🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Мнозинството върна втората съдебна инстанция за ОВОС, но тя ще влезе в сила след две години

Различията между управляващите по въпроса станаха видими и при гласуването в пленарната зала

Депутатът от ДБ Владислав Панев (третия отляво надясно) предложи в пленарната зала компромисния вариант с гратисния перод за втората съдебна инстанция за екооценките
Депутатът от ДБ Владислав Панев (третия отляво надясно) предложи в пленарната зала компромисния вариант с гратисния перод за втората съдебна инстанция за екооценките
Депутатът от ДБ Владислав Панев (третия отляво надясно) предложи в пленарната зала компромисния вариант с гратисния перод за втората съдебна инстанция за екооценките    ©  Юлия Лазарова
Депутатът от ДБ Владислав Панев (третия отляво надясно) предложи в пленарната зала компромисния вариант с гратисния перод за втората съдебна инстанция за екооценките    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Промените ще се прилагат чак от 1 юли 2024 г.
  • Те са компромисни, а част от депутатите в мнозинството защитаваха стария режим.
  • Втората инстанция ще е ВАС, който ще има срок за произнасяне до шест месеца.

Продължилият няколко месеца спор в управляващата коалиция дали да остане сегашното положение разрешенията по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) да се оспорват само на една съдебна инстанция, или това да става на две инстанции беше решен компромисно в пленараната зала. Това стана при гласуването на второ четене на промените в Закона за опазване на околната среда в четвъртък.

Окончателно приетите поправки предвиждат обжалването на разрешенията по ОВОС за обекти с национално значение, които са със стратегическа важност, да продължат да се гледат само на една съдебна инстанция, но до 1 юли 2024 г. След тази дата делата вече ще се решават от две инстанции, като втората инстанция Върховния административен съд (ВАС) също ще има срок за произнасяне до шест месеца.

Промените бяха одобрени с гласовете на четирите партии от управляващото мнозинство - "Продължаваме промяната" (ПП), БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България" (ДБ). Колегите им от ДПС се въздържаха, а от "Възраждане" бяха "против". Бившите управляващи от ГЕРБ, по чието време през 2017 г. беше прието обжалванията на екооценките да става на една съдебна инстанция, участваха в дебата в пленарната зала, но не гласуваха по предложенията.

Коалиционната сага със съдебните инстанции

Предложението, с което се ревизираше поправката на ГЕРБ и се връщаше старото положение делата по издадените от Министерството на околната среда разрешителни по ОВОС да се гледат на две инстанции, беше внесено още в началото на декември миналата година от служебния кабинет на Стефан Янев. Между първото и второто четене на законопроекта обаче депутати от мнозинството от ПП, ИТН и ДБ внесоха предложение, което предвиждаше да се запази старото положение, прието от ГЕРБ - едноинстанционното производство за делата по ОВОС да се запази. Мотивите им бяха, че така ще "отпадне рискът от създаване на условия за забавяне на реализирането на обекти с национално значение, което застрашава възможността за европейското им финансиране".

Заради острата реакция на екологични неправителствени организации, които настояваха за връщането на втората инстанция с аргумента, че е важно да се осигури контрол от административен съд на по-висша инстанция, отдалечена от местните интереси, от мнозинството започнаха да обсъждат как да излязат от ситуацията. Те обмисляха различни варианти, но заради продължаващите разногласия в коалицията пропуснаха срока за внасяне на предложенията между двете четения на законопроекта.

Най-много за запазването на едноинстанционното производство бяха от ИТН, тъй като повечето големи инфраструктурни проекти са към МРРБ, чийто министър Гроздан Караджов е от квотата на партията на Трифонов.

Така се стигна до решението компромисният вариант с връщането на двете съдебни инстанции, но с гратисен период от две години, да бъде предложен директно в пленарната зала при второто четене на законопроекта. Предложението беше направено от съпредседателя на "Зелено движение", което е част от ДБ - Владислав Панев.

