Само "торти от трохи" ли има в менюто на българското ляво

Едно обаче ги свързва - неспособността да се припознаят в сегашните "леви" партии. Както в доминиращата БСП, така и в опитите на отцепници от "столетницата" да поставят основите на "ново ляво обединение". През последните години тези формации придобиват по-скоро десен облик и заемат силно консервативни позиции - например в отношението си към правата на жените и малцинствата, ясно изразено в кампанията срещу Истанбулската конвенция. Въпреки малобройните опити нещо ново да се реализира в лявото пространство, остава усещането за огромен политически вакуум в него, който лишава прогресивните избиратели от опция за адекватно представителство на техните убеждения и интереси.

Източник: Български фонд за жените

Новият "нафталинен" опит

Носталгична, нафталинена, реваншистка. Така доц. Борис Попиванов, преподавател по политически идеологии в СУ "Св. Климент Охридски", определи срещата за "ново ляво обединение" на 29 ноември. На събитието в НДК се събраха лидери на няколко политически формации вляво, които през годините са се отделили от БСП - Георги Първанов, Румен Петков, Татяна Дончева, Мая Манолова, Георги Кадиев. Срещата се проведе по инициатива на членуващия в БСП и критичен към нейното ръководство Костадин Паскалев, който все пак не искаше да бъде определян като "лидираща личност".

Целта на събитието привидно беше даването на нов импулс за развитие на българската левица и преодоляване на кризата от силното изтласкване на БСП в консервативния спектър под ръководството на Корнелия Нинова. Реалният замисъл обаче бързо се изясни - не да се започне истински идеен разговор за лявото в България, а да се планира участието на формациите в евентуални предсрочни избори през пролетта. Не стана дума за нищо ляво от гледна точка на политики и идеи, на визия за обществото и бъдещето. Загуби се дори въпросът за "обединението", като дискусията се насочи към личните отношения между определени фигури и партии. "Новото" в инициативата също остана карикатурен етикет, тъй като участниците бяха отдавна познати лица от миналото на самата БСП.

"Какъв импулс може да даде такава среща, при положение че на нея присъстваха само и единствено хора, чиито позиции и авторитет в политиката са били много по-големи в миналото, отколкото сега", пита доц. Попиванов. Той не е оптимист, че "новото ляво обединение" ще постигне значителен резултат. "Практиката е показала, че от трохите не може да се направи нова торта. А те искат точно това - от трохите, които веднъж са отпаднали от тортата, да се направи нова, която да се услади на левия избирател. Това няма как да се случи."

"Ново ляво обединение" може да започне единствено от прогресивните редици вътре в самата БСП, което засега не се очертава.

доц. Борис Попиванов, преподавател по политически идеологии в СУ "Св. Климент Охридски"

Макар че според някои наблюдатели тази среща означава край на монопола на БСП в това политическо пространство, в действителност тя затвърди усещането за задънена улица пред българската левица. Заради това позициониране и прогресивни хора като Троян не могат да се припознаят в посланията на номинално левите партии. Според него и БСП, и отцепниците от нея са "очевидни консерватори", които отказват да се адаптират към новите реалности и продължават да поддържат само реакционни политики.

На същото мнение е и Рая Апостолова от новата лява платформа "Прогрес" и от екипа на изданието "Диверсия". Според нея основна вина за положението на българското ляво има БСП, но и отделилите се от нея "нови" формации също продължават да тикат лявото в консервативна и дясна посока. От "Прогрес" са получили покана за срещата на 29 ноември, но не са се отзовали именно заради резервите, които имат към присъствалите политически фигури. "На кръглата маса седна една малка част социалисти и социалдемократи наред с една огромна група от завили вдясно личности и формации, които действат според принципите на "консервативния социализъм", казва Апостолова.

Въпреки това за нея е важно да не се преекспонира ситуацията вляво като проблем на "младите срещу старите". Кризата на левицата е на първо място резултат от системния отказ на БСП и отцепилите се формации да следват базови принципи и послания на лявата идеология като цяло.

Защо не пробиват прогресивните алтернативи

При тази фундаментална криза на българското ляво е логично да очакваме нови прогресивни и либерални формации да запълнят този вакуум и да отговорят на исканията на левите избиратели. Това обаче не се случва.

Според доц. Попиванов обяснението се крие във факта, че организационният, медиен и финансов ресурс в лявото пространство е съсредоточен в лицата, присъствали на събитието от 29 ноември. "Затова никой не може да ги спре, колкото и да се провалят. Докато сами не си тръгнат оттам, никой не би могъл да заеме тяхното място."

