Защо ВЕЦ-овете могат да спрат

Централите, които произвеждат най-евтината зелена енергия и балансират системата, са застрашени заради законови неуредици

ВЕЦ произвеждат 65% от зелената енергия в България и са важни за балансирането на електроенергийната система

Ивайло Станчев

ВЕЦ произвеждат 65% от зелената енергия в България и са важни за балансирането на електроенергийната система © Николай Николов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Експлоатацията на 138 водноелектрически централи е застрашена заради разпоредба в Закона за водите, която забранява водовземане за производство на електроенергия и не позволява да бъдат удължавани разрешителните на съществуващи вече ВЕЦ. Сред засегнатите от това ограничение са дори значими хидроенергийни обекти на НЕК, като "Цанков камък" например.

За това алармират от Асоциация "Хидроенергия" и настояват за спешни законодателни промени, които да гарантират работата и развитието на водния сектор в България. На практика ВЕЦ осигуряват 65% от цялата възобновяема енергия в страната и без тях няма как да се покрият ангажиментите към ЕС за дял на ВЕИ в енергопоизводството. Освен това токът от водните централи е значително по-евтин от този от слънце или вятър - 94.3 лв./МВтч. А поради планираното увеличаване на дела на соларните и вятърни централи, чието производство е променливо, значението на ВЕЦ за балансиране на системата става още по-голямо.

Преди седмица Народното събрание промени Закона за водите, но не намери за нужно да разгледа и този проблем.

Откъде идва проблемът

В основата на опасността водноелектрическите централи да бъдат спрени е чл. 118ж от Закона за водите. Той беше въведен още през 2010 г. в отговор на общественото недоволство от субсидиите за зелена енергия и целта му беше да прекрати инвестициите в малки ВЕЦ, които получават преференциална цена за произведения ток. И на практика оттогава басейновите дирекции не могат да издават нови и да подновяват съществуващи разрешителни за водовземане за ВЕЦ в защитени зони. За сравнение - при соларните и вятърни централи въпросът беше решен с премахване на преференциалните цени и задължителното изкупуване за нови обекти.

Въпреки че разпоредбите на чл. 118ж трябва да бъдат временна мярка, те са в сила и до днес и заплашват съдбата на инвестициите във водната енергетика, включително такива от обществено значение като държавната ВЕЦ "Цанков камък", която беше въведена в експлоатация на 5 февруари 2013 г.

Какви са последиците

От Асоциация "Хидроенергия" посочват, че в случая се прилагат ретроактивни мерки, тъй като засегнати от разпоредбата са преди всичко обекти, които са получили всички необходими разрешителни и са покрили изискванията на Закона за опазване на околната среда и този за биологичното разнообразие. "Тези дискриминационни политики оказват значителен негативен ефект върху финансовото състояние на дружествата от сектора, като по този начин системно се нарушават законните интереси на инвеститорите", се казва в официалната позиция на браншовата организация. По тази причина от сектора очакват завеждането на редица съдебни искове към държавата за нанесени вреди.

Но това е само едната страна на проблема. Намаленото участие на ВЕЦ в енергийния микс ще доведе до увеличаване на средните цени, тъй като балансирането на системата ще стане по-трудно - сега ВЕЦ могат за минути да покрият недостиг на ток. Освен това ще се ограничи възможността за търговия на стратегически излишъци, които България реализира от преизпълнението на целите си за дял на ВЕИ.