Ще работят или не малките ВЕЦ-ове? Решението ще е след изборите

Какъв е проблемът?

Още преди няколко години малките водноелектрически централи алармираха за проблем заради разпоредба в Закона на водите, забраняваща удължаването на разрешителните им. Става дума за чл. 118ж, който е въведен още през 2010 г.., но тъй като въпросните разрешителни са масово 10-годишни, ефектите от него се проявяват по-късно. В началото на 2020 г. бившият вицепремиер Валери Симеонов внесе поправки в текстовете на този закон, но след силно недоволство от страна на сдружение "Балканка" той оттегли предложението в последния момент.

Проблемът ескалира през тази година, след като правителството на ГЕРБ одобри промени в Наредбата за ползването на повърхностните води - ВЕЦ-овете да представят разрешение за вещно право на строеж в коритата на реките, за да им бъде удължено разрешението за водоползване.

Само че такива разпоредби е нямало, когато централите са се строили, и ефективно нарушение не е имало. А сега, такива разрешителни за вещни права не могат да бъдат извадени, след като вече всичко е построено. Или накратко казано - ВЕЦ-овете са изпаднали в параграф 22.

През август служебният министър на екологията Асен Личев предложи пакет от промени в спорната наредба, с които, от една страна, се забранява изграждането на нови деривационни ВЕЦ по реките, но в същото време се узаконяват всички ВЕЦ, които имат проблеми с разрешителните. Заради това предложението на Личев бе остро критикувано от екоорганизациите. Сега от МОСВ обясниха за "Капитал", че общественото обсъждане на промени в наредбата е приключило на 6 септември и се очаква редактираните текстове да бъдат публикувани за второ обществено обсъждане. А това значи още поне месец, докато се стигне до гласуване. Предвид предстоящите избори обаче е много вероятно всичко отново да бъде отложено.

Кой е засегнат?

По данни на асоциацията "Хидроенергия" до края на 2021 г. на общо 29 ВЕЦ-а ще им изтекат разрешителните и ако не се промени това, ще трябва да преустановят дейност съгласно действащата в момента наредба за ползването на повърхностните води.

Заради същата тази наредба обаче еколозите твърдят, че голяма част от тези частни ВЕЦ са незаконни. Пред "Капитал" от сдружение "Балканка" заявиха, че новата наредба за ползване на повърхностни води (с текстовете от март 2021 г.) е съвсем легитимно минала обсъждане в Министерството на енергетиката и това на околната среда и водите, а самите водноелектрически централи имат опустошителен характер за малките реки. Реално обаче въпросният член, който задължава малките ВЕЦ за наличие на документ за учредено право на строеж в принадлежащите земи на реката и съответно блокира тяхната работа, е дописан след обществено обсъждане и съответно засегнатите страни не са имали дори възможност да го коментират. В публикуваният на strategy.bg проекто вариант на наредбата този член не присъства.

По този повод от хидроасоциацията казват: "Трябва категорично да стане ясно, че хидроенергетиката е водоползвател (т.е. водата само преминава през съоръженията), а не водопотребител, каквито са например водоснабдяването или напояването."

Колко важни са ВЕЦ-овете?

Обективно погледнато, водноелектрическите централи са най-големите производители на възобновяема енергия в България. И без тях страната просто няма как да изпълни целите си за зелен ток към Брюксел. Дори през значително сухите 2019 и 2020 г. те формират около 50% от ВЕИ производството в страната, а от началото на 2021 до 10 октомври производството на ток от вода е два пъти повече от останалите възобновяеми източници (около 75% от общото ВЕИ производството).

Около една трета от цялата енергия от ВЕЦ идва именно от малките централи, а не от НЕК.

"В национален план ВЕЦ са ключов фактор за развитието на вътрешния енергиен пазар, като спомагат за реализирането на основни приоритети от националната енергийна политика, свързани със смекчаване на последиците от изменението на климата, ограничаване на зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси и развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди, и защита на интересите на потребителите", казват от асоциация "Хидроенергия".

Тук обаче тезите на еколози и бизнесмени се различават, тъй като риболовното сдружение "Балканка" твърди, че истинският балансьор в сектора са големите ВЕЦ (тези на НЕК), докато малките само увеличават средната цена на хидроенергията и не носят добавена стойност.

Потенциал за консенсус

Въпреки че става въпрос за наредба, която може да бъде променена от Министерския съвет още на следващото му заседание, по всичко личи, че до такова действие няма да се стигне в близко време. И това е не само заради планираното от МОСВ ново обществено обсъждане на документа. На 11 октомври по време на годишната среща между правителството и бизнеса президентът Румен Радев и служебният министър председател Стефан Янев заявиха в отговор на въпрос на Боян Кършаков, председател на асоциацията "Хидроенергия", че ще се чака работещ парламент за решението на казуса.

Междувременно от сдружение "Балканка" са сигнализирали прокуратурата за незаконните ВЕЦ, като според тях те трябва да бъдат премахнати. "Всички обвинения за това, че риболовното движение е политически инструмент, имат за цел да подкопаят нашите сигнали", казва лидерът Димитър Куманов по повод действията на сдружението.