Когато градът замлъкне
Редица културни събития се преместиха в онлайн среда в опит да задържат интереса на публиката
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Редица културни събития се преместиха в онлайн среда в опит да задържат интереса на публиката.
- Секторът обаче разчита на посетителите да се завърнат на физически събития през 2021 г.
- Културата и изкуството не са просто развлекателни дейности, а имат за цел да образоват и сформират общности.
Къде ще ходим? Този прост въпрос е в сърцето на онова, което наричаме градски живот. Той обещава, загатва, изкушава. През голяма част от 2020 г. отговорът на този въпрос беше "Никъде".
Възможностите за забавления и културни развлечения в градовете са блокирани. Кина, концертни зали, галерии, музеи, клубове и барове остават затворени за жители и гости на градовете. Театрите останаха извън тази забрана - малки, но пусти оазиси сред всеобщия страх. Поне в първите месеци на следващата година това ще продължи да е така.
Ето защо секторът на развлеченията прибегна към алтернативни варианти за контакт с публиката. Опит да мигрират в онлайн среда направиха музеи, театри, галерии и кина. Част от тях го определиха повече като временна алтернатива, отколкото като дългосрочно решение. Други се възползваха от ситуацията и погледнаха на предизвикателството като на възможност да разширят услугите и аудиторията си. Трети останаха верни на физическите срещи в чакане на по-добри времена.
И така, какво значеше тази "затворена" година за онези сектори, които наричаме градска култура?
Прожекция от вкъщи
В България от всички сфери на културата и изкуството най-голям е интересът към киното (вижте карето). През 2019 г. повече от половината от всички хора, гледали кино, са в София - общо 2.3 млн. души. По данни на НСИ за изминалата година в столицата са функционирали 16 кина със 101 екрана, където са прожектирани 2338 филма. Градът предоставя най-широки възможности за гледане на европейско кино, като през 2019 г. са прожектирани 1042 филма. Въпреки това интересът към американските продукции остава най-голям и над 1.8 млн. души са избрали да гледат именно тях миналата година. В мултиплекс кината (с повече от осем екрана - бел. ред.), каквито са тези в моловете например, се осъществяват повече от половината годишни прожекции. Те обикновено обаче излъчват основно касови продукции. Алтернативни и арт филми могат да бъдат гледани основно в независими кина, каквито няма в много български градове - включително в големи центрове като Русе и Бургас. Така жителите им нямат достъп до част от европейската култура.
В София през последните години значително се увеличи броят филмови фестивали, които привличат посетители от съседни градове и държави. Организаторите на най-големия от тях - Международния филмов фестивал "София филм фест" (СФФ), традиционно канят над 300 чуждестранни гости, сред които режисьори и актьори, което засилва интереса на публиката.
Тази година обаче е различно. Точно три дни преди провеждането на СФФ през март кината трябваше да затворят. Отпадат всички предвидени гости и зрители, а организаторите трябва да действат бързо. Решават да разделят фестивала на две и да го проведат през лятото и есента, а част от планираните за излъчване филми качват в онлайн платформа.
В онлайн среда обаче кината се конкурират, от една страна, с множеството безплатно пиратско съдържание в торент сайтовете, а от друга, с гигантските стрийминг платформи. "Дистрибуторът държи правата на филма и приходите от онлайн гледане се делят между него, киното и платформата, където се излъчва. Това е крайно недостатъчно", обяснява Мира Сталева, изпълнителен директор на СФФ и Дом на киното. В допълнение билетите за онлайн прожекции са по-евтини от присъствието на място. В периода на първия локдаун от Дом на киното започват да предлагат два онлайн пакета с по 10 български филма. Зрителите имат достъп до тях в продължение на месец, а цената на един пакет се равнява на около 20 лв.
Отмяната на филмови фестивали се отразява и на кино "Влайкова". Към март залата е ангажирана за два месеца напред и всяка седмица мястото посреща допълнително културни събития като концерти и театри. До май салонът в читалище "Антон Страшимиров 1926" е затворен. "След това имаше прожекции, на които присъстваха по двама-трима души. Имаше и по-добри времена през септември и октомври, когато залата беше сравнително посетена", разказва Цветелина Сярова, секретар в читалището. На този етап от кино "Влайкова" се подготвят да пренесат в онлайн среда само някои културни събития, но очакват и срещите на живо с публиката.
