"Алфа рисърч": Малко вероятно е да има мнозинство от две партии след вота
Осем процента щеше да е разликата между ГЕРБ и ПП-ДБ, ако изборите бяха сега. Прогнозата засега е същите партии да влязат в парламента, но изненади не са невъзможни
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- ГЕРБ са фаворит със силно мобилизирани симпатизанти, докато ПП-ДБ са с по-отслабени позиции.
- ДПС и "Възраждане" са с почти равни позиции, а лявото е още по-раздробено.
- Ниската избирателна активност има потенциал да донесе изненади в резултатите.
С предимство от близо 8 процентни пункта и силно мобилизиран електорат ГЕРБ е безспорно фаворит за парламентарните извънредни избори през юни, докато ПП-ДБ е с отслабени позиции след поредицата политически скандали, а ДПС и "Възраждане" са с практически изравнени позиции. С поредното разрояване на лявото за БСП става още по-трудно, а популистите от ИТН засега успяват да се задържат малко над границата за парламента. Така конфигурацията политически партии в следващия парламент вероятно ще се запази същата, но тази за европарламента ще бъде по-различна, доколкото ПП-ДБ ще се явят на първи европейски избори и ще получат вероятно 4 места.
Такава е обобщената картина към момента, която очертава традиционното национално представително проучване на "Алфа рисърч" за електоралните нагласи на старта на предизборната кампания в началото на май. До изборите остава около месец, а проучването е проведено в края на април и първите дни на май. Големи изненади, които да преобърнат тази тенденция, изглеждат малко вероятни, но през следващите седмици ситуацията ще се развие, така че окончателните резултати вероятно ще са различни.
Според агенцията очакванията са избирателна активност да е по-скоро ниска - около 40%, заради негативната обществена енергия от политическите скандали и умората от изборния цикъл. Тази за европарламента пък се очертава да е около 35%, тъй като на евроизборите не могат да участват сънародниците ни в Турция, Великобритания, САЩ и други страни извън ЕС.
Именно избирателната активност е една от интригите на този вот според социолозите - падане под настоящите ѝ нива може да доведе до по-съществени промени в резултатите. Другата интрига е ще доведе ли дисперсията на лявото до възникване на конкурентен ляв политически субект в парламента, или както и при дясното този вот за дълго ще остане неоползотворен. Това води и към основния въпрос: колко политически сили ще могат да формират правителство. Според анализа на социолозите към момента е слаба вероятността да има мнозинство от две парламентарни групи, а колкото повече партии влязат в парламента, толкова по-трудно ще става това. Ще нараснат обаче и математическите (не непременно политическите) възможности за коалиционни комбинации.
Нова манджа от същите продукти?
ГЕРБ влизат в надпреварата като фаворит с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласуват, а избирателите им се отличават с висока мобилизация, втората най-силна след тази на ДПС симпатизантите. Предизвикателство за партията обаче ще е вотът в София, което Борисов опитва да преодолее с личното си участие и това на други знакови лица на партията в столичните листи, отбелязва агенцията в анализа си. Част от стратегията е и видимата конфронтация с настоящото управление на столицата.
ПП-ДБ стартира със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите публични скандали. Силните атаки сплотяват по-твърдите ѝ привърженици и не само не привличат периферия, но коалицията продължава да е "донор" за други политически сили. Към момента със 17.5% тя все пак запазва второто място, но губи около 200 000 гласа от вота си през 2023 г.
Същевременно ДПС (14.9%) и "Възраждане" (14.6%) са с практически изравнени позиции на старта на кампанията и с много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти. "Алфа рисърч" отбелязва, че двете партии си приличат по това, че към тях има по-слаб електорален интерес в изборни периоди, но на самите избори могат бързо да привлекат вот. Но разликата е, че ДПС няма конкурент в нишата си, докато избирателите на "Възраждане" са разнородни и партията има потенциал както да привлича симпатизанти на други формации, но също и да "отдава" избиратели на други крайни и популистки формации.
След поредното разрояване вляво БСП е в лек низходящ тренд с 8.5% подкрепа. Нито "Солидарна България" (2.6%), нито "Левицата" (1.9%) засега достигат границата за парламента, но пък откъсват електорална подкрепа от БСП. Налице е значителен обмен на избиратели между "Възраждане", ИТН, БСП, "Левицата" и "Солидарна България". Къде в крайна сметка ще акостират избирателите, навигирайки в бурното лявопопулистко море, е трудно отсега да се каже, пишат социолозите. Според тях кампанията има потенциал да повлияе на тази част от политическото пространство и да определи каква част от него ще бъде представена в 50-ото Народно събрание. Но и избирателната активност тук може да изиграе значителна роля.
Вотът за Европейски парламент
Проекцията на вота за Европейски парламент сред твърдо решилите да гласуват възпроизвежда в общи линии вота за Народно събрание с тази разлика, че се наблюдава малко по-висока мобилизация на ПП-ДБ (до 18.5%). Друга разлика е, че евровотът за ИТН се очертава да е по-слаб от вътрешния (4.8%) и има висок риск партията да остане под европейския праг (5.88%).
Прогнозата е, че ГЕРБ и ДПС ще запазят броя на своите евродепутати. "Възраждане" ще увеличи вота на националистите, представени в предишния европарламент от ВМРО. А БСП ще е големият губещ, като най-вероятно три от неговите предишни мандати ще отидат към ПП-ДБ (на предишните европейски избори ПП не съществуваше).
Кои са истинските проблеми
В крайна сметка обаче, въпреки че политическият живот през последните месеци беше доминиран от скандали и лични обвинения, за огромното мнозинство от българските граждани тези схватки са вън от грижите им и значимите за тях проблеми, смятат от "Алфа рисърч". Топ три на темите, за които хората искат да чуят ангажиментите на политиците в настоящата кампания, са:
- корупция
- ниски доходи
- здравеопазване.
Демографията, българското производство и пътната инфраструктура са следващите значими проблеми, по които избирателите очакват конкретни решения.
5 коментара
Сега изборите са в условия на осигуряващия неограничавани щети метод за държавна финансова политика. Тази неправилност причинява неустойчивост на пари.
Независимо от резултатите от изборите, всички сме жертви на финансовата сгрешеност. Неограничаваните щети осигуряват провалът на правителството.
Добрата новина е: с употреба на предпазващия от щети метод за държавна финансова политика се подсигурява устойчив национален растеж.
Защо обществеността пренебрегва вредата от прилагането на осигуряващия неограничавани щети метод за държавна финансова политика?
По коя причина е с публично мълчание, че неограничаваните щети осигуряват провалът на политиците?
Ще се запазва ли държавната финансова неправилност?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.