Комисията за защита на личните данни - повече правомощия и по-непрозрачен избор

Парламентът гласува процедура по избор на нов състав без дебати

Мирела Веселинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След като повече от година Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) работи с изтекъл мандат, парламентът в сряда прие процедура за избор на нови членове. Това означава, че политическите сили вече са приключили обичайните неофициални договорки за квоти в състава на комисията, които се правят на тъмно преди всеки уж "прозрачен" избор на независим регулаторен орган.

Предвид все по-големите й правомощия изборът на КЗЛД става особено важен, затова и процедурата е от съществено значение. Гласуваната сега не дава достатъчно гаранции за прозрачност и добросъвестен подбор по професионализъм и почтеност - това коментира за "Капитал" Теодор Славев от Български институт за правни инициативи (БИПИ), неправителствена организация, която от повече от десет години се занимава с ключовите назначения на регулаторни органи от парламента, както и с номинациите и назначенията в съдебната власт (целия коментар на Славев вижте в карето най-долу).

Изборът на новия състав на комисията е малко по-особен, защото в него има две фази с участието както на правителството, така и на парламента. Комисията се състои от председател и четирима членове, които се избират с петгодишен мандат от Народното събрание, но по предложение на правителството. Така инициативата е изцяло на управляващите, а изборът се прави с обикновено мнозинство - повече от половината от присъстващите депутати при наличие на кворум. При настоящото мнозинство съществува теоретична възможност за бламиране на предложенията на правителството, ако управляващите се опитат да попълнят комисията само със свои кандидатури.

Процедурата, която гласува парламентът в сряда практически без дебати, е повече от семпла. Кабинетът внася кандидатурите си с придружаващи документи (без значение как е извършен подборът), те се публикуват на сайта на НС поне 14 дни преди изслушването, медии и неправителствени организации могат да задават въпроси през ресорната вътрешна комисия.

Настоящата е избрана от кабинета "Орешарски", но се ползва с доверието на управляващите

В момента председател на комисията е Венцислав Караджов, а членове са Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков. Четвъртият член - Веселин Софрониев, подаде оставка през ноември м. г. и беше освободен от парламента. Настоящият състав беше избран по предложение на кабинета "Орешарски" на 15 април 2014 г. и мандатът му изтече на 15 април 2019 г. Очевидно сегашната КЗЛД се ползва с доверието на управляващите, които узакониха надхвърлянето на мандата, като в началото на 2019 г. допълниха закона с нов текст, според който председателят и членовете на комисията изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на новите члинове.

Официално удължаването беше обяснено с вкарването на Общия регламент за защитата на данните (GDPR) в българското законодателство и опасенията, че един нов и неопитен състав може да не се справи добре. Сам по себе си този аргумент е несъстоятелен, защото идеята е за такъв орган да се избират безспорни професионалисти.

Експертите коментираха продължаването на дейността на сегашния състав на КЗЛД и след изтичане на мандата му като състояние на "изпреварващо послушаниe". "В това положение те са зависими, институционално слаби и решенията им могат да се влияят от волята на изпълнителната власт", написаха в публикация от миналата година Биляна Гяурова-Вегертседер и Теодор Славев от БИПИ.

Заплати

Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на 2,5 средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор според данните на НСИ. Основната заплата се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Това означава, че към момента основната заплата на членовете на комисията е около 3300 лв., без допълнителните възнаграждения. Основната заплата на председателя е с 30% по-висока -близо 4000 лева.

Все по-сериозни правомощия

По това време вече бяха факт промените в Закона за защита на личните данни за въвеждането на GDPR, основен автор на които се оказаха именно председателят и членовете на комисията. Част от тези промени предизвикаха обществен скандал заради репресивния си характер, журналисти и правозащитници ги определиха като опит за цензура. Сред тях беше и въвеждането на десет неясни и обтекаеми критерии, които трябва да съобразява всеки журналист и всяка медия за допустимостта за съобщаване на събраните лични данни под угрозата на непосилни глоби.

Тези текстове, които важат също така и за художествено и научни писане, бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд, след като преди това президентът наложи вето върху тях, но то бе преодоляно от парламентарното мнозинство. Въпреки това обаче в закона останаха много сериозни правомощия за КЗЛД - тя може да налага глоби в размер до 20 млн. лева, както и доста солени глоби за други нарушения на закона. През лятото на м.г. комисията наложи 1 млн. лева глоба на ДСК и 5,1 млн. лева на НАП за изтичане на данни.

Любопитно е, че наскоро и ВМРО предложи допълнение в ЗЗЛД, което отново възлага на Комисията функцията на цензор в интернет. Проектът предлага да се въведе задължение за всички собственици на сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи, блогове и др. да оповестят на видно място имената си, телефон, адрес и мейл за контакт и да носят отговорност за разпространяване на дезинформация в интернет, а по искане на КЗЛД съдът да издава разпореждане за спиране на достъпа до сайт, профил, блог и др.

Тедор Славев, БИПИ:

Стартът на процедурата е индикатор, че вече са разпределени позициите

"Приетите от Народното събрание процедурни правила за избор на КЗЛД са в традиционния нисък стандарт. За пореден път липсва изискване за представяне на писмена концепция за управление на органа въпреки огромната обществена важност и разширени правомощия на КЗЛД към медиите, опазването на личните данни, включително и от държавата и прилагането на Общия регламент за защита на личните данни.

Процедурата за избор на КЗЛД изисква взаимодействие между изпълнителната и законодателната власт. Липсата на ясна процедурна логика в закона дали първо МС трябва да предложи кандидати или Народното събрание да стартира процедура е възможност да се прехвърля топката между институциите. Фактът, че повече от година членовете на КЗЛД са извън мандат и започването на процедурата сега от НС е ясен индикатор, че вече са разпределени позициите.

МС дължи на обществото да проведе своя процедура по подбор. Извън формалните мотиви и автобиографии, правителството трябва да създаде условия за действителна конкуренция чрез прозрачен, публичен и отворен процес за подаване на кандидатури. Предвид факта, че в конкретната процедура народните представители не могат да внасят предложения, то върху изпълнителната власт пада отговорността да докаже пред обществеността, че предложенията на правителството се основават на избор между професионалисти; МС може да проведе и събеседване с потенциални кандидати, да се направи проверка за почтеност и професионализъм. Ключов елемент е пълната прозрачност на процедурата в правителствената си фаза. Ако не бъдат спазени тези базисни стандарти, това ще е още един знак към гражданското общество, че в независимите (по закон) регулатори се инсталират послушни хора, които да не пречат на властта."