НАПраво ад

Проектът "Европа говори" цели да събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако искате да участвате, попълнете въпросника: IT експерти обясняват ситуацията така: в даден момент поради моментно натоварване сървърът блокира за определен период. В следващия момент обаче касовите апарати започват "да питат" на всяка секунда сървъра дали вече е наличен. Това създава допълнително натоварване и като лавинообразен ефект всички 56 хил. фискални устройства, които работят по новите изисквания, започват да бавят или спират работата си. "Обяснението на НАП е, че тези касови апарати, които са само на един производител, не е трябвало да се обръщат към сървърите толкова често. Но дори и времето между запитванията да се увеличи, към момента на спирането на сървъра говорим за едва 56 хил. работещи по новите изисквания касови апарати. А какво ще се случи, след като заработят всички и започнат да подават информация към НАП. Вероятно сривът ще е още по-голям", казва IT консултант.

Производители на фискални устройства твърдят, че заради срива фърмуерът на тези касови апарати трябва да се смени и след това отново да минат за одобрение от Българския институт по метрология. Пак заради този срив се оказва, че проблем има и с касовите апарати на друг производител. "Ако в един момент спрат да подават данни към НАП и при възстановена връзка не се натисне определена сервизна комбинация от клавиши, те спират да изпращат касови бележки и след 24 часа техните устройства спират", твърдят от пазара. Тоест дори и при тези 56 хил. сменени касови апарата в момента се оказва, че има някакви недоизгладени моменти, чиято промяна в крайна сметка ще е за сметка на бизнеса.

Отделно от това в публикуваните преди дни за обществено обсъждане поредни промени в наредба Н-18 бяха добавени нови изисквания към касовите апарати. Ако бъдат окончателно приети, текстовете ще доведат до повторна преработка на всички вече сменени касови апарати преди крайния срок 31 март. От НАП обясниха, че се отказват от тези предложения. Но появата на тези текстове е показателна, че се работи на принципа на проба-грешка, без да има предварителна яснота какво точно се иска още в началото.

По-голямото опасение на IT сектора обаче е, че системата на приходната агенция не е тествана достатъчно и ако в случая тази атака е била непреднамерена, в бъдеще може да има и съвсем организирани подобни опити за срив на системата.

"С тази наредба НАП направи така, че всички по закон ставаме зависими от сървърите на данъчната администрация, които не са стабилни. Когато се прави една сериозна централизирана система, тя се защитава - независимо дали някой изпраща приятни или неприятни данни. В момента има няколко разработчика на касови апарати и те могат да ги съберат в една стая и да им се скарат. Но какво ще стане, след като направим софтуерна фискализация и софтуерите, с които се работи и които изпращат касови бележки, станат хиляди? Не се прави така. А в същото време НАП предприе такава драстична IT инициатива, без да е подготвена", казва Иван Аржентински от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

От НАП заявиха, че ще гарантират работата на системата с допълнителен хардуер, софтуер и физическо наблюдение 24/7.

Неяснотите са много

Освен касовите апарати наредбата поставя и много нови изисквания към компаниите, които разработват софтуер за управление на продажбите, както и към фирмите (над 100 хил.), които ги ползват като крайни клиенти. А дори и след като финансовият министър Владислав Горанов обяви, че за тях срокът се удължава до края на септември, голяма част от бизнеса продължава да се чуди как да подходи към новите изисквания.

"Така представените текстове на наредбата водят до хиляди въпроси, на по-голямата част от които все още нямаме отговор. А и дадените до момента от данъчната администрация отговори обхващат много малко от истински проблемните моменти по внедряването на наредбата", казва Паско Пасков от Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС).

Отделно от това са по-сложните ERP системи, с които работят големите търговци. "Една ERP система се внедрява за период от между 6 месеца и 2 години. При положение, че новите изисквания в наредбата обхващат около 80 - 90% от функционалностите й, не е ясно как до септември бизнесът ще е готов", допълва Пасков. Затова разработчиците очакват от НАП скоро да им бъде предоставена блок схема на комуникация между ERP системата и софтуер за управление на продажбите, за да не се обхваща цялата дейност на компанията.

Показателно е и друго – регистрираните в НАП системи за управление на продажбите (СУПТО) са около 35, а според бизнеса те би трябвало да са хиляди (тъй като по-сложните ERP системи имат различен вариант при всеки клиент – което означава отделна регистрация за всеки клиент). Междувременно част от първите регистрирани СУПТО според IT експерти са се оказали с бъгове, "защото когато се бърза, се правят грешки. И сега трябва да се пререгистрират наново". Данъчните казват, че според тях има 3-4 основни по-кардинални въпроса, които все още не са намерили отговор, останалото са по-частни казуси, но и че срещите им с бизнеса по изясняването им вече са всекидневни.

Сега електрически, после и електронни

"Наредбата пречи най-вече на най-иновативния бизнес, на електронния бизнес и на всички фирми с по-сложни бизнес процеси. Там, където има търговия на дребно, няма особен проблем с наредбата. Но където има по-сложни бизнес процеси, особено електронен бизнес или open source софтуер – там са проблемите", твърди Аржентински. Той и негови колеги дават пример с изискванията към електронните магазини.

"НАП очаква електронните магазини да използват хардуерни фискални устройства, които не печатат касови бележки, но по същество пак са касови апарати. Тоест те изискват от електронните магазини да сложат в дейта центровете касови апарати, което на практика е невъзможно. Част от дейта центровете са на Amazon, на Microsoft, не са в България, там просто няма шанс да се сложат касови апарати... поставят се изисквания, на които бизнесът не може да отговори", казва Аржентински.

Производители на фискални устройства пък посочват, че в момента нито един от тях не предлага устройство, което да не издава хартиени бележки, тъй като досега това не е било позволено. Според тях е възможно да се направи така, че въпреки че сървърите на някои онлайн магазини са извън страната, фискалният принтер да е в България, но може връзката да е по-нестабилна, а услугата ще поскъпне.

"Нашето искане се нарича софтуерна фискализация. Тоест софтуерите на е-магазините директно да могат да изпращат фискален бон, без да са нужни касови апарати. И тук е проблемът с НАП. Те са съгласни, но това да се случи след години. А какво правим дотогава", посочва Аржентински и допълва: Ние сме съгласни с общата цел на държавата – че трябва да се намерят начини да се легализира изцяло дейността на всички компании. За нас тази цел е добра, тъй като ние предоставяме софтуер на белия бизнес и ако се премахне сивата икономика, средата за правене на бизнес ще е по-конкурентна. Но в тази наредба има прекалено много пропуски и прекалено много тежести за компаниите.

Според Адриан Николов от Института за пазарна икономика най-неприемливият аспект на правилата за фискалните устройства е безразборното трупане на неочаквани разходи върху бизнеса. "Никой не остана незасегнат – при малките търговци разходите може да означават затягане на коланите за месец-два. Големите фирми са принудени да инвестират в значителни изменения в своя софтуер за управление на продажбите и само можем да гадаем колко точно им струва това."