По думите на Мира Сталева обаче онлайн прожекциите на филми от Дома на киното ще останат и след коронавируса като възможност за зрителите, но за специфичен жанр или тема. "Плюсът е, че заетите хора, които нямат много свободно време да присъстват в киносалона, а също така и не само софиянци, но публика от цялата страна ще може да гледа част от програмата на СФФ онлайн", добавя тя. Предвид неясната 2021 г. от СФФ планират в рамките на следващото издание на фестивала да организира и онлайн срещи с авторите на филмите.
Театър на открито
След края на първия локдаунд през май театрите останаха постоянно отворени, но с ограничен капацитет. Някои обаче решиха да експериментират с излъчване на постановки онлайн и това се превърна в най-популярното съдържание в стрийминг платформите (вижте карето). За пръв път Международният театрален фестивал "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София" се проведоха вместо през лятото през есента, и то онлайн. Там зрителите можеха да гледат безплатно всички фестивални представления за период от 72 часа.
Според театър "София" онлайн форматите са възможност театърът да напомня за себе си, но не са алтернатива на представленията в зала. Нещо повече - те изискват и допълнителни инвестиции за заснемане и излъчване. Затова от театъра залагат на представления на откритата им сцена "Арена", като първото от тях се случва само ден след края на локдауна през пролетта. "После построихме сцената "На стълбите" пред театъра в парка и там направихме програмата през юни, юли и септември. Адаптирахме четири постановки от репертоара за открита сцена", обяснява Милена Стратиева, ръководител "Маркетинг и продажби". Тя допълва, че през този период театър "София" е поканил всички останали театри и частни трупи да играят на откритата им сцена безплатно. Така за трите месеца програмата е включвала общо 75 представления, или над два пъти повече в сравнение с предишни години. "Забеляза се тенденция, че зрителите предпочитат представленията на открито и искат да заменят билетите си за нова дата, ако заради дъжд например трябва да се проведат в залата", казва Стратиева.
Това обаче не успява да навакса броя зрители. По данни на театъра през 2019 г. те са били над 75.8 хил. души, а към средата на декември тази година са едва 27.4 хил. Програмата на театъра също е реорганизирана с цел оптимизиране на разходи. С приоритет са спектакли, към които има голям зрителски интерес, и са редуцирани такива, в които има гостуващи актьори на хонорар.
Сега, дори когато са отворени за посетители и са де факто единственото живо забавление, останало в града, театрите също страдат от общия спад - било то защото хората не знаят, че са отворени, било защото ги е страх да са на закрито с други хора.
Празни галерии и музеи
При общо 160 самостоятелни музея (включително художествени галерии) в България към 2019 г. посещенията са 5.4 млн. и се увеличават с 5.3% спрямо година по-рано. Този ръст се дължи основно на български туристи, защото според данните на НСИ посещенията на чужденци намаляват с 20 хил., или с 1.6%, през 2019 г.
Музеите са възможност за градовете да привличат посетители от страната, особено през 2020 г., когато туризмът е силно засегнат. Нещо повече - те играят ролята и на образователен център за аудиторията. Затова галерии и музеи в София избраха да се позиционират и в дигиталното пространството. "Постарахме се да задържим вниманието на нашите публики чрез представянето на проектите си онлайн с видеа, кратки лекции и презентации", обяснява Ярослава Бубнова, директор на Националната галерия, която управлява редица музеи с страната. От Софийската градска художествена галерия (СГХГ) пък разказват, че са инвестирали в заснемането на 3D разходки на актуалните изложби и засилват позиционирането си в социалните мрежи с цел да достигнат до по-широка аудитория. "Дейността ни е насочена както към публиката с познание към изкуството, така и към тези, които за пръв път влизат в галерия", казва Маргарита Енева от СГХГ.
Тази година музеите и галериите в столицата изгубиха голяма част от чуждестранните си посетители, особено активни в летния сезон. По думите на Бубнова това се е отразило най-силно на Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски" и Музея за социалистическо изкуство.
Привличането на посетители се затрудни допълнително и от намаления брой експозиции. От СГХГ преместват част от планираните през 2020 г. изложби за следващите две години напред. От Националната галерия пък решават да удължат времетраенето на експозициите и да представят за пръв път някои от собствените си колекции.
