Край на обжалването на трасето на АМ "Струма" през Кресненското дефиле

Обществените поръчки за строителството на т.нар. източен вариант бяха обявени още през август

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Върховният административен съд (ВАС) сложи точка на спора за съдбата на участъка от магистрала "Струма" между Крупник и Кресна. Петчленен състав на ВАС отказа да разгледа касационната жалба на Сдружение "За земята – достъп до правосъдие" и Димитър Василев Василев срещу решението на тричленката от май т.г., с което бе потвърдена екооценката на трасето. Отказът на съда да гледа делото е мотивиран с промяна в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) от лятото на миналата година, с която бе премахнат касационният контрол върху решения за екооценки на т.нар. проекти от национално значение със стратегическа важност.

Същевременно петчленният състав отхвърли и искането на жалбоподателите да сезира Конституционния съд (КС) с тази промяна в ЗООС, която остави съдебния контрол за оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) само на една инстанция. Срещу тази законова промяна, лансирана от управляващите през 2017 г., имаше много силна обществена съпротива, както и президентско вето, което мнозинството преодоля. Президентът обаче не сезира КС. Сега и петчленката на ВАС отказва да отнесе въпроса до КС, но на процедурно основание - върховният съд може да сезира КС само по висящи дела, а това дело е прекратено още през май т.г., след като и в решението на тричленния състав е записано, че то не подлежи на обжалване.

Така изглежда, че трасето на този участък на магистралата вече е определено - в посока Гърция през съществуващия път Е-79, а в посока София ще се строи ново трасе източно от дефилето.

Несъгласието за Кресна

Участъкът е обект на продължителни спорове между природозащитни организации и еколози и държавните институции за това откъде точно да минава тази отсечка. Същевременно магистралата се финансира със средства от оперативна програма "Транспорт" и трябва да бъде завършена до 2023 г., за да не се наложи България да връща на ЕС парите за цялата магистрала.

В края на август Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви две отделни поръчки за двете посоки на участъка. Стойността на двете поръчки е съответно 430.5 млн. лв. и 444.8 млн. лв. без ДДС, или общо над 1.05 млрд. лв. Сроковете за подаване на оферти са в края на ноември.

Жалбата, с която бе поставено началото на делото в съда, е срещу решението на министъра на околната среда и водите Нено Димов от октомври 2017 г. по оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на трасето на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. С това решение той одобрява осъществяването на инвестиционно предложение "Подобряване на трасето на Лот 3.2 на автомагистрала "Струма" по Източен вариант Г 10.50" на базата на доклад на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) – съвещателен орган към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), който беше одобрил този "източен" вариант дни по-рано.

За трасето първоначално имаше няколко варианта. Правителството подкрепяше идеята да се използва съществуващият път Е-79 в посока Гърция, а в посока София да се строи ново трасе източно от дефилето. През април 2017 г. "Пътна инфраструктура" (АПИ) дори възложи изработването на разширен идеен проект за преминаването на Кресненското дефиле по склона на Пирин на "Пътпроект 2000".

Природозащитниците се възпротивиха на тези намерения. Пред "Капитал" екологът Андрей Ковачев, който се занимава с Кресненското дефиле от 20 години, коментира, че използването на съществуващия път е противопоказно за околната среда и най-балансираното решение е движението изцяло да се изнесе от дефилето.

Няколко варианта са обсъждани

През август 2017 г. Агенция "Пътна инфраструктура" обяви, че доклад по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) вече има, като автор беше фирма "Данго проект консулт". В него се разглеждаха пет различни варианта за лот 3.2. Докладът оцени най-високо варианта, който и правителството харесваше. Няколко дни преди да излезе новината за доклада тогавашният регионален министър Николай Нанков (който подаде оставка след катастрофата край Своге, но е зам.-министър в момента) заяви в интервю за bTV, че именно този вариант е "най-оптимален" от икономическата и екологична гледна точка.

Другият вариант, който се коментираше в публичното пространство, беше за тунел с дължина 15.4 км в дефилето. През 2016 г. Камарата на строителите обяви, че "изграждането на 15-километров тунел през Кресненското дефиле е нецелесъобразно, нереалистично, екологично и икономически необосновано". Други експерти като инж. Йордан Прашанов, ръководител ателие в "Пътпроект 2000", отбелязаха, че трудната и скъпа поддръжка на този тунел може да се окаже проблем. През 2014 г. представители на Българската асоциация по геотехническо и тунелно строителство обясниха, че прокопаването на тунела ще струва максимум 400 млн. евро, като две български компании дадоха неофициални заявки, че са способни да го построят. Въпреки това този вариант не стана приоритетен за властите.