Парк "Бедечка" в Стара Загора е симптом за много подобни казуси в страната

Зелените площи могат да се спасят от застрояване само чрез обезщетения на частните собственици

Десислава Лещарска

От ляво надясно: Росен Христов, Анелия Иванова, арх. Дора Иванова, Десислава Лещарска, Любомир Царев, Първан Симеонов © Георги Георгиев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Опазването на парк "Бедечка" в Стара Загора от застрояване е важно не защото е моя кауза, а защото е симптом за много такива казуси от цялата страна, където зелените площи по документи са нещо друго. Може би трябва да се вземе решение за този проблем на национално ниво, но общините не трябва да бягат от своята отговорност." Това коментира политологът, общественик и граждански активист Първан Симеонов по време на третия панел на "Среща на бизнеса в Стара Загора и региона", посветен на градските движения и проекти. Конференцията е организирана от "Капитал" и се проведе в края на миналата седмица.

Първан Симеонов е познат най-вече като изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл", но от няколко години и като един от двигателите на движението "Да запазим Бедечка". Части от парка са частна собственост и в новия Общ устройствен план на града се предвиждаше там да изникне нов квартал. След вълна от гражданско недоволство кметът Живко Тодоров каза, че ще се съобрази с желанието на хората зелените площи да останат такива. "Посоката оттук нататък е ясна - запазване на парка, не в неговата цялост, но в сърцевината - 300 от общо 400 декара, в които се помещават именно дърветата и алеите, тоест същинската паркова територия в сърцевината на "Бедечка". Остава да бъде приет Подробен устройствен план, както и да се реши въпросът за обезщетяването на добросъвестните собственици. Този срок вече не е 15-, а 5-годишен, което означава, че ако общината има амбицията да запази парка, а тя има, ще трябва да почне да обезщетява", каза още Симеонов.

Той е част и от Творчески колектив "На улицата", който от няколко години организира градски събития в Стара Загора, посветени на урбанизъм и архитектура. Тази година срещите прераснаха във фестивал "На зелено", който се проведе в града в периода 15 - 18 юни. "Целта беше за пръв път от може би четири поредни десетилетия да направим нещо в застрашената част на парка, разбира се, с решаващата помощ на общината. Фестивалът беше не просто за забавление, ами с много изкуство, работилници за деца, астрономия, математика, музика, занаяти, базар за природосъобразни продукти. Искахме да размечтаем хората, да им покажем как може да изглежда паркът и, ако щете, да им напомним, че Стара Загора е едно живо място, усмихнато място." Първан Симеонов посочи още, че Творческият колектив "На улицата" е в синхрон с много други подобни набиращи мощ граждански движения в страната, чиято цел е да оживят непосредствената среда за живот - във Велико Търново, Варна, Бургас, София и др.

Ролята на бизнеса

Благодарение на съвместен проект на граждански организации, бизнес и община е вдъхнат нов живот на още едно място в Стара Загора - тавана на паркинга зад Универсалния магазин. "Мястото беше изключително замърсено", посочи Анелия Иванова, мениджър във "Филип Морис България", които изпълняват социални проекти за подкрепа на регионите.

"Преди две години стартирахме една зелена кампания - "Промени картинката", която информира обществото за проблема със замърсяването на околната среда с цигарени филтри. Тя има за цел да информира, да събуди гражданското съзнание и да провокира към промяна, към отговорно потребителско поведение. Част от кампанията е пътуващата изложба "Промени картинката". Благодарение на Творчески колектив "На улицата" и фондация "Оптимистас", които ни помагат с идентифицирането на проблемни точки в градовете, миналата година изложбата пристигна в Стара Загора и беше разположена на въпросното пространство - зад Музея на религиите, близо до областната управа.

Доброволци, партньори, колеги и приятели се включиха и изчистихме 400 килограма боклуци. Надяваме се мястото да продължи да се опазва и да остане чисто. Там беше поставена тази изложба като знак, че с малки стъпки можем наистина да променим картината, да променим средата", каза още Анелия Иванова. Първан Симеонов допълни, че този случай е добър пример за това какво може да постигнем, тъй като инициативата за почистване и провеждане на няколко събития е била подкрепена от местния малък и голям бизнес, както и общината, която се е отказала да заменя паважа с асфалт.

Фестивал отново призовава за отваряне на Бузлуджа

Безспорно най-голямата атракция в региона на Стара Загора е паметникът "Бузлуджа". На неговото опазване и отваряне за посетители се е посветила арх. Дора Иванова и нейната фондация "Проект Бузлуджа". "Бузлуджа се посещава от 1000 души всеки уикенд, над 50 000 души годишно. Това са хора, които искат да влязат в нея, но не могат. Сградата предизвиква огромен интерес, който стои неизползван и който наистина може да привлече туризъм, инвестиции и развитие в този бранш", казва арх. Иванова.

Фондация "Проект Бузлуджа" организира за трета поредна година фестивала Open Buzludzha в района на паметника. "Искаме да докажем, че мястото може да бъде оживено и че може да бъде наистина нещо, което да създава допълнителна стойност за региона. Да, наистина името е такова, защото ние искаме сградата отворена." За съжаление обаче почистването на сградата, изнасянето на тонове боклук, обезопасяването и други се оказват по-лесни от административните процеси по отварянето на сградата.

"Въпреки че беше инвестиран държавен ресурс (от Министерство на културата) за проект с име "Отваряне на паметника "Бузлуджа", то паметникът все още не е отворен именно защото няма административна воля и готовност за това. Сградата е държавна собственост и е паметник на културата от национално значение, но тя се управлява от Областна управа - Стара Загора. Съответно там лежи и решението дали, кога и как ще бъде отворена сградата. За съжаление областната администрация не може да стопанисва такива сгради и не може да отвори самостоятелно обекта. Ние имаме и предоставяме цялостния план как това се случи и се надяваме, че ще срещнем разбиране", посочи арх. Иванова.

"Най-много пари в световен план се правят от култура и туризъм. Затова моят апел към бизнеса и всички други, в случая представителите на общината, е да намерят начин да развиват културата и туризма и най-вече да информират света за историята и даденостите на региона", каза от своя страна Росен Христов, старши мениджър "Корпоративни продажби" във "Виваком". Компанията е изградила мрежите в индустриалните зони в Стара Загора и Казанлък и консултира общините в проекти за видеонаблюдение и пътна безопасност.

Успехи с финансовите механизми за градски проекти

Добрите примери от гражданския сектор на Стара Загора и подемът отдолу нагоре за промяна са много хубави неща, но в крайна сметка местните власти и държавата са тези, които би следвало да са отговорни за развитието на социалната, културната, дори здравната и образователната инфраструктура, коментира от своя страна Любомир Царев от "Фонд за устойчиво градско развитие". Той посочи, че в това отношение Стара Загора отново служи за добър пример: "Общината, смея да твърдя, е една от най-добрите в управление на проекти, финансирани със финансови инструменти и с кредитни линии - неща, различни от безвъзмездната финансова помощ."

"Фонд за градско развитие" през "Фонда за устойчиви градове" е подкрепил общо 4 проекта в града - за зоопарка, пазар "Васил Шаханов", Летния театър и Драматичния театър. Първите три са завършени, последният е на финален етап. Царев припомни, че полученото финансиране подлежи на връщане: "Върнатите кредити ще бъдат инвестирани в нови проекти, които отново са в допустимите сектори: градско развитие, спортна инфраструктура, културна инфраструктура, включително и бизнес проекти."