Отменени концерти
Повечето концерти тази година, естествено, пропаднаха почти изцяло. Това удари силно музикантите, чиито основни приходи идват от живи участия. Популярният Sofia live club в НДК се определя по-скоро като концертна зала, отколкото като бар. Затова и решава да остане настрана от тенденцията за онлайн заснемане на събития. Така от клуба, който обичайно работи нощем, решават да изтеглят началните часове на събитията - отваря още в 18.30 ч. и започва програмата си в 19.30 или 20 ч. Разбира се, при намален капацитет. "Това не ни помогна, защото клубът е голям и атмосферата е съвсем различна с малко хора", коментира Петър Коев, създател на Sofia live club. Той допълва, че от началото на кризата са отменили 68 събития, като част от тях са прехвърлени за 2021 г. Проведените през годината пък са общо 26.
Донякъде е логично, че след най-тежката си година хората в културния сектор имат силен оптимизъм за 2021 г. Или може би, да го наречем, надежда. Според тях наличието на ваксина срещу вируса ще успокои хората, които, зажаднели за културни събития, ще се завърнат в кина, театри, клубове и галерии. Дали са прави, ще видим. Прогнозите за бъдещето в момента са отменени.
Едно обаче е сигурно - културата и изкуството трябва да бъдат усетени и преживени. А въпреки технологиите това все още не може да бъде постигнато само през екран.
Благослав Анастасов, вокалист на групата Hayes & Y
Как се промениха плановете ви за годината в резултат на пандемията?
Бяхме планирали два концерта в Манчестър, които пропаднаха. Тук (Благослав Анастасов живее в Манчестър - бел. ред.) не е имало възможност за провеждане на концерти от началото на пандемията. Традиционно групата се прибира три пъти в годината в България, през 2020 г. успяхме да осъществим само едно прибиране - през август. Концертите бяха на открито и с намален капацитет и това позволи провеждането им.Използвахте ли алтернативни формати за достигане до публиката?
Заснехме няколко клипа в домашни условия, в които показваме как се свирят определени наши песни. Смятам, че пандемията е възможност за много хора да започнат да се учат на инструмент, и много бих се радвал да е с наша песен.Склонни ли са хората да плащат, за да гледат онлайн концерти?
Твърдо не. Ние дори не сме опитвали, защото от самото начало не вярвахме в концепцията. Мисля, че с времето се доказа, че това не е устойчив подход.Смятате ли, че интересът на хората към културни събития ще се засили през 2021 г. в опит да компенсират пропуснатите месеци?
Надявам се, но никой не знае. Притеснява ме финансовата криза, която вече започна, и това как ще афектира възможностите на хората да посещават културни събития. За съжаление в България не може да се разчита на правителството да помогне на сектора, така че ни остава само да се постараем да изкараме най-доброто, на което сме способни, и да видим как публиката ще реагира.Онлайн сцена
Алтернативата за среща на публиката с културата и изкуството в онлайн среда отвори нови бизнес възможности за стрийминг платформите. Те нагодиха услугите си спрямо търсенето и предложиха нов канал за артисти, изпълнители, музеи, галерии, кина. Един ден след обявяването на локдауна през март театър "Възраждане" излъчи за пръв път постановка онлайн. Компанията STREAMER.BG засне и излъчи в реално време "Ало, ало", а публиката можеше да гледа постановката безплатно или да подпомогне театъра и артистите с билети между 1 лв. и 50 лв. Оттогава броят културни събития, излъчени онлайн, постепенно започна да се увеличава, като по думите на маркетинг директора на STREAMER.BG Таисия Кръстанова интересът е основно към театрални постановки и литературни четения. Някои от тях са с изцяло платен вход като "Пощенска кутия за приказки" и "Поетите" или с дарителски билет по желание. "Въведохме модел, при който зрителят избира между три категории билети с различни ценови нива - символична сума, такава, сходна с цената на място, и по-висока от тази на физически билет", казва Кръстанова.През март стартира платформата Fanstream, която залага на друг модел и излъчва само платени представления, като по думите на Стоян Недин целта им е да предоставят възможност на творците да получават приход от всяко гледане. От компанията работят само като канал за излъчване на културни събития, без да поемат ангажимент по заснемането им. Цените на билетите пък варират между 5 и 15 лв., като в общия случай са с пъти по-ниски, отколкото цената за представление на живо. "Изпълнителят сам определя цената на билета си, защото знае колко биха платили феновете му за ексклузивно съдържание", обяснява Недин. И във Fanstream театърът е най-популярното изкуство, а според компанията успяват да достигнат до десетки хиляди души.
