Интервю | Христо Иванов: И ДПС, и другите партии ще получат места в регулаторите

Разбирам всички съмнения, с които се подхожда, дори ги споделям. Но трябва да оценим факта, че политическият пейзаж в България се променя. Ние преминахме от едно състояние, в което 30 години имаше големи политически субекти, около които се формираха правителства. Толкова големи, че позволяваха силни политически лидери, концентрация на много власт, монополизация. Всичко това се пренасяше на територията на съдебната власт, формираха силни лобита там. Това всичко започва да се разпуква, защото преминахме в друго политическо състояние: формирането на повече на брой, и то доста равностойни политически субекти в парламента.

Това налага смяна на политическата технология - търсене в по-голяма степен на разговор, на сложни баланси. Някои от тях са дори обект на оправдана ирония - сложната ротация, всички тия еквилибристики, които правим. Но този нов етап дава нови възможности - например постепенно да се съгласим, че не е добре да има бухалки. Това не е нещо, което се случи просто в този парламент. Напротив - ние успяхме да унищожим някои от създадените бухалки с много висок репресивен потенциал и сега мисля, че ако попитате дори партии като ГЕРБ и ДПС, които тогава ни опонираха, сега биха се съгласили, че ходовете ни не бяха лоши.

И ако перспективата за същностна промяна - не просто за текстове от конституцията, а за технологията на правене на политика, тази промяна се върти около това, което изброих. И ще повторя: фрагментацията, разбирането, че трябва да препятстваме всички опити за монополизиране на властта, да се търсят форми на взаимни баланси. В крайна сметка това е фундаменталната технология на боравене с властта, изобретена от западната цивилизация - разделението на властите. Никой да не може да концентрира прекалено много власт и власт да възпира. Това, което правим в цялата доста сложна констелация, е израз на този принцип. Ако всички разбираме това и ако всички го използваме, може да се окаже, че ще се превърне в белег на съзряване на нашата демокрация. Ако това не е просто моментна случайност, а се превърне в разбиране на всички играчи, в това число и на обществото, за това как трябва да се борави с властта, то може да бъде залог за доста сериозен прогрес. Част от него ще бъде дълбокото разбиране на политическите формации, че е нужно прокуратурата да се демилитаризира, а съдът да стане поне структурно, като предпоставки неутрален.

Всичко това звучи много добре, но се сещам че преди години говорихте за за дефицита на справедливост в българското общество и за най-видимите примери за това. В този смисъл - ако бъдат приети промените в конституцията, ще разберем ли например как от собственик на един стар опел се става рязко милиардер? И да забравим за тази битка?

- Има различни начини да си представим промяната в едно общество, включително и тази от едно състояние на несправедливост към по-висока справедливост. Можем да си представим една революция, след която с голяма обществена енергия, изригване всичко се променя и преминаваме в напълно нова ситуация. Историята на революциите показва, че новите ситуации след тях не е задължително да се по-справедливи. Но така или иначе в България след пет избора, двегодишна криза, която показва, че докато се опитват революция и статукво да се преборят за пълна победа, се оказа, че властовата инициатива у нас се изплъзва и отива в съвсем други сили, в това число и такива, които биха имали доста сериозен геополитически контекст. И понеже нито революция, нито статукво победиха, остава пътят на някаква еволюция, ако го разбираме, естествено.

Неслучайно обаче говоря така условно - казвам винаги "ако разбираме, ако оценим ситуация, ако съумеем да я използваме" - това важи не само за партиите, а за всички - правосъдни институции, медии и т.н. Всички те трябва да задават своите въпроси и да търсят отговори. Аз не мисля, че поради факта, че трябва да се променяме, да променяме технологията на вземане на решения или търсене на баланс, някой може да се надява да получи имунитет. Мисля, че в този процес всеки един от нас ще трябва да потърси нови обосновки за своята легитимност. Въпросите, които ни се задават на нас, са точно това - ние трябва непрестанно да обясняваме какво правим. И това е правилно. Това важи за всеки един, в това число и господин Пеевски.

Колкото повече се опитваме да черпим легитимност от новата ситуация, толкова повече ще трябва да обясняваме кои сме и за какво се борим. И в този процес ще стигнем до много истини, и то ще стигнем по начин, който е институционално оправдан, а не просто въпрос на налагане на една или друга версия със сила. Мисля, че трябва да разбираме, че пътят към постепенното установяване на по-висока степен на справедливост (да не се лъжем, че това може да стане еднократно и завинаги) ще мине през институционални промени и промяна в политическата технология. Това ще доведе до именно тази нова необходимост от легитимност. Това може да бъде процес на оздравяване и както казва Левски - "всекиму своето".

