, 2017 и тази пролет. При все че наказателно-процесуалния кодекс ясно казва, че публикациите в медиите са основание за започването ако не разследване, то поне за проверка на прокуратурата, тя решава да играе пас.

И така до тази седмица, когато очевидно прокуратурата трябваше да внесе ред в редиците на Обединените патриоти.

Кое не е вярно

В понеделник прокуратурата съобщи, че провежда акция в ДАБЧ, като по първоначална информация са били задържани около 20 души. Два дни по-късно щеше да стане ясно, че обвинения са повдигнати срещу четирима от тях. Председателят на агенцията Петър Харалампиев е обвинен за ръководител на престъпна група, търговия с влияние и подкуп. Обвинения имат още главният секретар Красимир Томов и двама посредници, които не са служители на агенцията, а един от тях е сръбски гражданин.

Разследването на тази схема е започнало преди близо четири месеца. Според прокурор Иван Гешев тарифата за издаване на удостоверението била между 5 и 8 хил. евро, а от тях 1500 евро стигнали до директора на агенцията, останалото било разпределено между посредниците. Обвинението срещу Харалампиев за подкуп е именно за тази сума, както и за няколко случая на взети по-малки суми, които били приети, за да окаже влияние. Подкупите били получавани направо в кабинета на Харалампиев.

Той е от квотата на "Обединени патриоти" и беше назначен на поста през 2017 г. От 2014 до 2017 г. той беше зам. областен управител на област София. Той ръководи движението "БГ Патриот", което е част от коалицията "Обединени патриоти" и гравитира около ВМРО.

Няколко часа след акцията от "Обединени патриоти" се разграничиха от назначения от тях Харалампиев. "Председателят на ДАБЧ не е член на нито една от партиите в коалицията "Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО". Той е лидер на гражданското движение "БГ Патриот" съобщиха те в позиция, изпратена до медиите.

Впоследствие Красимир Каракачанов се опита да обясни, че политиката за по-лек режим за предоставяне на българско гражданство е приоритет за партията му. По времето на кабинета на Орешарски, който беше на власт няма и година и половина, преписките започнали да се забавят "с по 3-4 години".

Пред журналисти в сряда прокурор Иван Гешев експлицитно отрече по разследването да има информация , че взиманите подкупи са достигали ВМРО или до лидера му. Нито той, нито председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев успяха да обяснят убедително защо прокуратурата не е реагирала на сигналите до този момент. Те твърдяха, че не са изисквали информация по други преписки, за да няма теч на информация, което звучи нелепо най-малкото защото информацията за тези преписки е обществено известна - съдържа се в десетки публикации.

Няма да ти кажем

Именно складирането и избирателното използване на подобна информация е най-силното оръжие на прокуратурата. На практика не съществува механизъм, чрез който държавното обвинение и главният прокурор да бъдат накарани да обяснят какво се случва с нещата, които влизат в черната кутия на магистратите. Така например прокуратурата може безконтролно да образува проверка срещу всеки неудобен политик и да го държи на трупчета с години, без някой да може да ѝ потърси сметка какво се случва.

В демократичните държави това става по три канала - съд, парламент и медии. В България съдът е напълно изключен - неговият контрол върху работата на прокуратурата е сведен до нула. Нито един от подалите сигналите за корупцията при даване на българско гражданство например няма право да поиска от съда да провери действията на обвинителите по тези проверки.

В последните три народни събрания парламентарното мнозинство е по-скоро в ролята на юрисконсулт на главния прокурор. Опитите в предходния парламент на Реформаторския блок да бъде потърсена отчетност на обвинението доведоха до серия от разследвания срещу неговите лидери. По случая за ДАБЧ лидерът на опозицията Корнелия Нинова предпочете да се впусне в защита на прокуратурата, обяснявайки, че виновна е не тя, а службите и МВР, на които обвинението нямало как да не реагира.

Последният лост - медиите, също не е ефективен. Още в началото на мандата си главният прокурор Цацаров постави ясна разделителна линия между добри (които го хвалят) и лоши (които са критични към него) медии. Първите имат право да задават въпроси, а вторите трябва да бъдат разследвани.

И докато това не се промени - докато не се въведат механизми за контрол върху прокуратурата, всяко нейно по-голямо разследване ще бъде не част от така нужната борба за справедливост, а поредната кампания, която да удари по враговете на статуквото. Ще бъде не борба с корупцията, а за запазването ѝ.