Потвърдено: В дните с мръсен въздух има повече хоспитализации и нужда от спешна помощ

Работните и почивните дни са еднакво мръсни, показва още първото българско професионално проучване за връзката между здравето и праховото замърсяване

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Пациентите, които страдат от сърдечна недостатъчност и белодробни заболявания, стигат до хоспитализации по-често в дните с превишения на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, отколкото в другите дни. Случаите на хора, страдащи от сърдечно-съдови и неврологични заболявания, които са потърсили спешна медицинска помощ в дните с по-мръсен въздух, също са по-високи.

Toва са част от изводите от първото българско изследване за влиянието на атмосферното замърсяване върху здравето на столичани. Проучването разглежда връзката между нивата на фини прахови частици с размер 10 и 2.5 микрограма на куб.м (ФПЧ10 и ФПЧ2.5) и общата заболеваемост в София. То е изготвено от специалисти от Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в партньорство с организацията "Въздух за здраве". Финансирането е по проект на Столична община по Програма "Европа".

С 10% се увеличават сигналите към центъра за спешна медицинска помощ при надвишаване на среднодневната норма на съдържанието на ФПЧ.

Експертите са използвали данни от ДКЦ "Токуда", "Пирогов" и Бърза помощ за нивата на хоспитализация и за хората, потърсили спешна медицинска помощ, като са проверявали дали има корелация с повишените нива на ФПЧ10 и ФПЧ2.5. Данните за качество на въздуха са от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и гражданската мрежа airbg.info.

Данните на ИАОС и гражданската мрежа се допълват и не се разминават на практика. Първите са по-точни, но вторите събират информация от много повече станции. Данните не са изчерпателни все пак, отбеляза д-р Александър Симидчиев от "Въздух за здраве".

Какво са открили

Един от ключовите изводи на проучването е, че няма разлика между концентрацията на ФПЧ в почивни и работни дни. Това не е неочаквано. В стратегията за борба с мръсния върдух в България, изработена от Световната банка, ясно се вижда, че основната причина за замърсяването е битовото отпление с твърди горива, а не толкова транспорта, който намалява в почивните дни.

Що се отнася до заболеваемостта, в дните с по-мръсен въздух е установена слаба, но статистически достоверна корелация между двата фактора. Броят хора, потърсили спешна медицинска помощ за инфаркти, инсулти и други сърдечно-ритъмни заболявания, леко се увеличават в дните с повече ФПЧ. Сигналите към центъра за спешна медицинска помощ също се увеличават със срeдно 10% в дните, в които среднодневната норма на съдържанието на фини прахови частици е повишена.

По информация на "Пирогов" хоспитализацията за хора с бактериални пневмонии, сърдечна недостатъчност, диабет и др. се увеличава в дните с повече ФПЧ10. При увеличени нива на ФПЧ2.5 това се случва за хора с белодробен ефизем, астма, бактериални пневмонии, мозъчен инфаркт, хронични болести на долните дихателни пътища.

Защо е важно

Всички знаем, че проблемът със замърсяването на въздуха влияе на здравето, каза кметът Йорданка Фандъкова. Въпреки това реални и конкретни данни не бяха изчислявани за нито един български град и е съвсем различно академично проучване да потвърди това.

Досегашните заключения на Регионалната здравна инспекция гласяха: "не са налице обективни данни за оценка на степента на влияние на качеството на атмосферния въздух върху здравното състояние на населението в София". Информацията, която получаваме от Световната здравна организация например се базира на модели, а не на данни, събирани от източници като болници например.

Проф. Каролина Любомирова от екипа обясни, че в България не е правено проучване, което да взима данни от Бърза помощ за връзката между здравето и замърсяването и именно това е иновативното.

Въпреки това специалистите в настоящото изследване са имали проблем с достъпа до данни. Информацията за болестност се държи от здравната каса, за смъртността - в Националния статистически институт. Те не са моглида им ги предоставят в сроковете, заложени в проекта.

Занапред трябват по-задълбочени анализи, при които да се изолират страничните фактори които може да влияе на резултатите - например, кои от тези хора са пушачи, уточни проф. Любомирова.