🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Двама ръководители на АПИ бяха обвинени за фаталния път край Своге

Според прокуратурата Светослав Глосов и Дончо Атанасов не са предприели действия за оправянето на пътя, където стана катастрофа с 20 жертви

Бившият председател на УС на АПИ Светослав Глосов получи обвинение за престъпление по служба
Бившият председател на УС на АПИ Светослав Глосов получи обвинение за престъпление по служба
Бившият председател на УС на АПИ Светослав Глосов получи обвинение за престъпление по служба    ©  Надежда Чипева
Бившият председател на УС на АПИ Светослав Глосов получи обвинение за престъпление по служба    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Днес прокуратурата привлече като обвиняем бивш и настоящ член на Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - Светослав Глосов и Дончо Атанасов, във връзка с катастрофата край Своге на 25 август 2018 г., при която загинаха 20 души.

Двамата са обвинени в престъпление по служба, тъй като не са си изпълнявали задълженията и това е довело до материални и нематериални щети.

Дни след катастрофата Дончо Атанасов твърдеше, че АПИ нямала пропуски в работата си по въпросния обект.

За Атанасов това е второ обвинение, тъй като в края на 2018 г. получи обвинение за смъртния случай в тунел "Ечемишка".

Днес са обвинени още пет души в рамките на това досъдебно производство, като от тях само един е служител на АПИ - Стела Попниколова, директор на дирекция "Управление на проекти, финансирани с кредитни инвестиции". Останалите обвинени са участвали пряко или косвено в изпълнения през 2014г. ремонт на въпросната отсечка.

Обвинен е още изпълнителен директор на "Трейс София" - инж. Бисер Иванов. Фирмата е изпълнила ремонт на въпросния участък. Другите обвинени са началник на асфалтовата база "Костинброд", която е снабдявала строителя с материали, и технически ръководител, който е имал трудов договор с "Трейс София". Последният обвинен е член на екипа на надзора на строителството от "Пътконсулт 2000" - Михаела Томова.

Кръгът на обвиняемите по случая обаче може да продължи да расте, стана ясно от изказването на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова пред журналисти.

Кой какво (не) е направил

През 2017 г. на въпросния участък започват да се случват пътни инциденти, като началникът на районното управление е подавал сигнали към Областното пътно управление и АПИ, уточни Арнаудова. Първият сигнал е от 23 юни 2017 и е стигнал до Светослав Глосов, който по това време е член на Управителния съвет и който е трябвало да предприеме действия, тъй като случаят попада в неговия ресор. Той е трябвало да свика заседание на УС на АПИ, за да се разгледат сигналите, да поиска експертиза от Института за пътища и мостове и да предприеме дейности по усвояване на банковата гаранция на изпълнителя - "Трейс София", която е била на стойност 2 млн. евро.

Глосов обаче не е изпълнил нито едно от тези задължения, като според Софийската градска прокуратура целта е била да се спестят финансови санкции за строителната фирма. Освен това впоследствие нито Глосов, нито Атанасов не са наредили да се отделят средства от бюджета на АПИ за ремонт на участъка.

Път с варовик

Що се отнася до останалите обвиняеми, несвързани с пътната агенция, те са изготвяли документи с фалшиво съдържание, твърди прокуратурата. В асфалта, полаган при ремонта, не е използван едър трошен камък, както е по закон, а доста по-евтиният вариант трошен варовик. Така обаче качеството на настилката е било далеч по-ниско и това е увеличавало риска за хлъзгане на автомобилите и съответно за ПТП-та. Това всъщност беше съобщено още тогава от тогавашния министър Николай Нанков на пресконференция, което предизвика въпроси за пътищата в България.

На финала на ремонта на "Трейс" всъщност екип от 20 експерти с представители на пътната агенция е огледал и приел "без забележки" ремонтирания пътен участък.

Грешните материали на грешното място

Националната следствена служба е взела девет проби от настилката, като експертизата е извършена от лаборатория "Тра" ЕООД към австрийската строителна фирма "Щрабаг", уточни Арнаудова.

Целта е била да се получи "обективен и независим отговор на поставените задачи", тъй като голяма част от лабораториите били или под контрола на АПИ или на други фирми, които пък изпълняват нейни обществени поръчки. Българското подразделение на "Щрабаг" също участва в търгове на агенцията. Това е изключително навременно признание от страна на прокуратурата за затворения пазар на пътните лаборатории, за които разследване на "Капитал" преди време посочи, че е зависим от строителите. Интересното е, че БСП твърди същото от месеци насам, но АПИ отхвърля това твърдение.

Получи се и информация за дълго коментираната мантинела на пътя. През есента институции и фирми си прехвъляха като горещ картоф отговорността за нея. Арнаудова твърди, че "Трейс" е поставила мантинелата, която пък също не е отговаряла на заложеното в проектната документация. Говорителят на главния прокурор обясни, че оградата е трябвало да е стоманена, за да може да е съобразена с тежкотоварния трафик, който преминава това, но вместо това е поставена "бутафорна преграда".

Управителен съвет без късмет

Светослав Глосов беше може би най-бързо отстраненият председател на управителния съвет на АПИ. В началото на януари той подаде оставка след шест месеца на поста.

Причината беше фалстартът на системата за електронни винетки, която е иначе доста по-елементарна от тази за тол-системата. Пропуските не бяха само в софтуера: на граничните пунктове не бяха доставени апарати за самотаксуване, някои обекти като на "Български пощи" предлагаха винетки с поне седмица закъснение, пътната полиция не беше свързана със системата изобщо, а кол-център изобщо няма.

Преди два дни пък стана ясно от изказване на регионалния министър Петя Аврамова, че и тол-системата тъне в организационен хаос. Тя обясни, че на 16 август, когато трябваше да е официалният старт на тол-системата, тя всъщност ще заработи в "тестови режим", като не стана ясно какво точно значи това.

"Капитал" изпрати въпроси до регионалното министерство по темата.