Политика

Съветът на Европа девет години чака мерки за разследване на главния прокурор

Комитетът на министрите критикува бездействието на българските власти по решения на Съда в Страсбург

Мирела Веселинова

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Девет години след решението по делото "Колеви срещу България" българското законодателство все още не съдържа гаранции за осигуряване на независимостта на едно евентуално разследване срещу главния прокурор. Това се казва в становище на Комитета на министрите към Съвета на Европа, чиято задача е да следи за изпълнението на решенията Европейския съд по правата на човека в Страсбург. В мотивите се цитира и становище на Венецианската комисия от октомври 2017 г., според което българският главен прокурор е "по същество имунизиран от наказателно преследване", като се има предвид и неговото значително влияние във ВСС и в прокурорската му колегия. Българските власти са приканени да изпращат редовно информация за хода на разследването за убийството на прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Колев през 2002 г., който от силно приближен на тогавашния главен прокурор Никола Филчев се превърна в негов лют опонент и стана обект на преследване.

Становището и решението с финалните препоръки към него е публикувано на сайта на Съвета на Европа.

За пореден път Комитетът на министрите констатира неизпълнение на решенията на Съда в Страсбург по две знакови дела срещу България – делата "С. З." и "Колеви", емблематични за проблемите на разследването, както и за един конкретен проблем със значими политически измерения, а именно практическата невъзможност да бъде разследван главният прокурор в български условия.

На България се дава срок до 1 октомври да предостави в Страсбург информация за предприети мерки по изпълнението на препоръките по тези две дела, тъй като досегашното бездействие предизвиква загриженост за върховенството на правото и баланса на правомощия в съдебната власт, се казва в становището на Комитета на министрите.

Делото "Колеви"

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Колев беше човек от най-близкото обкръжение на главния прокурор Никола Филчев, но през 2002 г. стана негов яростен опонент, в резултат на което бе подложен на тормоз, задържан по скалъпени обвинения, въпреки имунитета му, а през декември 2002 г. бе застрелян пред дома му. Извършителите и поръчителите на убийството му остават неразкрити, неразследвани останаха както неговите твърдения приживе, че главният прокурор Филчев ползва институционален и криминален ресурс, за да осъществява тормоз срещу него, както и срещу другите си опоненти, така и аналогичните твърдения на съпругата му и други свидетели след това. Това продължи и след като мандатът на Филчев приключи и на негово място дойде Борис Велчев. През 2009 г. ЕСПЧ постанови осъдително решение по това дело, държавата плати обезщетение и дотук. Сега обаче Комитетът на министрите отново пита какво е предприето за ефективно разследване на това убийство, както и какви генерални мерки ще предприеме българското правителство за да реши проблема с липсата на гаранции за независимо разследване на главния прокурор. Парадоксално е, че точно преди година Комитетът на министрите зададе практически същия въпрос на българските власти - дали все още е възможно бившият главен прокурор Никола Филчев да бъде изслушан в контекста на новото разследване по делото за убийството на прокурора Николай Колев. И пак със срок до 1 октомври м. г.

Дефинирани проблеми

В сегашното си становище Комитетът на министрите ясно се позовава на основната теза досега, че провалът на разследването за убийството на Колев се дължи на невъзможността за ефективно разследване на главния прокурор. Отново се формулират проблемните положения в българското право, които могат да компрометират независимостта на едно такова разследване:

- изключителната компетентност на прокуратурата за инициира съдебно преследване за престъпление и липсата на съдебен контрол върху нейните откази да започне наказателно преследване и/или да не повдига обвинения на досъдебната фаза;

- правомощията на главния прокурор и неговите заместници да отменят всеки акт на по-долустоящ прокурор, който не е бил разгледан от съдия;

- невъзможността за отстраняване на главния прокурор, тъй като той има изключителната компетентност да инициира такава процедура;

- възможностите на главният прокурор да влияе върху членовете на прокурорската квота на ВСС (четирима прокурори и един следовател), както и на избраните от парламента, които често също са свързани с прокуратурата, като по този начин контролира и кариерното развитие на прокурорите, които биха могли да участват в разследване срещу него. Същото важи и за влиянието му в пленарния състав на ВСС, който е компетентен да взема решенията за неговото отстраняване от поста.

