Българската икономика се е свила с 4.2% през 2020 г.

Месец след експресните числа данните са ревизирани - общият спад на икономиката се запазва непроменен, но по другите компоненти от БВП има разлики. Така например спадът на вноса е по-малък - сега е 0.8%, а в експресните числа беше -3.9%. Това означава, че нетният износ е с по-силен негативен ефект върху БВП.

Голямата ревизия отново е в крайното потребление, което сега расте с 0.9% заради увеличение от 6.6% на колективното потребление. Индивидуалното потребление, което обхваща покупките на домакинствата в страната и разходите на правителството за лична издръжка, намалява с 0.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. За сравнение - през второто тримесечие спадът беше 2.4%. Оценката за инвестициите остава непроменена и те се свиват със 7.9%.

В началото на годината БНБ се усъмни в методологията на НСИ за изчисляване на потреблението в страната, като в свой анализ посочи, че тези данни не кореспондират с други показатели. Увеличението на потреблението в България на фона на по-негативните данни в цяла Европа може да бъде обяснено с различни фактори и методологически особености. Трябва да се отбележи също, че оценките на НСИ са точно това - оценки, и е нормално да бъдат ревизирани с постъпването на повече данни. Но потреблението е важен показател за прогнозите и бюджетирането в редица сектори на икономиката, така че със сигурност повече яснота как се стига до финалното число би била добре дошла.

Къде намалява добавената стойност

През 2020 г. брутната добавена стойност от българската икономика намалява с 4.3% до 103 млрд. лв. Най-значително е понижението в търговията - добавената стойност се свива с 12% през миналата година до 19.5 млрд. лв. по текущи цени. За сравнение - година по-рано секторът произведе добавена стойност за над 24 млрд. лв. Още по-голям удар са понесли секторите култура, спорт, развлечения - спадът е с 15.6%, но тъй като общо произведената добавена стойност от тези сектори е малка (малко над 2 млрд. лв.), ефектът върху крайния резултат е слаб.

Няколко сектора пък растат въпреки кризата. С най-голям процент расте публичният сектор (държавно управление, образование, здравеопазване) - с 6%, а във финанси и застраховане добавената стойност расте с 2.5%. Информационни и комуникационни технологии пък допринасят с добавена стойност за 8.2 млрд. лв. по текущи цени, а реалният темп на растеж за годината е 0.6%.