НЗОК дължи 257 млн. лв. на европейските здравни каси

Европейски граждани са се лекували у нас само за 10.1 млн. лв. през тази година

Лекарите се притесняват, че има вариант парите за оказаното лечение да идват от спестяване на плащанията от медицинска дейност в България

Десислава Николова

Лекарите се притесняват, че има вариант парите за оказаното лечение да идват от спестяване на плащанията от медицинска дейност в България © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Здравната каса дължи 257 млн. лв. на европейските здравни каси за лечение на български граждани при спешни и неотложни състояния, стана ясно след заседанието на надзорния съвет на институцията. От тях 97.1 млн. лв. са просрочени.

Председателят на надзорния съвет на здравната каса и заместник-министър на здравеопазването Жени Начева обяви, цитирана от zdrave.net, че с изпълнението на бюджета за тази година НЗОК ще се опита да погаси всички стари задължения към европейските здравни каси.

Видно от данните, предоставени на "Капитал", НЗОК няма как да си приспадне средствата за лекувани в България европейски граждани, защото те са в пъти по-малко. От началото на годината до края на септември институцията е получила 3.093 млн. лв. за спешна помощ и лечение на чужденци, очаква се до края на годината да получи още 7.017 млн. лв., или общо 10.1 млн. лв.

Ситуацията с неразплатените задължения на НЗОК към европейски здравни каси стана ясна в началото на миналата година и заради това, че запозна с нея всички политически сили в парламента, предишният управител на здравната каса проф. Камен Плочев беше принуден да подаде оставка.

За какво плаща НЗОК

По линия на европейската здравна карта всеки гражданин, който пътува или живее в друга европейска държава, има право да ползва спешна и неотложна помощ безплатно. Разходите за услугата се покриват от здравната каса, в която той се осигурява.

В различните държави за спешно и неотложно състояние се смятат най-различни заболявания. Страните членки имат право на отложено плащане на оказаната медицинска помощ от 18 месеца, но след този период от време плащането изпада в просрочие. България е от нередовните платци на оказана медицинска помощ, включително и операции. Тя няколко пъти през последните години поемаше задължения към най-големите кредитори, например Германия, да погаси задълженията си. През тази година е заложена рекордната сума от 160 млн. лв. в бюджета за това. През следващата средствата се свиват наполовина – 71 млн. лв.

Притесненията на лекарите

Основните притеснения на лекарите в казуса с плащанията на просрочията е, че тези средства биха могли да бъдат спестени от заплащане на медицинска помощ, при положение че клиниките и докторите в извънболничната помощ работят в условия на тежко лимитиране на оказваните услуги.

Другата възможност да се набавят средства поне за просрочията от близо 100 млн. лв. е да бъдат събрани повече от предвидените здравни вноски, което обикновено се случва в края на годината.