Еврозастраховката на БНБ

Обикновено те са нужни, за да се предостави ликвидност в съответната чужда валута на местните банки. При нормална ситуация те могат да правят това на валутните пазари и там да си купуват нужните им долари, евро или каквато валута им трябва. При стрес на пазарите обаче това може да се окаже невъзможно или прекалено скъпо и тогава те могат да прибегнат към централната си банка, която на свой ред си набавя съответната валута по суап линията. Ако няма такава, самата тя трябва да ползва валутните си резерви. ЕЦБ провежда търгове, на които банките от еврозоната могат да заявят определено количество долари за заемане при предварително определен лихвен процент. Много от другите линии не са ползвани и са само в режим на готовност при нужда.

В България механизмът не би работил точно по описания начин. В условията на валутен борд има законова забрана БНБ да финансира търговските банки, така че няма как да има аукциони за заеми.

Сърцето на борда е ангажиментът на БНБ неограничено да купува левове срещу евро от банките по фиксиран курс 1.95583. Така че за тях стрес на пазара не би имало, освен ако самата централна банка няма проблем да си набави евро. Затова и тя поддържа сравнително големи валутни резерви (текущо близо 54 млрд. лв.), за да може да осигури покритие на левовете и да посрещне всякакви заявки за обръщането им в евро. Така суап линията с ЕЦБ реално ще бъде още един допълнителен буфер, чрез който при нужда тя да си набави евро.

Защо е нужно

Към момента данните на БНБ за баланса и на управление "Емисионно" не показват каквато и да е непосредствена необходимост от еврова ликвидност, така че смисълът на суап линията е по-скоро като допълнителна застраховка. Пред неизвестността около пандемията и дълбочината на кризата обаче такава не би била излишна, тъй като в следващите месеци със сигурност показателите за покритие на борда ще са под натиск. "Това е голяма подкрепа за България и гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд, който в ситуация на криза трябва да бъде максимално защитен", е казал премиера Бойко Борисов в телефонен разговор с Кристин Лагард, цитиран от правителствената пресслужба. Те са говорили и за перспективите пред предстоящето присъединяване на България в ERM II и банковия съюз.

При обявяването на линията Горанов обяви, че бордът е покрит 150% с резерви, но всъщност няма един точен измерител и има много условности. Едната е какво точно трябва да се покрива - логично изискването на борда е да са покрити левовете в обращение, които са 16-17 млрд. лв., но реално голяма част от парите в икономиката не са хартиени. Така че, за да се гарантира стабилност, трябва да се подсигури поне в известна степен и покриване на левовите сметки в банките. По данни на БНБ към края на февруари овърнайт депозитите са на стойност 55.7 млрд. лв., от които 38.6 млрд. лв. са левови. А отделно има и още около 30 млрд. лв. срочни депозити, които също лесно и бързо могат да се превръщат в кеш. Около половината от тях също са левови.

От друга страна, въпросните 54 млрд. лв. валутни резерви не са изцяло пари на БНБ или на правителството. Например тук влизат и депозитите на банките в БНБ, които са над 16 млрд. лв. От тях задължителните резерви са малко над 8 млрд. лв., а останалото е свръхликвидност. През следващите месеци на кредитен мораториум и очаквана вълна лоши кредити обаче сумата ще се стопява. Също така и фискалният резерв - над 10 млрд. лв. към 16 април, ще се свива заради мерките на правителството за туширане на кризата. Така при една по-дълбока и продължителна криза резервите могат бързо да се стопят до нива, които да притесняват международните анализатори и инвеститори. В такива моменти достъпът до ликвидност от ЕЦБ, а също и от МВФ (по новата й краткосрочна кредитна линия България може безусловно да си набави около 1.75 млрд. долара) би се превърнал във важен фактор, който да не позволи избуяване на страхове за борда.