На вас спря ли да ви е интересно как Делян Пеевски от собственик на 20-годишен опел стана милионер, медиен собственик, защо влезе в списъка "Магнитски"?

- Не, по никакъв начин не е спряло да ми е интересно. И смятам, че това продължава да бъде важен въпрос, на който, ако наистина става дума за институционално оздравяване, ще се търсят и ще се дават отговори. Смятам, че институционалните промени, които правим, трябва да са предпоставка на всички тези въпроси. И на всички други, които изплуват край тях, и на контравъпросите, които могат да се зададат за цялата история на прехода, влиянието и богатствата. От тази гледна точка - нищо, което ние правим, не е насочено към това да премахва въпроси. Напротив - трябва да получат отговор. Но това не значи, че не трябва да се вършат необходимите неща, и то необходими от много, много време. Едното не може да бъде цена за другото, няма да сработи така.

В този ред на мисли, не сте спрели да се интересувате и от казуса "Барселонагейт" и това дали Бойко Борисов има участие в него?

- Пак ще кажа - нашата цел е да има начин най-накрая да се получат институционални отговори по процедурите на върховенството на правото.

С промените в конституцията, които се подготвят от вас заедно с ГЕРБ и ДПС, как смятате, че ще се развие във времето вашата лична идея да се постигне повече справедливост? Какъв ще е таймлайнът ѝ, поне по тия драстични най-видими примери за нейната липса? Приемане промените в конституцията и какво следва?

- Пак да повторя - ние с измененията в конституцията създаваме институционални предпоставки. Няма в деня, в който бъдат обнародвани текстовете в Държавен вестник, да изгрее второ слънце. Всяка следваща стъпка ще бъде борба. Таймлайнът би изглеждал горе-долу така: първо да променим структурните предпоставки за функционирането на съдебната власт и за съотношението на различните институции, както вътре в нея, така и съотношението между парламента и институциите на съдебната власт, след което ще трябва да изберем нов състав на двата съвета - прокурорски и съдебен. Съдебният трябва да бъде предпоставка за по-висока степен на съдийска независимост, а прокурорският - за по-висок контрол и отчетност. Ще трябва да се преборим всички заедно да превърнем тези предпоставки в реалности.

Ще трябва да направят истински ревизия на твърденията, които всички замесени на противопоставянията в прокуратурата казаха - а именно свидетелствата за политическо влияние. Следващият прокурорски съвет ще трябва да даде легитимни отговори по тази тема, а не като действията на Сарафов, който очевидно няма легитимност. Ние ще трябва да излъчим хора в прокурорския съвет, които ще трябва да направят дисекция на всички форми на политическо влияние. Следващият инспекторат ще трябва също да даде съществени отговори. А после да се премине към бавно пречистване на прокуратурата и съда от всички форми на влияние и корупция. Това ще бъде бавен и сложен процес. А залогът за него ще бъдат хората, които ще изберем при новите правомощия.

Част от този процес е и какво ще направим със службите за сигурност, със специализирания антикорупционен орган, който трябва да бъде съставен също. И всички тия сложни промени в крайна сметка с усилията на цялото общество ще трябва да доведат до отговори на тия въпроси.

Искам ясно да кажа, че отговори на въпроси по конкретни дела, които не са дадени от правосъдните институции, може да се убедителни, дори шокиращи, но всъщност не могат да доведат нещата докрай. Само и единствено институциите на съдебната власт, реконструирани по начина, който описвам могат да дадат окончателни и ясни, валидни отговори, с които обществото да продължи напред. Иначе ние можем а се замерваме с думи, прилагателни, всякакви твърдения или дори журналистически разследвания, които са много ценни. Но нищо от това не може да бъде окончателен продукт на промяна. Този окончателен продукт може да го даде само правосъдието.

А как се вписват ДПС в тази ситуация? Какво искат в замяна - техни хора в регулаторите например? Видяхме Чобанов в БНБ, ще видим ли още техни представители?

- В този протокол, за който говорих, трябва да установим възможността да се консултират предварително помежду ни кандидати за регулаторите и да се вземат най-добрите решения. Освен това, което споменахте като факт, трябва да отбележим, че видяхме в тия три стартирали процедури, които предизвикаха конфликт, видяхме оттегляне на кандидати, видяхме и поставяне на сериозни въпроси, в това число и тази седмица по отношение на НЗОК. За мен това са тенденции, които трябва да започнат да бъдат водещи.

Отново на въпроса - ще получат ли ДПС свои представители в регулаторите?

