Прокурорска република България - кой сега е №1?

Силовата поза, противоречивите му, често антидемократични и даже арогантни позиции подействаха като леден вятър на умореното от беззаконие общество - някои излязоха на протести, други извадиха рефлексите за оцеляване от времето на соца и обляха новия "цар и господар на републиката" с вълни от раболепие и позитивни декларации. Въпреки че през последните месеци фокусът падна върху личността на Гешев, както и върху опасенията, че кандидатурата му се налага от неформалните кръгове зад ДПС, които отдавна овладяват съдебната система с дирижирано кадруване, реалният проблем остава пълната безконтролност на главния прокурор. Който и да е той, който и да стои зад него, ако имаше механизъм за контрол и отчетност на тази фигура, опасенията от налагане на "прокурорска диктатура" нямаше да звучат толкова правдоподобно.

Светлина в мрака, казват гражданите Фотограф : Капитал

Докъде може да стигне един главен прокурор?

Краткият отговор е: докъдето поиска.

За тези, които са забравили детайлите, ще припомним седемте години на Никола Филчев - от 1999 до 2006 г. По време на мандата му публични фигури открито го обвиняваха в немислими по своята бруталност действия - тормоз върху работещите в прокуратурата, репресии срещу медии и журналисти, незаконни разпореждания, фабрикувани обвинения с цел натиск, подбуждане на самоубийство, съпричастност в убийства. Убийства...

Немислими обвинения за един главен прокурор в цивилизована държава.

Потресаващото през този мракобесен период беше, че всичко това до последната подробност беше обществено достояние и въпреки че пред очите на всички се съсипваше прокуратурата и се разбиваха човешки съдби, не се намери институция, политическа партия или достатъчно голяма група хора, която да се противопостави.

Голяма част от тези факти са описани в решението по делото "Колеви срещу България" на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) от 2009 г. То и днес звучи като хорър, но и сега стои на сайта на Министерството на правосъдието - с имената на участниците, свидетелите и уличените. Делото пред ЕСПЧ е заведено приживе от бившия зам. главен прокурор Николай Колев през 2001 г., който се оплаква от репресии от страна на Филчев и приближените му прокурори. След разстрела на Колев пред дома му през декември 2002 г. то е продължено от съпругата и децата му, които обявиха подозренията си, че убийството е поръчано от главния прокурор и осъществено от служители на отряда за борба с тероризма. Независимо разследване на това убийство никога не беше предприето, нито на другите свидетелства - за тормоз, фабрикуване на обвинения от прокурори, унищожаване на доказателства, изнудване на бизнесмени и т.н.

Фактът, че Филчев се включи в лавината от подкрепящи Гешев, е показателен, но не и изненадващ - той всъщност е много добре приет и в прокуратурата на Цацаров.

Десет години по-късно Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който следи за изпълненията на решенията на Съда в Страсбург, продължава да очаква от българското правителство коригиране на един от основните дефекти в българската институционална система, констатиран в това решение - липсата на механизъм, който да гарантира възможност за независимо ефективно разследване на данни за престъпления, извършени от българския главен прокурор - който и да е той.

Никой от следващите главни прокурори не стигна до крайностите на Никола Филчев. По времето на Борис Велчев обвинението дори изглеждаше като цивилизована институция. Но реално прокуратурата продължава да деградира като институция, защото вместо реформа, за каквато настояват европейските партньори, тя продължава да се използва като инструмент за репресии и политическо инженерство.

Кой избира Иван Гешев?

В сегашната процедура за избор на нов главен прокурор няма промяна. Сотир Цацаров последователно прокара и публично защитава кандидатурата на заместника си Гешев. В процеса бяха елиминирани всички потенциални алтернативи. В България има над 1500 прокурори, но 11-те им представители във ВСС с невиждано единодушие се обединиха зад един единствен. И въпреки очевидните недостатъци на състезанието "с един кон" властта в лицето на правосъдния министър, който също има право на номинация като председател на ВСС, не пожела да предложи алтернатива.

През целия мандат на Цацаров остана да му тежи фразата "Не ми се подсмихвай, ти си го избра!", изречена към премиера Бойко Борисов, от изтекъл запис на разговор в къщата му в Банкя. По-точно останаха подозренията, че последователно провежданата политика на ДПС да установява контрол над съдебната система чрез овладяване на ВСС, на прокуратурата и службите е довела до кандидатурата на Цацаров, а Борисов я е потвърдил. Нищо не дава основания да се смята, че сега е различно.

Макар сегашната процедура за избор на главен прокурор да следва точка по точка закона (както обясняват от ВСС), по същество изборът е дирижиран политически.

В четвъртък нито ДПС, нито Борисов избираха прокурор. Пред публиката застанаха членовете на ВСС. Но 11-те от прокурорската квота са подчинени на главния прокурор и зависят от него за кариерното си развитие. Шестима от съдийската квота са посочени от парламентарните партии (вижте илюстрацията с разпределението на ВСС). Практически изборът се прави от неофициалната, но ефективно управляваща коалиция между ДПС и ГЕРБ. Сега, както и преди седем години.

