Хазартната индустрия продължава да расте

Платените от сектора данъци и такси достигат 174 млн. лв. за деветмесечието, очакванията са да надхвърлят миналогодишните

Най-големият сегмент от хазартния сектор в България са лотарийните игри, като освен държавния тотализатор на този пазар са и две дружества, свързани с Васил Божков

Анина Сантова

Най-големият сегмент от хазартния сектор в България са лотарийните игри, като освен държавния тотализатор на този пазар са и две дружества, свързани с Васил Божков © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Игралната индустрия в България продължава да расте, поне ако се съди по сумата на платените данъци и такси. За деветмесечието в бюджета са внесени 174.4 млн. лв. от хазартна дейност, а от бранша прогнозират, че при същия темп до края на годината приходите ще са между 220 и 230 млн. лв. За сравнение, през 2017 г. те са били 200.5 млн. лв. Т.е. сега увеличението би било с около 13-15%, колкото беше и през предходната година.

Данните представи Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), по време на ежегодното изложение на игралната и развлекателна индустрия.

Повече игри, повече приходи

Хазартният бранш отчита и леко увеличение на броя на лицензираните игрални обекти, като към септември има 876 игрални зали (с 13 повече) и 27 казина. Инсталираните съоръжения нарастват с 5% в сравнение с предходната година.

Увеличава се и броят на онлайн хазартните компании, като групата около казината Palms освен е-казино вече предлага и спортни залагания. Дружествата, които са с лиценз на този пазар, достигат 12, като от тях четири са международни играчи, останалите са свързани с български собственици на офлайн хазартен бизнес. По данни на БТАПОИИ постъпленията от платените такси за онлайн залагания достигат 28.8 млн. лв. през първите девет месеца на 2018 г. Приходите за бюджета идват от два източника - организаторите на онлайн игри дължат еднократна такса от 100 хил. лв. при регистрация и допълнително 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби.

Събраните приходи за бюджета от тото, лотарии и залагания върху спортни събития (15% върху приходите от залози) към септември са 82.6 млн. лв. Платените такси за издаване на лицензи са 5.8 млн. лв.

Ако се съди по отчетите на дружествата за миналата година, хазартният бизнес е и един от най-печелившите – около една десета от печалбата на най-рентабилните дружества сред корпоративните гиганти в България идва от компаниите от сектора. Традиционно силните резултати идват предимно от сглобяване на игрални автомати и от продажби на лотарийни билети. Две от тях отново са контролираните от Васил Божков "Ню геймс", която заедно с "Национална лотария" е организатор на едноименната игра, и един от водещите играчи при спортните залагания в страната - "Еврофутбол".

Всички са и онлайн

По думите на Ирибозов приходите от онлайн индустрията формират между 8 и 10% от общите, като България е на трето място в ЕС в тази област. Причината е, че страната ни се е превърнала в център за аутсорсване на технологии, като съществуват и изцяло български разработки в тази сфера. Регистрираните онлайн организатори са се увеличили с един, а лицензираните онлайн игри - с четири. Към септември има общо 12 организатора с 13 сайта и издадени 29 лиценза за различни видове игри.

Според БТАПОИИ обаче прогнозите, че онлайн геймингът ще попречи на традиционния хазарт, се оказват напразни. По-скоро повечето компании, които предлагат традиционни залагания, вече са и в интернет, като така обхващат различни групи залагащи.

Според анкета, проведена между членовете на асоциацията на производителите, 45.5% са на мнение, че между 5 и 10% от играчите в наземни обекти ще се прехвърлят онлайн за следващите 3 години. Повечето анкетирани обаче са на мнение, че онлайн хазартът влияе негативно на физическите обекти, защото потенциалните клиенти предпочитат да играят виртуално.

Една трета от тях обаче са посочили, че планират увеличаване на игралното оборудване през следващите 6-12 месеца. Почти половината от анкетираните твърдят, че за 2017 и 2018 г. резултатите от дейността им не се различават особено.