Колко беше мръсен въздухът в пет следобед?

Изпълнителната агенция по околна среда загуби дело след два отказа да предостави подробни данни за замърсяванията

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Отговорът на въпроса от заглавието до момента беше тайна. Ако някой иска да провери колко е бил чист въздухът преди месец или да направи анализ на база данните за това, за да разбере причините за замърсяванията, щеше да му е практически невъзможно. Държавата разполага с тези данни, но отказва да ги сподели публично. Или поне досега.

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) трябва да предостави подробна информация колко е бил мръсен въздухът миналата зима. Това става ясно от решение на Административен съд - София, по дело, което сдружение "За Земята - Достъп до правосъдие" спечели срещу ИАОС. Ведомството два пъти отказа да предостави данните, поискани по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Организацията поиска средночасовите стойности на различни замърсители от станциите в София за периода от 1 декември 2017 г. до 31 март 2018 г. в т.нар. машинно четим формат (например в Excel таблици), а не на хартия, така че да могат да се обработват и анализират. Получила е всички без тези на фините прахови частици с размер 10 и 2.5 микрона (ФПЧ10 и ФПЧ2.5).

В свое решение Административен съд - София от 10 октомври задължава ИАОС да се произнесе отново и в 14-дневен срок от получаването на документа агенцията да предостави информацията. Решението е окончателно.

Това всъщност е второто дело, което ИАОС губи от "За земята" по темата за данните за въздуха.

Не вие определяте какво е обществен интерес

Агенцията е изброила няколко аргумента да скрие средночасовите данни за ФПЧ10 и ФПЧ2.5. Всичките обаче са отхвърлени от съда.

Например ИАОС обяснява, че нормите за повечето замърсители са средноденонощни, а почасовите данни били в суров вид и можело да доведат до грешни изводи. "Тълкуването на часовите данни е неправилно и може да доведе до заблуда и манипулиране на обществеността", твърди ведомството в решението си за отказа на информация. Агенцията развива тезата, че поисканите данни са налични, но от тях не се добивала реална представа за качеството на въздуха.

В решението се посочва, че това как ще се използва информацията впоследствие няма нищо общо с преценката дали трябва да се предостави. Съдът напомня, че "няма разпоредба, която да забранява или да ограничава достъпа до първична информация с оглед защита на обществения интерес чрез избягване на възможността за погрешно интерпретиране на данните". Магистратите смятат, че категорично е налице обществен интерес и информацията трябва да се предостави.

Защо са важни почасовите данни

В края на май 2019 г. агенцията най-после пусна платформа, през която да може да се следи качеството на въздуха в страната в реално време. Там обаче не може да се правят справки за средночасовите стойности на всички замърсители, а само за азотен диоксид, озон и серен диоксид, но не и за ФПЧ10 и ФПЧ2.5.

"Почасовите данни са важни за поне две неща. Първо, може да се проследи какво е замърсяването в определени часове на деня и да е види кога има пикове. Така могат да се търсят мерки, които да ограничават замърсяването в пиковете. Второ, самите почасови данни са полезни от научна гледна точка - могат да се използват за моделиране в софтуер за замърсяването, за да се види как се разпространява из София, за изследвания, за измерване на корелация на замърсяването по часове с движението на транспорта например", обяснява Ивайло Хлебаров от сдружение "За земята" пред "Капитал".

Самата платформа на ИАОС има недостатъци обаче, отбелязва той. Данните са представени в картинки на стълбчета (т.нар. bar chart), а не с точните стойности на концентрациите във формат с числа в табличен вид (виж пример тук). "Направена е неудобна за ползване в технически аспект", коментира Хлебаров.