Защо жертвите на COVID-19 в България днес са толкова много

Твърде много хора в болници

Делът на хоспитализираните пациенти и тези в интензивни отделения остава доста висок, въпреки че според официалните данни, броят на заболелите спада в последните две седмици.

В момента в болница са настанени 714 от 4326 активни към вторник случая, или 16.5% от всички, а за последната седмица са 17.2%. Този дял е голям на фона на значително по-младия профил на заразените сега в сравнение с април, както и предвид факта, че протоколите за хоспитализация също са различни в сравнение с предишния пик. Тогава в болници влизаха и болни с по-леки симптоми, докато сега се приемат само по-тежки случаи. За сравнение - в Германия нивото на хоспитализации в последната седмица е едва 6% от всички заразени - разликата е значителна, дори и да се вземе предвид по-добрият здравен статус на германското население и други фактори.

Някои регионални данни пък разкриват особено тревожни стойности - в Смолян например хоспитализациите надхвърлят 60% от всички регистрирани случаи през юли, а за август са над 50%.

За последните две седмици - на фона на официалните данни за спадаща епидемия, почти се удвои и броят на настанените в интензивни отделения. В понеделник бе достигнат рекорд от 74 души при двойно по-нисък брой към края на юли. Тук също трябва да се има предвид, че протоколите за прием в интензивни отделения и особено за включване към апарат за дишане са оптимизирани и критериите са такива, че пациентите попадат там в далеч по-редки случаи. Въпреки това около 10% от всички настанени в болници сега са в интензивни отделения. Средно в световен мащаб подобни тежки случаи са около 5% от всички регистрирани заразени, като подобен беше делът им и у нас от април месец допреди няколко седмици, когато започна да расте видимо.

Така може да се очаква тенденцията за повече жертви за съжаление да продължи поне още известно време. Въпросът е колко още. Принципно броят на починалите (а до известна степен и на тежките случаи в интензивни отделения) отразява развитието на епидемията минимум две или три седмици назад във времето, защото отнема време, за да се развият тежки усложнения от инфекцията, които да доведат до смърт. Така официалният спад на заразените в последните две седмици би трябвало да доведе и до понижение на жертвите ако не тази, поне следващата седмица.

Противоречията в официалната COVID-статистика

От друга страна обаче, има доста признаци, че спадът на епидемията не отразява съвсем точно реалността. От една страна, той е нелогичен при пълната липса на мерки, които да ограничат заразата. От друга - здравните власти признават, че не успяват да регистрират огромна част от епидемията поради преумора и недостатъчни човешки и други ресурси в РЗИ-тата. Не успяват и да проследят и изследват контактите на огромна голяма част от заразените - особено тези без симптоми или с леки симптоми. Така истинският размер на заразата у нас е в пъти по-голяма от видимото - минимум 8 пъти според НОЩ, а може би и повече. Данните от някои региони като Смолян, където хоспитализациите надхвърлят половината от всички открити случаи, ясно говорят, че се регистрират основно болни в напредналата фаза на заболяването - с вече видими симптоми, докато по-леките случаи са малко. Това, освен че показва критично нисък капацитет за тестване, означава и че много неразкрити носители на заразата я разпространяват безконтролно.

За подобна тенденция говорят и данните от тестовете в последния месец. Въпреки че официалният процент на положителните тестове е нисък - в последните дни дори спада до около 2%, на практика огромна част от тестовете - над 80%, се правят в частните лаборатории. Там се изследват предимно здрави хора - заради предстояща ваканция в Гърция или други пътувания, а положителните проби сред тях са доста малко - под 1% по данни на една от големите лаборатории в София. Така реално тестовете, правени от РЗИ-тата и болниците само на нови пациенти - хора със симптоми или контактни лица, регистрират много по-голям дял на положителни проби - 10-15%, а в определени дни и още по-високи стойности. Това според стандартите на СЗО означава, че тестването е крайно недостатъчно.

Всичко това говори, че епидемията в България е доста по-мащабна от видимото, а дали наистина се свива е силно спорен въпрос. Всъщност истинските тенденции ще станат ясни именно през броя на жертвите и тежките случаи в следващите седмици - ако те запазят високите си стойности, то това ще е признак, че заразата всъщност не е забавила разпространението си въпреки подобрената официална статистика.