Попиванов смята, че "ново ляво обединение" може да започне единствено от прогресивните редици вътре в самата БСП, което засега не се очертава. "Или оттам ще изскочи заек, или няма да изскочи отникъде." За Троян е логично такива опити да се появят от установените партии, защото те са по-влиятелни. В същото време това са йерархични организации, които сериозно потискат прогресивните си представители, както се вижда от политиката на ръководството на БСП през последните години.

Рая Апостолова е на мнение, че монополът на БСП все пак се пропуква, но още е рано да се говори за изместването й от по-прогресивни алтернативи. "Реакционните течения доминират над социалистическите. Това е една вътрешна борба за дефиниране на лявото движение поначало, която истинското ляво губи", казва тя. Тези процеси текат на фона на задълбочаваща се политическа криза и все по-голям дял негласуващи. Апостолова се надява, че именно те могат да бъдат "спящата клетка" на опразнената левица.

Допълнителна трудност според нея идва от цялостната политическа среда. "Тя е прикрепена в десния дискурс. Дори представители на БСП, АБВ и други проекти се придържат към същия разказ, който върви и отдясно. Разбира се, че за прогресивното ляво - антирасисткото, антихомофобското, ще бъде трудно да пробие в тази среда."

С появата си на политическата сцена миналата година "Продължаваме промяната" даде заявка, че може поне донякъде да осъществи този пробив. Според Апостолова формацията не е успяла да го направи, а по-скоро се е превърнала в поредната дясноцентристка партия. Доц. Попиванов също смята, че ПП няма място в прогресивното ляво пространство, но все пак може да се опитва да обхване и левите избиратели. Троян например е бил склонен да гласува за партията на Петков и Василев именно заради облика й на прогресивна алтернатива, но бързо се е отказал, когато разбрал, че в листите й е Константин Бачийски - участник в "Парада на хетеросексуалността", организиран против "Бургас прайд".

На този фон все пак се развива дейността и на редица леви колективи и движения като "ЛевФем" или "Фабрика Автономия". Доц. Попиванов оценява тяхната засилена активност в защита на различни каузи и в изобличаването на случаи на нарушени права, експлоатация и дискриминация. "Тази дейност обаче не е в състояние да предизвика мобилизация, защото е поднесена по начин, който не стига масово до хората", казва той и добавя, че пътят на такъв тип колективи е теоретично правилен. "Това е пътят, в който успяваш да убедиш хората, че единствено чрез колективна борба за защита на права биха могли да постигнат по-добър живот за себе си и своите близки. Но макар тези нови леви групи да показват правилния път, засега нямат потенциала да се придвижат по-нататък по него."

Какво да се прави

В момента прогресивните леви движения - с някои изключения от вътрешната опозиция в БСП, не се реализират в рамките на партийната политика. Пример за това е лявата платформа "Прогрес", обявена в началото на август тази година. Тя се заявява като неформално обединение на леви избиратели, работници, интелектуалци и политици. Платформата обаче няма намерение да участва в избори, тъй като не вижда лявата идея като борба за участие във властта. "Въпросът не е да ставаме представители на хора и социални групи. Мястото на лявото не е само в парламента, то е на улицата, в кварталите, във фабриките и мините. Лявото работи заедно със засегнатите групи, а не просто като техен представител", казва Рая Апостолова.

Идеалният сценарий е този тип ляво движение да върви ръка за ръка със стремежа към парламентарно представителство. То обаче не разполага със структури, които да направят това възможно. "Затова е основна задача да се градят движения и организации по места. Несериозно ще е да се превърнем в поредния проект, който няма изградени организационни клетки", обяснява Апостолова.

За начало на тези процеси най-напред трябва да се поведе широк и смислен разговор за идеите на прогресивните сили - както вътре в БСП, така и в рамките на други леви проекти. "Необходимо е, защото имаме една огромна ножица на неравенствата, която се разтваря всеки ден, казва Апостолова. Затова ни трябва един по-различен разговор за лявото - не само в България, но и в глобален план."

Този разговор не трябва да се свежда само до партии и "нови леви обединения", нужно е и гражданският активизъм да се легитимира като част от политическия процес, добавя Троян. Тъкмо там той вижда собствената си роля в реализирането на прогресивните цели. В бъдеще студентът ще продължи да участва в инициативи на леви организации, а ако не стане активист, ще търси път в академичната сфера. "Колкото и да си мислим, че политиката е само за партиите, има хора, на които им пука за другите и наистина се стремят към по-справедливо общество. Аз искам да съм един от тях."