Какво да очакваме от бъдещия главен прокурор?

Същото, както досега. На "стероиди" - а може да се окаже, че и повече.

През последните седем години прокуратурата се превърна в най-ефективния инструмент, чрез който коалицията между официална и скрита власт дирижира събитията в страната. През устата на главния прокурор се сочеше кои са грешните и правилните политически ходове, добрите и лоши хора, преразпределяха се бизнеси. Повдигаха се обвинения на политически опоненти, в синхрон с медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски бяха оплювани и притискани протестиращи граждани, громяха се неподвластни на тази сглобка журналисти и издатели. Не се появиха обаче обвинения срещу виновните за фалита на КТБ, срещу източването на публични средства в обществени поръчки към свързани с ДПС и сенчестите бизнеси фирми, незабелязано остана финансовото напомпване на Ахмед Доган с пари от бюджета и Българската банка за развитие, на сянка останаха имотните скандали на властта и къщите за гости.

В малкото си интервюта след като беше номиниран Иван Гешев даде заявка, че ще продължи същото, но с по-твърда ръка. Посочи врагове - бизнеси, медии, извънпарламентарна опозиция (парламентарната е скована от страх и послушно мълчи). Обяви се против разделението на властите и за повече работа върху общественото мнение. В месеците преди номинацията си Гешев показа как би се случвало това.

Публичните обвинения срещу спорните бизнесмени Ветко и Маринела Арабаджиеви, Евгения и Николай Баневи и Миню Стайков търсеха въодушевлението срещу "лошите капиталисти", но демонстрираха и как репресивната сила на институциите може да изпреварва аргументите на правото. Зрелищният арест на кмета на" Младост" Десислава Иванчева беше демонстрация на същото.

Изборът на Гешев за прокурор стъпва на множество подкрепящи декларации от силови ведомства, прокурори и цели трудови колективи, но срещна и съпротивата на редица организации, включително и на Висшия адвокатски съвет, според който той "не притежава нужните качества, за да може отговорно, професионално, безпристрастно, справедливо и при спазване на принципа на законност и на върховенство на правото да осъществява функциите на главен прокурор".

Какво следва?

Изборът на Иван Гешев протича паралелно с граждански протести. И някаква форма на контрапротести, на които (кой, ако не избиращите Гешев) докарват батки и необразовани хора, типажи, подобни на качулатите агитки, скандализирали Европа с расистките си възгласи на мача с Англия, да викат срещу "интелектуалците с очилцата" - по една стара метафора на Борисов.

Цацаров и антуражът му наричат протестите политически. Не сме чули неговото мнение за това как се появяват контрапротестиращите, нито видяхме прокуратурата да разследва, сега или по времето на Орешарски, коя е тази сила, която изважда подземния свят в защита на бъдещия прокурор сега и на Пеевски, за кратко избран за шеф на ДАНС - тогава. И какво значи това.

Гешев е радост, четат грешно плакатите си контрапротестиращите - докарани на площада от кого ли? Фотограф : Капитал

Заради усещането, че държавата е завладяна, а вътрешната опозиция смазана, заради усещането, че прокуратурата работи с ъндърграунда, очакванията през последните години бяха отправени към Европейския съюз и неговите институции. През седмицата Европейската комисия се отказа от системата за наблюдение над законността в България която беше наложена при присъединяването на страната към ЕС и се изразяваше в редовни доклади и препоръки. Това според Борисов е успех за България, но реално е политическа сделка между него и партньорите му от Европейската народна партия - неприкрита подкрепа ден преди избора на главен прокурор и четири дни преди местните избори. Но дори в заключението на доклада на ЕК от вторник стои едно напомняне - българското правителство е поело ангажимент "да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел гарантиране на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия".

На практика ЕК прехвърли отговорността за реформите в България на българските власти, които очевидно нямат интерес от това, и на Съвета на Европа, който чрез своите органи Венецианската комисия и Комитета на министрите отдавна е дал рецептата, но не разполага с механизми да я наложи.

С две думи, спасяването на давещите се е дело на самите давещи се.

Реалното решение на проблема - опасността отделен човек, една институция или една партия да узурпира демократичния ред в България - така както беше преди 1989-а, остава във възможностите на обществото да мобилизира политическа енергия за промяна. Не срещу човека, институцията или партията, а "за" механизмите, които блокират безконтролността им.

Доколкото непредставените политически граждани, които вярват в демокрацията, са на улицата - изправени срещу батките на Гешев, всички погледи сега са съсредоточени в единствената институционална опозиция - президентството. Румен Радев има ограничени възможности да се противопостави на избора на Гешев за главен прокурор, но разполага със силата на институцията да поиска преразглеждане на безграничната му власт, да поиска съдебен контрол над неговите актове, да протестира срещу паралелното "специализирано" правосъдие, което ГЕРБ и ДПС изградиха. Дори да отложи избора на прокурор, докато това се случи.

По темата вижте и коментарите на бившия правосъден министър Христо Иванов и адвоката правозащитник Михаил Екимджиев за процедурата за избор на главен прокурор като публична фалшификация.