🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Конституционният съд отмени финансирането на партиите от бизнеса

Принципно няма пречка партиите да получават дарения от фирми, но при ясни правила и ограничения, казва съдът в едно много закъсняло решение

Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

След близо две години умуване Конституционният съд обяви за противоконституционна въведената през 2019 г. възможност бизнесът да финансира политическите партии с дарения, без да има каквото и да е ограничение в размера на даряваните суми.

С решение от вторник КС отмени текстовете в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, приети през 2019 г. по предложение на ДПС, с които паднаха съществуващите дотогава забрани партиите да получават дарения от юридически лица и еднолични търговци както за регулярната си дейност, така и в рамките на изборни кампании. Това отпуши възможността партии да бъдат финансирани включително и от държавни и общински дружества, общини и пр., при това без да има определен лимит на отпусканите суми. Единственото ограничение пред това финансиране е забраната партиите да получават дарения от фирми, които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, т.е. офшорки.

Принципно няма пречка партиите да получават дарения от фирми, но при ясни правила

"В Конституцията не се съдържа пречка политическите партии да бъдат финансирани с дарения както от юридически лица, така и от еднолични търговци", казва изрично КС. Проблемът е в условията, които законът предвижда за това финансиране, защото "при сега предвидените в закона ограничения [то] е в несъответствие с конституционно допустимото". Публичното финансиране от държавата се извършва при равни условия за всички политически партии условия, докато частното финансиране е избирателно и без пределен размер, което подрива равенството в политическите права на гражданите. Необходими са ясни правила и за него, каквито се изискват за публичното финансиране.

На първо място, недопустимо е политическа партия да получава пряко или косвено финансиране от държавата или общините извън определеното в закона бюджетно финансиране. Това означава, че държавните органи, общините, държавни или общински предприятия или търговски дружества, търговски дружества, в които държавата или общините имат участие или контрол, не могат да правят дарения на партии.

На второ място, "възможността партиите да се финансират от частни източници следва да е съпроводено от ограничаване на размера на финансиране, което може да бъде предоставено от отделен дарител", казва КС. Само така правната уредба може да гарантира политическия плурализъм. Разрешаването на неограничени дарения от юридически лица и еднолични търговци при единствено предвидените минимални законови ограничения (чл. 24 ЗПП и чл. 168 ИК) не създава такива гаранции", мотивира се КС в едно доста лаконично решение.

От закона отпада и текстът, който до момента превръщаше императивното задължение на държавата да финансира партиите в ангажимент по желание. "Дейността на политическите партии може да се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия", гласи сегашната редакция на чл. 21 от Закона за политическите партии, от който пада изразът "може да".

Решение, забавено 2 години, за откровено популистка промяна

Необяснимото е огромното забавяне на произнасянето на КС с близо две години по един ясен казус. Президентът Румен Радев внесе искането си в края на юли 2019 г., делото бе допуснато до разглеждане в средата на септември същата година с 30-дневен срок за представяне на становищата на заинтересуваните страни. Оттогава единственото движение по това дело е, че получи и втори докладчик - председателят на КС Борис Велчев.

Самата идея за финансиране на партиите през търговски дружества бе внесена в закона като надцакване по популизъм, след като през лятото на 2019 г. управляващите от ГЕРБ предложиха и наложиха драстично намаляване на държавните субсидии за партиите от 11 лева на глас на 1 лев. Това стана след референдума на Слави Трифонов, където едно от исканията беше именно намаляване на партийните субсидии на 1 лев. На това се противопостави единствено БСП, която обяви, че по този начин управляващите от ГЕРБ "легитимират един извънсистемен играч като Слави Трифонов, като го подготвят за бъдещ партньор".

Всичко това се разви на фона на скандала от разкритията, че финансовото министерство от години не е изчислявало правилно сумите на субсидиите за партиите, поради което те са получавали по 13 лв. вместо по 11 лв. на получен глас. В този контекст ДПС предложи да падне забраната за финансиране на партиите от бизнеса като компенсация за намалената субсидия, а в пленарната зала Мустафа Карадайъ в прав текст призна, че така отговарят на популизма с популизъм. "Позицията на ДПС винаги е била за държавно финансиране на партиите. Ние не сме длъжни да понасяме негативите от всяко популистко предложение. На популистките предложения ще отговорим с популистки предложения", каза Карадайъ.

Така като закачка бе прието едно законодателство, което предизвика много тревожни коментари, че въвеждането на неограничено и на практика безконтролно финансиране от фирми при свеждане на държавната субсидия до символични стойности унищожава бавния и мъчителен прогрес по създаване на рамка от базисни правила, която в общи линии съответства на европейските стандарти в тази област.

Президентът Румен Радев веднага атакува тази законова промяна пред КС с много силно мотивирано искане, доста различно от обраното решение на КС. В него между другото се казва, че промените в партийното финансиране създават предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, защото те разпределят публичните средства и определят победителите в обществените поръчки и концесиите. Останалите, и особено малките партии, ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот, се казва в искането. На практика се обезсмисля забраната партиите да развиват стопанска дейност, след като те стават зависими от бизнеса и ще обвързват своите позиции "с печалбата на стопански субекти, част от която ще се връща при тях като дарения". Това пък създава "обилна хранителна среда за корупция", защото финансирането ще се насочва към партиите от властта, казва президентът и дава примери за различните стандарти на партийно финансиране в Европа.