Колко ще струва политическата реклама на местните избори

Медиите обявиха тарифите си за реклама на участниците в изборите на 27 октомври

Мирела Веселинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Една от въпросителните на предстоящите избори е как ще се отрази орязването на държавната субсидия и създаването на възможност за безлимитни дарения от бизнеса и отделни граждани върху медийно отразяване на предизборната кампания, които винаги са най-голямата част от разходите в нея. Това се казва в първата част от традиционния медиен мониторинг на изборите на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), публикуван ден след като изтече срокът за медиите да обявят тарифите си за изборите. Междувременно се появи и друг фактор, чието отражение предстои да се види – заявлението на премиера Бойко Борисов, че ГЕРБ няма да дава пари за реклама в тази кампания.

След скандалите с публикуваните снимки в ПИК с цел да дискредитират кандидата на "Демократична България" и с отстраняването на журналистката Силвия Великова от ефира на БНР премиерът Борисов в опит да омаловажи призива на представители на гилдията към политиците да игнорират ПИК заяви: "Скандалът с ПИК е като скандала с "Биволъ" и много други телевизии и радиа. На евроизборите сме дали на огромния брой медии от партийната субсидия, сега не даваме на никой. Това съм разпоредил. Така че за политическа реклама пари ПИК няма да получи от нас, но няма да дадем и на другите медии, защото смятам че и те по същия начин прекаляват в други сфери".

Това, че ГЕРБ няма да правят официално политическа реклама в медиите, едва ли ще се отрази на кампанията на управляващите, доколкото самият премиер на практика е основната фигура в нея, а имат и силно преобладаващ брой действащи кметове, които да режат ленти на обекти, оставени за откриване по време на кампанията.

Не случайно претендентката за кметския стол в столицата Мая Манолова в интервю пред "Нова телевизия" призова Йорданка Фандъкова да излезе в отпуск, докато трае кампанията, вместо да си прави пиар чрез общински мероприятия.

ГЕРБ и БСП очаквано са най-големите официални "платци" по време на избори за политическа реклама. За изборите за европарламент ГЕРБ е отчел пред Сметната палата разходи за медии размер на 839 869 лв., а БСП (в колалиция) - 1 127 471 лв.

Половината от разходите - за политическа реклама

Традиционно най-големият разход в изборната кампания за партиите и коалициите са парите за медийно отразяване – около 50% от всички разходи, сочи анализът на ИРПС. Общата сума за медийно отразяване на шестте предизборни кампании от парламентарните избори през 2013 г. досега е 41,082 млн. лева, като се наблюдава една любопитна тенденция – за всяка следваща кампания номиналният размер на обявените разходи за медийно отразяване намаляват (при уговорката, че все пак става въпрос за различни избори).

Ако за парламентарните избори през 2013 г. партиите и коалиците са обявили похарчени 9 329 536 лв. - най-голямата сума за последните шест кампании, то през 2014 г. за евроизборите и за Народно събрание са похарчени съответно по над 6 млн. лева, за президентските през 2016 г. - само 3 млн. лева, за парламентарните през 2017 г. - 5,172 млн., а за евроизборите през тази година – 4,9 млн. лв. Всички тези суми са извън медийните пакети, които се предоставят на партии и колации без право на държавни субсидии и инициативни комитети на независими кандидати. Таванът на тези пакети е 40 000 лв.

Финансов ценз в телевизиите

В понеделник изтече крайният срок за медиите – печатни, онлайн и електронни с изключение на БНР и БНТ, да обявят на интернет страницата си тарифите си за отразяване на предизборната кампания. Тарифите на обществените медии – БНТ и БНР и техните регионални центрове се определят от Министерския съвет, което за тази кампания стана с прието на 5 септември постановление.

Тарифите на БНТ и БНР логично са далеч под тарифите на бТВ и Нова тв. "Най-скъпата цена на БНТ е малко над 2800 лв. за 30-секунден клип в най-гледаното време - събота и неделя от 20:30 до 21 часа. За същата услуга цените на двете частни национални телевизии са три пъти по-високи - близо 9500 лв.", коментира за "Капитал" Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда. Тя посочва и друга нова според нея форма на политическа реклама, а именно платен репортаж във или около новинарските предавания в "Нова тв", включително и в централните новини, където цената е 16 214 лв. за една минута.

Дори за участие в публични дебати в обществените радио и телевизия се плаща - 200 лв. за 30 секунди в БНТ1 и 70 лв. за една минута в програма "Хоризонт".

В рамките на първата част от мониторинга си ИРПС е проверил сайтовете на 42 национални и регионални медии – 10 телевизии, 3 радиостанции, 16 вестника и 13 информационни сайта и агенции. Проверката показва, че общо пет медии не са изпълнили изискванията на Изборния кодекс да обявят условията за отразявяне на кампанията.

Три от тях - "Алфа ТВ", в. "Дума", в. "Черно море", традиционно не публикуват офертите си. За другите два в анализа се сочи, че: "По отношение на сменилите част от собствеността си в. "Монитор" и в. "Телеграф" не става ясно къде се публикуват тарифите на тези издания, ако това изобщо се прави. На страницата, на която в предишни избори публикуваха цени за реклама, вече не се предоставя информация за тарифите им."

Медиите, които са публикували офертите си, го правят по три различни начина. По-голямата част от тях – общо 27, публикуват конкретни тарифи за отразяване на предстоящата кампания: телевизиите БНТ, bTV, NOVA, Канал 3, Bulgaria On AIR, "Европа", "Скат", ТВ "Евроком" и БСТВ, радиата БНР, "Дарик" и "Фокус", вестниците "Труд", "24 часа", "Марица", "Черноморски фар", "Старозагорски новини", "Утро", "НИЕ", "Арда NEWS", сайтовете Vesti.bg, БТА, Bgnes, Focus-news, Novini.bg, "Клуб Z", "Епицентър".

Друга част не са обновили информацията за тарифите от последните избори за членове на Европейския парламент - "Стандарт", в. "Сега", Dir.bg, Offnews.bg, трета част посочват общи тарифи за политическа реклама, в което влизат и предизборните кампании: "Струма", "Борба", "Дневник" и "Капитал", "Медиапул", "Вяра Нюз", "Фрог нюз".

Минимални глоби

Изборният кодекс предвижда глоба от 2000 до 5000 лв. за доставчиците на медийни услуги, които са нарушили задълженията, свързани с кампанията – предоставяне на еднакви условия на всички участници в изборите, обявяване както на тарифите, така и на сключените договори с партии, коалиции, инициативни комитети или друг възложител във връзка с предизборната кампания и др. При рецидив глобата е от 5000 до 10 000 лв. Според изборни експерти на фона на огромните суми, които се харчат по време на изборите, това не е достатъчно, за да стимулира изпълнението на тези ангажименти. Още повече че е публична тайна, че част от платеното за медийно отразяване не се обявява пред Сметната палата, защото се извършва на черно.

Самата процедура по налагането на глобите я прави неефективна, посочват експертите. ЦИК съставя акт за нарушението, но няма право да налага директно санкциите, а праща акта на областния управител с искане той да определи размера и да наложи глобата.

В сряда ЦИК организира среща с медии за дискусия върху правилата за отразяване на предизборната кампания и най-честите нарушения.