Кеч с корупцията

Близо две години по-късно КПКОНПИ не оправда възлаганите й надежди. Акцията срещу Марин Рачев (обвинението срещу когото беше внесено в съда едва тази седмица) е едно от общо десетте разследвания за корупция, които комисията произведе от основаването си. Нито едно от тях не е срещу представители на високите етажи на властта, а предимно срещу кметове на средни по големина общини.

И ако антикорупционната комисия не можа да оправдае заглавието си, това не й попречи сама да генерира корупция - нейният председател Пламен Георгиев напусна, след като не успя да даде логично обяснение за имуществото си. Повече от шест месеца институцията е с намален състав, а управляващите не дават знак, че имат намерение да назначат нов ръководител, което допълнително минира дейността й.

В същото време резултатите в противодействие на корупцията по високите етажи на властта е едно от последните условия, които Европейската комисия постави пред България, за да махне наблюдението над съдебната реформа и борбата с престъпността.

Следващият доклад най-вероятно ще бъде публикуван до края на месеца, като очакванията са след политическа намеса на комисията "Юнкер" той да препоръчва отпадане на механизма.

Хем безобидно, хем удобно

При акцията в община Септември през февруари 2018 г. говорителят на Сотир Цацаров Румяна Арнаудова даде ясна заявка накъде ще бъдат насочени приоритетите на новата комисия: "От името на Специализираната прокуратура и ръководството на прокуратурата мога да заявя, че е подготвен списък с общини, за които е имало в различните райони сигнали за злоупотреби." От десетте публично известни акции на комисията от създаването й осем са насочени срещу представители на местната власт.

В това нямаше нищо учудващо - предстояха местни избори и КПКОНПИ и прокуратурата лесно можеха да извадят всеки от надпреварата. Освен това разследванията на корупция на местно ниво са сравнително безобидни, защото трудно могат да засегнат интересите на управляващите и ДПС, които създадоха и попълниха комисията.

Изключенията са две - кметът на Септември Марин Рачев и Ральо Ралев на район Северен в Пловдив, който обаче беше част от екипа на Иван Тотев, който изпадна в немилост след оттеглянето на Цветан Цветанов от ГЕРБ.

По-голямата част от акциите на комисията бяха по притоплени факти с голяма давност. Такъв е случаят например с кмета на Червен бряг, който беше арестуван по материали от разследване на "Господари на ефира", излъчено повече от година по-рано.

Кметът на Чупрене Ваньо Костин беше задържан за сделки с общински земи, някои от които датиращи от 2015 г.

В друг случай - този с Марин Рачев, престъпната дейност е продължила дори и след намесата на КПКОНПИ - периодът, в който той е обвинен, продължава до два месеца след ареста му.

Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев беше обвинен по схема за продажба на българско гражданство, която беше установена от самата прокуратура пет години по-рано. Въпреки че арестът му беше шумно обявен лично от Иван Гешев, днес съдбата на разследването е неизвестна. През юни Харалампиев излезе от ареста и е с мярка за неотклонение "парична гаранция".

Единствената акция на КПКОНПИ, по която има присъда (макар и на първа инстанция), е срещу районния кмет на "Младост" Десислава Иванчева, заместничката й Биляна Петрова и бившия районен кмет Петко Дюлгеров за подкуп. Показният арест на Иванчева и Петрова през април 2018 г. обаче тотално засенчи обвиненията, а съмненията за манипулиране на разследването бяха констатирани и от съда, който реши делото на първа инстанция.

Единственият "ударен" магистрат от КПКОНПИ е бившият районен прокурор на Кнежа Кирил Кирилов, който работи в Софийската градска прокуратура. Той е разследван за това, че през 2009 г. е върнал не на когото трябва багер, за чиято собственост имало спор. Обвинението дойде, след като няколко дни по-рано тогавашният председател на комисията Пламен Георгиев беше обещал "акция срещу магистрат".

Тук можем да добавим и инициираната от комисията проверка срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, която трябваше да послужи за импийчването му от поста.

От няколко източника в съдебната власт "Капитал" научи, че има два казуса, в които КПКОНПИ е използвала правомощията си, за да оказва натиск над магистрати (съдия и прокурор).

Какво не видяхме

На този фон антикорупцоинната комисия не даде убедителен отговор на нито един от корупционните скандали, обхванали властта от началото 2018 г..

Първата работа на КПКОНПИ съвсем логично беше да изчисти името депутата от ДПС и издател Делян Пеевски. От създаването й комисията беше получила няколко сигнала срещу депутата, които визираха обстоятелството, че само за няколко години той е успял да натрупа имущество, възлизащо на десетки милиони: "Мога да изляза с лицето си и да кажа, че няма нито един ред за нещо незаконно. Видно е от всички документи. Това проверявано лице е един от най-големите данъкоплатци в държавата", каза Пламен Георгиев на първата си пресконференция на поста. Проверката на комисията обаче се състоеше единствено в събиране на стари проверки - от данъчни и от прокуратурата.

Впоследствие от комисията бяха изпрани последователно Румен Порожанов (по сигнал за корупция, който беше проверен като конфликт на интереси), Волен Сидеров (който не беше декларирал фирмени дялове), Владислав Горанов (за ползван от него апартамент).

Последният голям корупционен скандал - този с апартаментите на властта, закупени на непазарни цени от "Артекс", постави КПКОНПИ в деликатна ситуация. Комисията обяви, че започва проверка, но малко след това стана ясно, че сериозни съмнения от същото естество има и към председателя й Пламен Георгиев, който не можеше да даде логично обяснение за разминаването в имущественото му състояние и реалната площ на притежаван от него апартамент в "Гео Милев".

В крайна сметка Георгиев излезе в отпуск, а проверката беше продължена от заместника му Антон Славчев, при все че и за цената на неговото жилище също бяха повдигнати въпроси. Въпреки че лично Славчев започна проверката по "Артекс" (по информация на "Капитал" именно той е правил разпитите), няма данни тя да е приключила до ден днешен.

Източник на "Капитал", запознат с работата в комисията, коментира, че между Георгиев и Славчев е имало тежък конфликт още от самото начало. След излизането в отпуск на председателя неговият заместник е започнал да разчиства комисията от близките до Георгиев кадри.

"Ако корупцията е заболяване, то прозрачността е най-важното лекарство", е казал покойният генерален секретар на ООН Кофи Анан.

Информацията за дейността на КПКОНПИ се базира изцяло на публични източници на информация - съобщения на институцията, прокуратурата и регистри на съдилищата.

Всеки опит да научим повече за един или друг казус обаче удряше на камък. "Капитал" потърси за интервю Антон Славчев, на което да поставим въпроси за свършеното от комисията от основаването й, но не получихме отговор.

Това не е изолиран случай - срещу КПКОНПИ има десетки висящи и вече загубени дела за откази за предоставяне на информация, което е най-ясното доказателство, че институцията въобще няма намерение да прави това, за което е създадена. Вместо борба с корупцията се получи кеч - шоу-имитация за лековерните чужденци.