Промяната отвътре: иновативни проекти за нови тоалетни в 29 софийски училища
По програмата "София избира" са кандидатствали общо 73 училища, но бюджетът не стига. Целта е да се даде пример и да бъде удължена
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Чиста тоалетна с нужните принадлежности, зеленина, топли цветове, музика и стикери с послания. Това са част от идеите на деца от столични училища, които са включени в програмата "София избира" за ремонт и обновяване на училищни тоалетни. Миналата година проектът беше избран от софиянци за реализацията чрез т.нар. граждански бюджет на столицата в размер на 1.5 млн. лв с ДДС. Нуждата гражданите да се молят за съвременни и нормални тоалетни тогава повдигна въпроса доколко е адекватна иначе "модерната столица".
Хубавата новина е, че инициативата даде тласък нещата да се случат по-различно. Идеята не е просто да се усвоят едни пари за ремонт, а да се даде пример с иновативни и разчупени проекти, както и тази практика да се продължи. И може би най-важното е, че този път не общината е тази, която решава кое как да се прави, а хората - местната активна общност от родители, директори, както и самите деца. В тях ще е контролът.
Много желаещи
Това е заложено още в критериите за избор на училища, които да се ремонтират. Те включват намесата на активните граждани, анкети, избора на проектанти (най-вече сред местната общност), включването на децата при изработването на дизайна на тоалетните. В крайна сметка са се класирали 29 училища, които ще обновяват тоалетните си това лято (виж графиката). Общо са кандидатствали 72, като 12 са останали като резерва. Големият интерес от страна на училищата и невъзможността всички да бъдат "подпомогнати" със средства от общината само издава колко належащ и всеобхватен е проблемът с липсата на нормални тоалетни за децата. И то при положение че гимназиите не са имали право да участват, понеже фокусът е да се създадат условия първо за най-малките.
Проблемът е, че много училища не могат да си позволят да правят ремонти на помещенията заради малкия делегиран бюджет, който е за поддръжката на целите сгради. Най-често се среща практиката да се правят "кръпки" на проблемните точки, докато ремонт на тоалетната изисква ВиК и електрическа част, парно и пр. и тъкмо заради това често остава на заден план.
Средствата, отпуснати по програмата, обаче пак не са достатъчни за цялостни ремонти на помещенията и на повечето места ще са частични. "Тези средства са крайно недостатъчни да се ремонтира цялата санитарна база, ние бихме предпочели да има по-голям пакет, но предвид това, че се случва за първи път, има много кандидати. Щеше да е много трудно да се откаже на 60 училища", коментира за "Капитал" урбанистката Деница Шилигарска, която е автор на идеята, заедно с арх. Ивелина Иванова.
Програмата изисква ремонтите да се извършат тази година, по време на лятната ваканция, като срокът за предаването на проектите изтича на 28 юни. После училищата ще сключват договори с изпълнители или ще обявяват обществени поръчки в зависимост от бюджета и предпочитанията на родителите. Сумите, нужни за обновяването на помещенията, варират между 25 и 65 хил. лв с ДДС и включват изготвянето на проекта, самия ремонт и надзора.
Критериите: да кажат родителите и децата
За да се изпълнят качествени проекти, още на ниво "критерии за кандидатстване" са включени по-различни изисквания. Тъй като преценката за това доколко е лошо състоянието на тоалетните е субективна - най-често дори директорите нямат обективна представа - от ключово значение е било мнението на активната местна общност. Родителите са били включени активно при кандидатстването, като някои са представили и анкети, съдържащи преценката на децата.
Ангажирането на проектанти също е било в ръцете на училищата, като често родителите са решавали кой да е проектантът, като това може да са възпитаници на училището със съответната експертиза или някой от родителите.
Проектант на училищните тоалетни в 121 и 45 СУ е арх. Магдалина Ръжева. С нея са се свързали нейни колеги, които са ѝ разказали за инициативата и са ѝ препоръчали да участва. Ръжева пък има добър опит и с работата с деца, тъй като е основател на организация "Детска архитектурна работилница", чийто принцип е включването на децата в архитектурните решения.
За да изработи дизайна на тоалетните в двете училища, тя вече е провела срещи и дискусии с децата от 1 до 4 клас. Това, което я изненадва приятно, е, че малчуганите доста активно дават своите предложения. "Имаше най различни - искат да присъстват винаги санитарните консумативи, да е чисто и поддържано, да има закачалчици, цветя - мислим за скандинавски мъх например, дискутираха какви да са цветовете. Други идеи са да има послания в тоалетните, които ги вдъхновяват или карат да се чувстват добре, може да вкараме и образователен екологичен елемент за водата. Появиха се предложения да могат да дават обратна връзка след ремонта, като пишат на табло доколко са доволни и ако има нещо, което не им харесва", коментира арх. Ръжева за "Капитал".
За да може направеното да остане
Другите критерии за проектите се отнасят за устойчивост - трябва да има гаранция, че "няма само да се дадат едни пари, а тоалетните ще се поддържат и запазят във вида, в който са били изградени", казва авторът на проекта Деница Шилигарска. Понеже в българските училища тоалетните за деца и учители са отделени, това води до непостоянен и не толкова изискващ контрол. Затова и в кандидатурите едно от изискванията е било да се изработи политика за поддръжка с основни правила за поддръжка.
Финансирането е целево и по този начин няма как средствата да отидат за други нужди на училищата. Освен това всички намеси, свързани с тези помещения, трябва да се правят от специалисти, а не от директорите и ръководствата. След изготвянето на проект училището сключва договор със строителна фирма, но архитектът ще е този, който ще извършва строителния надзор и ще приеме обекта.
"В количествените сметки на архитектите се залагат продуктите, устойчивостта на средата като пестене на ресурс, съвременни изисквания за осветление и т.н", казва Шилигарска.
Арх. Ръжева казва, че за целта отбелязва забележки и насоки по всеки един материал, с които изисква какво да бъде качеството. "Целта е да се приложат оптимални решения между цена и качество. По време на строителството моето задължение е да следя дали се изпълняват детайлите по проекта", казва тя.
Авторите на проекта за съвременни тоалетни в училищата смятат, че той трябва да бъде продължен и репликиран от общината заради големия списък от кандидати. Засега са обхванати само началните училища, като на следващ етап, ако има повече средства и желание, може да се включат и гимназии. "Трябва да се запази моделът с целевото финансиране, залагането на устойчиви мерки и влизането на специалисти", коментира Шилигарска. А пък арх. Ръжева припомня, че именно тоалетните са тези, които показват нивото на училищата, а не например модерните мебели във фоайето.
1 коментар
Много е важно да се включат децата, за да се чувстват съпричастни към идеята, да приемат проектите като свое творение, за да харесват направеното и да го пазят.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.