Павел Вълнев: Щом мога аз, можеш и ти
Филмът "Щом мога аз, можеш и ти" разказва за живота на един от най-успелите представители на новата българска емиграция и заместник-председател на ПП "Републиканци за България"
Съдържание от ПП "Републиканци за България"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Проблемът в момента на България е, че на такива хубави места се вижда едно мъртвило, животът го няма, не е същото. И това не е само тук. В рамките на три месеца съм обиколил четири пъти цялата страна и навсякъде е такова обезлюдяване. Ако в момента не вземем мерки и не направим някаква промяна, след 20 години няма да има България.
Много хора ме питат: "Ти си имаш всичко, за какво ти е да се занимаваш с политика? Това е мръсна работа". На мен ми писна да ни правят на балъци", заяви Павел Вълнев, един от най-успелите представители на новата българска емиграция и заместник-председател на ПП "Републиканци за България".
Във филма "Щом мога аз, можеш и ти" той разказва, че успява да замине за Америка през 2002 г. със студентска бригада. "Като отидох се срещнах с българи, които караха камиони. Идваха на почивка и от разговорите с тях разбрах, че изкарват по 5000 долара на месец. В същото време братовчед ми си беше купил апартамент срещу Пловдивския панаир за 25 хиляди долара и аз веднага сметнах, че 5 месеца работа са един апартамент. Казах на брат ми да дойде, оставаме 1-2 години и се прибираме", разказва той.
Павел Вълнев споделя, че са работили на много места - в общината, където е бил чистач, отговарял е за два парка и за малкия център. "Бях в перално помещение, където работих нощна смяна сам. С брат ми работихме на паркинги за лодки. Сутрин като се прибирах след нощната си смяна, карах на отворен прозорец, защото можех да заспя на някой светофар. Усещах, че нямам сила", спомня си той.
Братята остават в Чикаго, работят като разносвачи на пица, сервитьори, чистачи, контрольори на паркинг и шофьори. С пари на кредит и със свои спестени средства купуват първия си камион.
Година след година при пълно спазване на правилата укрепват финансово, взимат кредити, купуват още големи камиони, получават зелени карти, а после и американско гражданство.
Павел Вълнев е на 41 години, семеен, с две деца. Почти 20 години живее и работи в Чикаго. "България ти става все по-мила и по-скъпа, когато си на хиляди километри", разказва бизнесменът.
"Пaвел е работохолик, човек, който обича да си поставя високи цели и да ги сбъдва", казва брат му Румен Вълнев и допълва: "Не знам дали е роден под щастлива звезда, но пред него всяка врата се отваря, той е двигателят, вижда нещата 3-4 години напред, винаги има план".Двамата управляват спедиторски бизнес в Чикаго, щата Илинойс, САЩ. Притежават 700 камиона и 2000 ремаркета. Компанията им е първа в силно конкурентна среда и без никаква държавна помощ и политически протекции. Имат и други бизнеси в Чикаго и на още няколко континента.
Павел Вълнев развива отскоро успешни инвестиции в различни страни от Югоизточна Европа, но не и в България. Единственият му опитв страната е BITelevision, свободна медия с национално покритие.
И до днес в Чикаго Павел Вълнев е най-големият дарител на българската общност. Той подпомага без условия българските църкви, училища, танцовите състави, спортните отбори, културните центрове, фестивалите на родния фолклор и турнетата в Америка на български артисти и певци. Винаги е до хората в радостни и тъжни моменти.
"Никога не съм се интересувал кой откъде е. Ако е българин, винаги съм се опитвал да помогна". Обича да е над нещата и да прощава. Винаги, когато при него са идвали хора за помощ или каквото и да е, е готов да помогне."Хората, гледайки отстрани, виждат само лъскавата част - какви коли караш, на какви почивки ходиш. Но зад това стои много труд и постоянство и човек плаща доста висока цена. За това, че съм се захванал с политика също заплащам цена, защото не се виждам с децата, с жена ми и с родителите, които вече са на възраст. Един ден това време ще го търсим. Както и децата, те сега са там, но след години, когато отидат в университет, аз ще ги търся", казва заместник-председателят на "Републиканци за България".
