Ефективни ли ще са глобите за мръсен въздух за кметовете

Местните власти досега бездействаха, но личната отговорност на кметовете е трудна за доказване и оневинява останалите институции

Досега кметовете трябваше да бъдат глобявани заради липсата на програми за качество на въздуха, но сега се предвижда това да се случва и при превишени нива на замърсяването

Мила Чернева

Досега кметовете трябваше да бъдат глобявани заради липсата на програми за качество на въздуха, но сега се предвижда това да се случва и при превишени нива на замърсяването © Николай Дойчинов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Активизирането по темата за качеството на въздуха рязко се увеличи през последната година и половина. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предложи промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), с които да удовлетвори Брюксел, тъй като Европейската комисия натиска страната да действа все по-ефективно.

Едно от настоящите предложения обаче създаде противоречия. МОСВ иска да глобява кметовете, ако "няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите", пък ще има глоби между 5 хил. и 10 хил. лв. Законодателните промени бяха приети от парламентарната комисия по околна среда и предстои да бъдат гласувани и в парламента.

Досега глоби за кметовете трябваше да има, ако общините им не разработят програма за качество на въздуха, не организират мерките от въпросните програми или не изпълнят указанията на екологичния министър.

Логично Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) като организация на местните власти и съответно - кметовете, се противопостави на идеята в свое становище до парламента. От една страна, би могло да има полза от натиск върху местните власти да се подготвят програми за качеството на въздуха и да има отчетност върху тях. От друга, глобяването конкретно на кмет за това, че въздухът не се е подобрил, на практика има много недостатъци.

Ефектът може да е нулев

Като за начало дори досега съществуващите глоби по закон не са особено ефективни. Според одита на Сметната палата за замърсяването на въздуха в периода 2014 - 2016 г., който беше публикуван през юли, екологичният министър не е глобявал кметове, които не са си спазвали задълженията, както гласи законът. Освен това постъпващите суми от такива глоби не се изразходвали за подобряване на качеството на въздуха.

Досегашният опит поставя под въпрос доколко успешно ще е задълбочаването на подобни мерки в бъдеще, ако санкциониращите органи не ги приемат насериозно. Адвокатът от неправителствената организация Client Earth Aгниежка Уорсо-Бюканън изрази съмнение пред "Капитал", че подобна мярка би била ефективна.

Координацията и съдействието между институциите е от най-голямо значение, смята тя. "Трябва да има национална стратегия за енергетиката например и след това местните власти, агенциите, министрите могат да действат", уточнява тя. "Дори да се глобяват кметовете и да се държат лично отговорни за превишенията в допустимите стойности, на практика може да няма ефект", допълни юристът. По думите на Уорсо-Бюканън дори и да има качествено национално законодателство, ако местните власти нямат финансиране, правни инструменти или експертен капацитет, трудно биха успели да поемат мерките в свои ръце.

Кметовете и още кой?

Не на последно място, замърсяването на въздуха не е статичен процес. Понякога замърсителите могат да преминават от границите на една община в друга, което ще постави под въпрос отговорността. Тя даде пример със забраната за отопление с твърди горива в полския град Краков. "Има обаче и села около града. Ако те не променят начина, по който се отопляват, това няма да промени качеството на въздуха особено", обясни тя.

При гледането на законопроекта в комисията по околна среда депутати коментираха, че правомощията на общините за организация на транспорта и контрол над битовото отопление им дават достатъчна възможност да постигнат подобрение на чистотата на въздуха, пише "Дневник". Безспорно общините трябва да имат отговорност, и то немалка, но прехвърлянето на лична такава само върху кмета оставя въпроса къде стоят и другите институции.

А какво всъщност трябва да се направи

Както отбелязва Aгниежка Уорсо-Бюканън, освен междуинституционално съдействие трябва и процедурите да са отворени към граждани. Неправителствени организации с необходимите познания трябва да се включват в работата по програмите за качество на въздуха. "Има проблем с достъпа до правосъдие във връзка със замърсяването на въздуха", казва тя.

Такъв беше случая с делото, което "Група за чист въздух" заведе срещу Столичната община в Софийския градски съд (СГС). Делото тръгна повече от година след като беше заведен искът, тъй като трима съдии си дадоха отвод. Освен това СГС първо прекрати делото през октомври 2017 г. с мотив, че "ищците нямат доказан опит, знания и финансов ресурс, с които да може сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес с оглед специфичния предмет на делото, както и да понесат тежестите, свързани с водене на делото".