Комитетът на министрите за пореден път изразява загриженост, че работата по решаването на този дългогодишен проблем все още е на много начален етап и няма напредък в изготвянето на мерки – законови и организационни, за гарантиране на независимостта на разследвания срещу главния прокурор, включително независимостта на органите, отговорни за различните етапи на разследването. Комитетът призовава властите да предложат цялостно решение на проблема.

Специално внимание се обръща на въпроса, че в българското право няма специални правила за отстраняване от длъжност на главния прокурор, ако той е обвинен в престъпление. Същевременно, в чл. 230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предвидена процедура за задължително отстраняване на съдии, прокурори или следователи, които са обвинени за умишлено престъпление от общ характер. Главният прокурор има изключителната компетентност да инициира такава процедура пред ВСС, което поставя въпроса какви са гаранциите за независимостта на съдиите в такава хипотеза. В становището е отбелязано, че преди месец Конституционният съд обяви за противоконституционен текста на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, но поради особеностите на българската конституционна практика това връща в закона предходната редакция на текста, която е още по-рестриктивна.

Реакцията на българските власти - широко затворени очи

В рамките на диалога с българската държава по изпълнение на решението "Колеви" българските власти са посочили, че работна група е натоварена със задачата да подготви конкретни правила за разследване срещу главния прокурор (както и срещу председателите на върховните съдилища), но тя все още не е стигнала до категорични изводи. Изразени били опасения и за съвместимостта на тези процедури с Конституцията.

Истината е, че българските власти от много години насам се опитват всячески да отклонят решаването на ясно дефинирания проблем с невъзможността да бъде разследван главният прокурор, което съчетано с огромните му правомощия възможности за влияние, го правят практически напълно безнаказан дори в случаите на криминално престъпление, какво остава за злоупотреба с власт и участието в задкулисни политически игри. В една или друга степен този проблем е поставян не само в практиката на Съда в Страсбург и становища на Венецианската комисия, но и в мониторингови доклади на ЕК. През декември 2016 г. петима прокурори от Великобритания, Испания, Германия и Холандия, организирани от Службата за подкрепа на структурната реформа към Европейската комисия изготвиха независим одит за състоянието на българската прокуратура, в който между другото се препоръчва специална процедура за иницииране и провеждане на разследване на главния прокурор от независим магистрат извън прокуратурата. Това предложение в доклада на петимата прокурори е направено именно в контекста на решението на ЕСПЧ по делото "Колеви". Вместо да започнат работа в тази насока, управляващите от ГЕРБ лансираха тезата, че ще пакетират в едно специални правила за разследване тримата големи – председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Това означава, че ефективно решение отново няма да се намери не само защото няма идентифициран проблем за разследване на двамата върховни съдии, а и защото невъзможността за разследване на главния прокурор идва от неговия специален статут.

В началото на седмицата "Капитал" отправи запитване до Министерството на правосъдието за оценка на това становище на Комитета на министрите и каква ще бъде реакцията на българските власти, включително и за законопроектите, по които се твърди, че се работи отдавна. До момента отговор не е получен.

Делото "С.З."

Решението по делото "С.З. срещу България" констатира системен проблем с неефективното разследване у нас, което води до практическа безнаказаност и подкопава върховенството на правото. Делото в Страсбург е по жалба на млада жена, отвлечена, бита и изнасилвана, за да бъде принудена да проституира. Въпреки, че насилниците са известни, включително и двама полицаи, с които те са били в комбина като организирана престъпна група, делото в Благоевград на четири пъти е прекратявано и тръгва наново заради процесуални нарушения и целият процес, продължил 14 години, се превръща във фарс.

Българските власти са идентифицирали редица причини за неефективността на разследванията и са приели реформи главно за увеличаване на бързината на наказателните производства, се казва в становището на Комитета на министрите. Тези реформи обаче се оказват неадекватни на сериозните и дългогодишни проблеми, свързани с неоправдани откази за започване на наказателно преследване, липса на задълбочени разследвания и недостатъчен съдебен контрол върху някои решения или действия. В много начален етап е работата върху допълнителни гаранции за започване на наказателно производство, а това е решаваща мярка срещу повтарящи се нарушения. Поставя се въпрос включително дали правната рамка, уреждаща възобновяването на наказателните разследвания от главния прокурор "при изключителни обстоятелства", може да бъде обогатена с въвъждането на съдебен контрол върху тези решения.