Вълнев разкрива, че много пъти е правил от нула невъзможни неща, за да има голям резултат.
"Над хиляда човека работят за нас в Америка. Много хора знаят само за бизнеса ми с камионите, но аз съм имал всякакви бизнеси през тези 20 години. Купувал съм сграда за 5 милиона в кризата и съм я продавал за 17 милиона. Това съм го правил много пъти с големи предприятия, заводи... Купувам нещо и го препродавам. От там съм направил много повече, отколкото от камионите. В момента имам акции във всички по-големи световни компании, които съм ги купувал в правилното и точното време. За Amazon, ако преди години си дал 5 хиляди долара, сега инвестицията е 1 милион. Там също имам доста добър резултат и скок във финансово състояние. През всичките години съм правил правилните инвестиции. Със сигурност съм допускал грешки, но те не са били фатални и не са позволили бизнесът да пострада. Като говорим за бизнес - говорим и за внос на най-различни стоки, не само от България, но и от цяла Европа - от Полша, от Турция и от Китай сме правили дистрибуция на различни стоки, месопреработка, хранителни магазини. Имаме трак стоп - продажба на петрол. Мога да кажа, че оборотът, който правят всички бензиностанции от София до Бургас, го правим само с един трак стоп. Там спират двеста камиона, всеки от тях зарежда по 1 тон", споделя Вълнев.
Във филма "Щом мога аз, можеш и ти" бизнесменът казва, че започва да се занимава и с енергийни проекти - газови централи, фотоволтаици в Северна Македония, Албания и Косово. Има план и за Сърбия.
"Никога не съм мислил да се занимавам с политика. Даже, когато имах телевизията, журналистите ме питаха: "За какво ти е тази телевизия" и подозираха, че най-вероятно ще се занимавам с политика. Тогава им отговорих, че нямам такива намерения. В крайна сметка мислих дали ще мога да променя нещо, защото една птичка пролет не прави. След това си направих план и започнах да говоря с успешни хора по света. Разбрах, че има една енергия и е дошло времето да направим някаква промяна, за да не ни правят на балъци. За 30 години нищо не се променя, само едни празни приказки. Дълго обмислях влизането в политиката, говорих със семейството ми, с жена ми. Баща ми и брат ми ме подкрепиха веднага, брат ми винаги е заставал зад мен и се разбрахме, че той ще поеме по-голяма част от бизнеса в Америка, за да имам повече време за пътуванията".
Американският бизнесмен, мултимилионер, филантроп с български произход Шефкет Чападжиев казва за Павел Вълнев: "Аз знам едно - Павката иска да направи нещо добро за България. Аз знам, че той няма нужда от пари. Той може да живее целия си живот на някой остров, може да си има яхта и да си живее спокойно. Но това го влече, иска да направи нещо за България. Аз се гордея с него".
"Имам си моя теория, че, ако успея да убедя 100 човека като мен, ще тръгнем в правилната посока. Успели хора, които нищо не искат от държавата, освен да й помогнат. Започвам да намирам такива хора. Тук, в България, политиците са шаблон, всички говорят клишета, не говорят истината, скъсали са връзката с хората. Обиколих 4 пъти страната, срещам се с хората, гледам ги в очите и си говорим за проблемите им, не се притеснявам да съм сред тях, защото нищо не съм откраднал или злоупотребил. Аз съм един човек, който винаги се бори за някаква кауза. Където и да отида, хората ме посрещат добре и ми се радват", казва Вълнев.
Павел Вълнев е дясномислещ и дяснодействащ човек. Той носи не само своята отговорност, но и постоянната грижа за голямата си фамилия, за работниците и експертите си. Посветен на най-новите технологии и системи за управление, той непрекъснато внедрява съвременни улеснения за хората, които се трудят в компаниите му. За него дадената дума е повече от всеки договор.
"Ако получа подкрепата на хората, мога да се справя с всяка една ситуация. Ти си силен, ако чувстваш подкрепата на хората. Искам да погледна всеки един българин в очите и да му кажа: Повярвай в себе си! Щом мога аз, можеш и ти!", каза в заключение Павел Вълнев.
