След второто четене на промените в конституцията: какво означават новите текстове

За първи път: образованието и културата

Основен акцент в конституционните изменения са текстовете, свързани със съдебната реформа, наред с тях обаче бяха прокарани и други. Съществена нова разпоредба е предложеният между първо и второ четене текст, който гласи: "Науката, образованието и културата са национални ценности. Държавата създава условия за свободното им развитие. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство."

В първоначално внесения проект управляващите и ДПС предвиждаха да се запише, че националният празник е 24 май, а не 3 март. Но предложението не събра консенсус и отпадна от идеите за промяна на основния закон. С текста, който се гласува във вторник, мнозинството в Народното събрание изрично вписа образованието и културата като държавни приоритети - нещо, което до момента не беше намерило място в основния закон.

Съдебната реформа: какво се прие и какво означава

Идеята за конституционни промени изобщо води началото си от саботираната от ГЕРБ и ДПС през 2015 г. съдебна реформа. Ето защо основен фокус на измененията бяха текстовете в частта "Съдебна власт". Окончателно оформените текстове тук са в няколко посоки.

• Висшият съдебен съвет (ВСС) се разделя окончателно на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. В тях се запазват квотите, предложени от ПП-ДБ, с които се цели да се гарантира съдийска независимост и прокурорска отчетност. Така във Висшия съдебен съвет ще има 15 членове - председателите на ВКС и ВАС, 8 съдии, избрани от съдии, и 5 души квота на Народното събрание. Целта е да се гарантира независимост на съда. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - главният прокурор по право, двама представители, избрани от прокурорите, един от следователите и 6 от парламента. Така в прокурорския съвет се увеличава обществената квота, а целта е с подобно разпределение на силите, главният прокурор да не доминира съвета.
• Пленумът на Висшия съдебен съвет вече ще се нарича Общо събрание на ВСС и Висшия прокурорски съвет, като правомощията му ще силно ограничени. Което означава, че повече прокурорите няма да успяват да се намесват във въпросите, които се отнасят до съда.
• Мандатите на Съдебния и Прокурорския съвети ще бъдат четири години. На главния прокурор - пет, на председателите на върховните съдилища - седем.
• В измененията залегна текст, според който "основен носител на съдебната власт е съдът", а прокуратурата и следствието са част от нея. Подобно уточнение, което не съществуваше до този момент, е важно, защото при бъдещи тълкувания ще поставя ясно разграничение между страна и арбитър в процеса.
• Запазва се правомощието на президента да назначава и освобождава председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Това в първоначалния проект за изменения беше отнето от правомощията на държавния глава, но след много критики управляващите се отказаха от намерението си. Беше приет текст, според който, ако президентът не издаде указ за назначаването на председател на ВКС, на ВАС или на главния прокурор в 7-дневен срок, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в сила. Подобна разпоредба на практика блокира възможността президентът да възпрепятства за дълъг период от време назначенията на т.нар. трима големи.
• Запазва се методическото ръководство на обвинението - главният прокурор ще утвърждава еднакъв стандарт за делата в досъдебната фаза. Подобно правомощие е съществено в този му вид именно заради единния стандарт в цялата страна.
• Беше гласувано и намаляването на правомощията на главния прокурор - т.е. бяха премахнати широките граници на надзора за законност. Чрез това си правомощие до момента главният прокурор може да се меси практически във всяка държавна сфера.

Регулатори, служебен кабинет, министри

Сред останалите изменения са текстовете, които изменят института "служебен кабинет". Служебните премиери ще бъдат назначавани от президента. Той обаче ще трябва да избира измежду седем длъжностни лица. От първоначално определените за възможни служебни премиери отпадна председателят на Върховния касационен съд.

Така президентът ще има избор за служебен премиер измежду:

• председателя на Народното събрание
• председателя на Сметната палата или заместниците му
• управителя и подуправителите на БНБ
• омбудсмана или неговия заместник.

Ако всички от изброените откажат да заемат тази длъжност и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание. Парламентът вече няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов.

Народното събрание гласува и текста, с който се разрешава двойното гражданство за народните представители (а оттам и на министри). Първоначалният проект предвиждаше условие те да са живели последните 18 месеца в страната. С тази поправка се дава възможност и за двойно гражданство на министрите, но за тях няма да има изискване за уседналост.

В конституцията беше записан и изцяло нов текст за регулаторните органи. В последния му вариант той гласи: "Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон".

Текстът беше критикуван от БСП, но според управляващите това е инструмент в ръцете на опозицията. Според Христо Иванов (ПП-ДБ) такава разпоредба дава възможност при подозрения, опозицията да се обърне към Конституционния съд.