- Да. И те, както и останалите политически сили, с изключение на "Възраждане" от моя гледна точка. Аз винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че трябва в регулаторите да се търси представителство и на други политически сили, при старанието кандидатурите да отговарят на законовите изисквания.

А самите регулатори не следва ли да бъдат деполитизирани?

- Това е изискване на конституцията, ние неслучайно въвеждаме нарочна разпоредба. Същевременно обаче е въпрос на баланс, за да има яснота на политическата отговорност. Така че този баланс ще се търси.

Как обяснявате пътя си - от лодката на "Росенец" до професионален дебат с Пеевски?

- Тази ситуация е изключително сложна. И за практикуване, и за обясняване. Не крия, че правим тежки политически компромиси и поемаме тежки политически рискове. Още при излъчването на кабинета казах, че съм със съзнанието, че за тези тежки политически компромиси е много вероятно да се носи и тежка политическа отговорност. Всичко ще зависи от това какво ще успеем да постигнем. Отидохме на "Росенец", защото искахме да решим определени институционални дефицити и да наложим определен политически курс. В момента пак казвам, че имаме шанс по пътя на съгласието да работим за реализирането на тази програма, с която сме се явили на множество избори. Това е при условията на риск, изобщо не подценявам това. Нашите избиратели ни дават крехък кредит от време, за да видят какво ще направим. Ще поемем отговорността, без да се правим, че тези баланси и компромиси не са правени. Но това е възможност, ако се справим, да придвижим страната напред. И когато мисля за алтернативите, честно казано, нямам никакво съмнение, че трябва да опитваме, защото иначе сме изправени пред възможността да управлява "Възраждане" и това не е плашене.

Затова ли са и онези текстове, които възнамерявате да предложите за промени в конституцията, които са конюнктурни и свързани с Радев - ограничаването на възможността да се назначава служебен кабинет?

- Не са конюнктурни. Видя се дефицит и проблем - един заложен в конституцията проблем, който изкарва властта извън сложния постоянен баланс на взаимно възпиране между институциите, който се търси на всяко ниво. Това е една сложна дантела, която цели никой никога да не държи твърде много власт без ограничения. Тези две години показаха, че е заложена или пропусната една вратичка, през която се очерта един президентски режим, който може да държи изпълнителната власт твърде дълго и няма нито парламентарен контрол, нито легитимация през парламента. И нещо повече - стремейки се и използвайки това, президентът може да се превръща участник, който задържа политическата криза, а политическите партии нямат достатъчна степен на отговорност за формиране на правителство. Защото истината е, че в повечето парламентарни републики, ако не се формира правителство, има такива механизми, че формациите - искат или не - трябва да намерят начин.

В България се видя, че има ситуация, в която политическите сили може да се окаже, че имат по-голяма мотивация да продължат конфликтите помежду си и да функционират в режим на безкрайни кампании. Този дефицит, който се видя, трябва да бъде решен.

Текстът, който ще предложите за ограничаване до два мандата на кметското управление, синхронизиран ли е с ГЕРБ и ДПС, защото те ще бъдат "ударени" от такава разпоредба?

- Този текст ще действа занапред, той няма как да се приложи към настоящите, заварени кметове. Дори сега един кмет да кара пети мандат, ограничението ще се приложи след два мандата за него. Няма как конституцията да действа назад във времето, това е конституционен принцип.

Условно казано, предложенията за промени в конституцията се делят на две групи. Първата и основна са онези разпоредби, които засягат съдебната власт, и те са предмет на международни стандарти и на много разговори тук между политическите субекти. Там има по-висока степен на зрялост. Другата част от идеите ни, част от които е тази, се появяват на масата и са в по-дискусионен режим, ще видим как ще бъдат посрещнати.

Ще изгуби ли основание съществуването на правителството, след като промените в конституцията бъдат приети, според вас?

- Тези промени ще бъдат след това основание за едно много сериозно преразглеждане на устройственото законодателство - Законът за съдебната власт. Едва след това можем да кажем, че нормативната част от съдебната реформа се е случила, ако надявам се, се случи. Ние ще трябва да ревизираме и НПК, защото там има текстове, които позволяват делата на трупчета, злоупотребите с предварителните проверки, определени рецидиви на йерархична зависимост в рамките на прокуратурата. Никога не сме очаквали, че съдебната реформа ще бъде нещо по-малко от това.

Така че в тази част от основанията за съществуване на правителството след промените в конституцията ние ще оценим възможността за завършването на реформата, като преминем към устройствените закони и НПК.

Интервюто взе Полина Паунова