Според Таисия Кръстанова платформите са насочени към специализирана публика, но ако клиентите искат масовост, тя може да се постигне във Facebook. Тя дава пример с постановката "Ало, ало", излъчена от STREAMER.BG, която е гледана едновременно от 5.1 хил. зрители на живо. Впоследствие е достигнала 228 хил. гледания, 15 хил. харесвания и 1.9 хил. споделяния в социалната мрежа.
Бизнес моделът на стрийминг платформите също се различава. Цената може да се сформира на база процент от приходите на събитието или да се заплаща отделно за определени услуги. "Цената зависи от продължителността, брой камери, изграждане на лендинг страница и др.", казва Кръстанова.
Провеждането на културни събития онлайн се очертава като алтернативна възможност за генериране на приходи и през 2021 г. Затова цел на платформите ще бъде да надграждат услугите си, така че максимално да пренесат усещането на физическо събитие в дигитална среда и да помогнат на публиката да съпреживее изкуството от разстояние.
Културата (донякъде) в числа
Няма официални данни за икономическия ефект, който културният сектор има върху градовете в България. Това е част от огромната дупка в статистиката, която години наред не бива запълнена.В изследванията на Националния статистически институт (НСИ) данните за секторите култура, спорт и развлечение са представени общо. През 2019 г. те са произвели брутна добавена стойност за 2.46 млрд. лв., или 2.4% от икономиката. Логично културата в България самостоятелно отчита по-ниски стойности.
Годината започна с лек оптимизъм. Данните на НСИ за първото тримесечие показват, че брутната добавена стойност на култура, спорт и развлечение се увеличава с близо 5% спрямо същия период 2019 г. Добрите новини не продължиха дълго. За периода април - юни тя вече се равнява на 398 млн. лв., или с над 27% по-малко. Спад в добавената стойност беше отчетен и през третото тримесечие - с 13%. Отделните резултати за културния сектор вероятно биха били още по-ниски.
Последните проучвания на Eurostat за интереса към културни събития представя данни едва от 2015 г. Въпреки това те са показателни за интересите на българите спрямо другите държави от Европа. Преди пет години между 15% и 25% от населението над 16-годишна възраст са посетили културно мероприятие, като процентът варира спрямо вида му - най-голям е интересът към киното, следван от представления на живо, а на последно място са културните обекти. По-ниски резултати отчитат единствено Румъния, Сърбия и Северна Македония. Лидери са северните държави, като близо 70% от населението над 16 години в Дания, Швеция и Финландия са посетили културни мероприятия през 2015 г. Средните стойности за Европа са между 40% и 50%.
Още по-ограничен е интересът на възрастните хора. Данните на Eurostat показват, че под 10% от българите между 65 и 74 години са посетили културно мероприятие през 2015 г. Единствената държава с по-нисък процент е Северна Македония. За сравнение - в Дания, Швеция, Финландия и Холандия над 60% от хората в същата възрастова група са посетили културни обекти преди пет години. Над 50% са посетили представления на живо, а най-малък е интересът към киното. Средните стойности за Европа варират между 25% и 45% в зависимост от културната дейност.
Развитието на културата и изкуството в страната освен интереса на посетителите може да засили и желанието на хората да бъдат професионално заети в сектора, както и да стимулира откриването на повече работни места. Данни на Eurostat показват, че делът заети в културния сектор в България не се е променил от 2015 до 2019 г. През изминалата година те наброяват 2.4% от всички заети. От доклада става ясно, че единствените държави с по-малък дял са Румъния и Турция. Средно за Европа 3.6% от всички заети са в културния сектор.
10 коментара
Разбрахте ли за скандалната брокерка Бистра М., която се сгодява за свой колега след като забременява, но може да се окаже че ще се омъжи за брата на детето си.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.