Защо трябва да има втора инстанция

При дебата в пленарната зала, който продължи около два часа и половина, обаче отново се видя разнобоят в редиците на мнозинството по въпроса чрез изказванията на отделни депутати от три от управляващите формации - ПП, БСП и ДБ.

Депутатът от ПП Александър Дунчев, който води битка с незаконните сечи в горите, заяви, че ще подкрепи предложението за въвеждане на двуинстанционното производство на МС. "Уважавам, но няма да подкрепя предложението за срокове, защото това е просто отлагане във времето на проблема и хвърляне на прах в очите на хората", каза Дунчев. По думите му по време на управлението си ГЕРБ са премахнали втората инстанция и в други закони. "Това е тяхната философия, за да може да държат властта", заяви Дунчев. Той уточни, че разбира аргументите на колегите си, че обжалването забавя строителството на големите инфраструктурни проекти, но заяви, че управляващите "не могат да правят компромис с правата на хората".

Дунчев се позова на справка от МОСВ, че закъснението при обжалването на втора инстанция по ОВОС за национални обекти е средно с четири месеца.

Сблъсък в БСП по въпроса

Против предложението за гратисен период за влизането в сила на двуинстанционното производство се изказа и депутатът от БСП Крум Зарков. Той посочи, по този въпрос винаги е имало две инстанции. "При промените ГЕРБ срещнаха отпор от тогавашната опозиция от БСП. Днес този дебат продължава, защото коалицията тръгна смело и някъде по пътя започна да се колебае и това колебание продължава и сега", каза Зарков. По думите му втората инстанция е важна, защото тя не е проверка на същите факти, а се явява касационна. "В него се гледа дали за всички важи един и същи ред. Когато подобен въпрос се остави без касация, то тогава битката става страшна - едни проекти минават, други не минават ", заяви Зарков. Той посочи и че определянето на един проект за голям инфраструктурен е в правомощията на Министерския съвет, който решава кой ще минава по тази линия и кой - не.

С изказването си Зарков влезе в противоречие с колегите си от парламентарната група Емил Георгиев и Борислав Гуцанов, които се изказаха срещу втората съдебна инстанция при екооценките. Георгиев, който е председател на "Екогласност" дори заяви, че втората инстанция "дава възможност на мними природозащитници да злоупотребяват с правото".

В подкрепа на колегите си от ПП и БСП се изказа и Зорница Стратиева от ДБ. В изказването си тя посочи, че ако мнозинството продължава да подкрепя едноинстанционното производство, ще се нарушат принципите на основните договори на ЕС. "Това ще създаде риск за налагане на финансови корекции от страна на ЕК за големите инфраструктурни проекти", каза Стратиева.

От коалицията от неправителствени организации "За да остане природа" разкритикуваха компромисното решение втората инстанция по жалбите срещу екооценките да влезе в сила след две години. В нея се казва следното:

Възможността за обжалване на втора инстанция на ОВОС за обекти от "национално значение" се връща, но чак през 2024 г. Дали това ще се случи наистина, гаранции няма. На същия принцип вече 10 години повече от 120 общини у нас нямат одобрени общи устройствени планове. Депутатите залагат срок това да се случи след две години и малко преди изтичането му гласуват отлагане - за още две. Така въпроси като къде, кога, какво може да се строи остават с отворен отговор, а последиците са бетон по цялото ни Черноморско крайбрежие.

Какво означава едноинстанционното производство по делата за обжалване на одобрена Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за обекти от национално значение? Означава, че още поне две години достъпът до правосъдие на гражданите ще бъде ограничен. Още поне две години България ще има закони, които противоречат на духа на европейското законодателство и на международни споразумения.

Още поне две години проекти, за които без ясни критерии се твърди, че са от "национално значение", могат да гълтат милиони в проектиране дори ако експерти и учени представят неоспорими доказателства, че са опасни за природата и хората.